Политолог: Задава се политически Франкенщайн!

Политическият Франкенщайн ще се роди в нови или съществуващи политически субекти, които поставят под съмнение базови политически консенсуси – геополитическа ориентация, членството в ЕС и НАТО, радикална промяна на икономическия модел и т.н.

Вероятно ще се предложи и смяна на политическия модел – превръщането на България от парламентарна в президентска република.

Единственият вариант за бъдещ кабинет е коалиция между партиите от двата враждуващи лагера – на промяната и на статуквото. Такова мнение изрази пред БГНЕС политологът Димитър Ганев от Изследователски център "Тренд".

Според него, конфигурацията, издигнала кабинета на Кирил Петков няма да събере мнозинство в следващия парламент и макар след изборите на 2 октомври да не се стигне до "политически Франкенщайн",

задълбочаващата се политическа криза в съчетание с тежка социално-икономическа може да доведе до неговото създаване.

Времето на месиите свърши, но може да дойде времето на месианските идеи, уточни специалистът и допълни, че отварянето на конституционния дебат е отваряне на кутията на Пандора. Конституцията ни доказа, че не е преходна и реши много проблеми, включително ни вкара в ЕС и НАТО.

Според Ганев трудно можем да си представим как основните политически партии ще седнат на масата на преговорите след предсрочните избори,

предвид тежките обвинения, които си разменят и дори съдебните спорове между лидерите на двете основни сили.

"Опозицията от предишното Народно събрание ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" ще има мнозинство в следващия парламент.

Относителната тежест на ГЕРБ в новото Народно събрание ще бъде по-висока или сходна, същото се отнася и до ДПС, а за "Възраждане" дори очакваме двоен ръст на представителството", каза политологът.

Той е категоричен, че коалиция между тези три формации е невъзможна, защото "Възраждане" поставя под съмнение базови политически консенсуси, по които нито ГЕРБ, нито ДПС ще направят компромис.

"Това означава, че единственият вариант за конфигурации след изборите би могъл да бъде на партии от враждуващи лагери", подчерта политологът. Той припомни, че през 2020 г. се образува едно разделение между лагерите на промяната и статуквото, като промяната успя да излъчи кабинет едва след третия опит – ноември 2021 г.

"Сега този лагер няма да може да излъчи кабинет и ще е необходима колаборация между лагера на статуквото и лагера на промяната. Друг вариант за кабинет няма.

Ще видим дали нашият политически елит ще постъпи отговорно в ситуация, в която трябва да се направят много тежки компромиси заради тежките думи, които бяха казани в последните няколко месеца. Ще видим дали е готов на прага на социално-икономическата криза, в която се намира не само България, но и Европа, да прояви отговорност и да сглоби някаква конфигурация", заяви Ганев.

Той не изключи възможността да не се състави правителство след 2 октомври, но тогава трябва да си отговорим на въпроса какво ще се промени през следващите 3 месеца, през които служебният кабинет ще продължи да функционира и ще влезем в нова кампания.

"На каква основа може да се направи една следваща коалиция?Вероятно тази конфигурация, за която споменах, ще бъде отново безалтернативна и ще сме изгубили три месеца без работещ парламент и без работещо редовно правителство", посочи политологът.

На въпрос дали на тези избори ще сме свидетели на нов инженерингов проект в политиката, както през последните десетилетия, политологът отговори, че не обича този термин. "Единственият нов субект на сцената е „Български възход“. Ако си спомняте, той тръгна с добър начален старт, защото лидерът на партията беше популярно лице. Освен това се позиционира в геополитическата ос, заемайки една популярна позиция: ние сме членове на ЕС и НАТО, но не трябва да се караме с Русия, трябва да оставим отворена вратата за диалог с Москва. Стефан Янев говореше за национален суверенитет и защита на националните интереси", припомни Ганев.

Той отбеляза, че доверието в партията на Стефан Янев постоянно ерозира и от 7,5% през май е спаднало до 4,5%.

"Дори и да прехвърли бариерата за влизане в НС, този проект няма да има сериозна тежест като влияние в парламента. С 12-17 народни представители трудно можеш да обърнеш мача. Не може да се наруши и конфигурацията, за която споменах по-горе", заяви политологът.

"Може дори да паднем под избирателната активност от 14 ноември миналата година,

защото голяма част от хората са убедени, че след тези избори няма да има кабинет. Те възприемат тази избори като междинен мач, една контрола, което ги демотивира да излязат да гласуват", заяви Ганев.

Той обясни, че политическият Франкенщайн ще се роди в нови или съществуващи политически субекти, които поставят под съмнение базови политически консенсуси – геополитическа ориентация, членството в ЕС и НАТО, радикална промяна на икономическия модел и т.н.

Вероятно ще се предложи и смяна на политическия модел – превръщането на България от парламентарна в президентска република.

"Тези идеи в момента изглеждат маргинални, т.е. не могат да преобърнат каруцата. Само че след задълбочаваща се икономическа и политическа криза, тези гласове ще изглеждат много по-сериозно и легитимно. Не малка група от хора може да се замислят дали да не пробват това, след като другото явно не върви. Тогава и големи партии могат да посегнат към инструмента на ВНС за смяна на формата на държавно управление, за да се гарантира някаква форма на уж политическа стабилност. Все сценарии, от които страната ни само ще пострада", предупреди Димитър Ганев, подчертавайки, че натрупваните с десетилетия проблеми не могат да бъдат решени с магическа пръчка, а трябват години системна и задълбочена работа на едно или няколко правителства.