Последният валс

Публиката на ЦСКА винаги е била различна от всички останали - критична, до болка искрена и предана, даваща всичко от себе си. За клуба, за отбора, за треньора, за играчите. Сектор "Г" отдавна вдигна летвата толкова високо у нас, че скоро едва ли ще има агитка, която да се доближи до творчеството и себераздаването на Северната трибуна.

Днес, когато се навършват 78 години от първата спечелена титла от ЦСКА, когато Нако Чакмаков вдига трофея над главата си след успеха срещу Левски, феновете са разделени. А точно днес предстои поредният голям тест пред "армейците", които ще трябва да направят всичко възможно, за да бият вечния си съперник и да спечелят Суперкупата на България в Лебедовата песен на Христо Янев - човекът, който изведе 31-кратните шампиони на България до националния трофей.

46-годишният специалист, който преди 10 лета стори същото, печелейки Купата на страната, извеждайки ЦСКА до онзи финал срещу Монтана - време, в което клубът беше в третото ниво на родния футбол. Романтичен сезон, накарал милиони фенове на "армейците" да бродят из села и паланки, за да подкрепят любовта на своя живот, а след това да имат повод да си поплачат от щастие.

Сълзите, които вчера проля Янев след пресконференцията на националния стадион, казват всичко. Обвиняван, хулен, възхваляван, обичан и мразен - емоции, през които е преминал всеки един предишен треньор на ЦСКА. Обиден, огорчен и изоставен - това са финалните щрихи, прикрепени към името му.

Оставяме всичко гореспоменато настрана, тъй като драмите май тепърва предстоят, а облаците над Борисовата градина винаги бързо са се сгъстявали, а след това е идвало и ред на змиите, които излизат на припек.

Дали от инат, дали от "съвети" свише, Христо Янев направи така, че от боготворен да стане мразен. Да, отборът не играеше добре, не постигаше резултатите, а това изнерви и публиката - нещо, което няма как да не доведе до трусове. Янев може да е упрекван и за тактиката, за подбора на състав и още куп неща, за които той ще си носи отговорността. И я понесе.

И на вчерашната пресконференция така се получи, че той не назова нещата с истинските им имена, не посочи точните хора, които са причина да се стигне дотук, а това рефлектира като бумеранг срещу него. Според мнозина се изкара жертва, но май по-скоро го жертваха.

Със сигурност не е било приятно да работи под такъв натиск, под такова напрежение, но той не е човек, който ще тропне по масата в стил Стойчо Младенов. Изпусна съблекалнята и това му изигра лоша шега, което гарнирано с безумните продукции на терена и отпадането от ОФИ Крит, предизвести съдбата му. Към това трябва да се прибави и безтегловността, в която изпадат футболистите, когато изостават в резултата или просто им вкарат гол.

Направи грешка, че след първите позивни за оставка, той трябваше да стори това и да се оттегли. Мнозина смятат, че Янев е трябвало да се оттегли още след спечелената купа на страната, но тогава нямаше да е справедливо, тъй като му отнеха правото след трофея през 2016-а. И когато виждаше, че нещата не вървят, а колата се е спуснала стремглаво по склона, можеше спокойно да си подаде оставката и да остави ръководството да решава дали да я приеме, или не. А сега се получи нещо съвсем различно.

Различно и напрегнато беше и когато шефовете решиха да "спуснат" спортния директор Валентин Илиев да му диша във врата от пистата. Да, заложиха на човек, който е сред основателите на Числото - още нещо, което феновете не могат да простят.

И сега се чува все по-често името на Клисаря за заместник на Христо Янев, докато се намери подходящият за този пост, който и да се казва той. Гравитират имена, от които ум да ти зайде, а едно от тях е Душан Косич. За Валверде едва ли е нужно да се коментира. Стори ли ръководството това с ВИ, то ще е страхотен автогол, тъй като ще означава едно - ЦСКА отново се превръща в училище.

Кривиците на Янев хич не са малко, а и той трудно мотивираше играчите, които на терена си правеха каквото поискат, а на тренировките е различно.

Но трябва да се отчете и фактът, че той беше изоставен в една битка, която впоследствие се превърна във война, в която сега шефовете си мият ръцете с феновете, че те "колили и бесили", сменяли треньори, определяли тактика...

Нито един от управниците не застана пред "червена" България и не каза кой с какво се занимава и за какво е отговорен, а Христо Янев трябваше да обяснява за "финансовия феърплей" и т.н. Никой не се изтъпани и не каза кой прави селекцията - Мето Томанов ли, Станислав Манолев ли, Христо Стоичков меси ли се, та Камата трябваше да се оправдава след нападките.

И още нещо показателно - след края на мача със Спартак във Варна (1:1), наставникът сподели в интервюто пред Диема, че е имало 100-процентова дузпа. И какво от това? Какво от това, след като часове и дни след това ръководството не излезе с декларация и не каза, че това е така, че този съдия трябва да си понесе последствията, трябваше да се вдигне пушилка до небесата! А това със сигурност щяха да го сторят от крайния софийски квартал, след като са били ощетени.

Христо Янев жертва един от мачовете с Левски през миналата кампания, а днес може да вземе реванш пред публиката и да си тръгне с вдигната глава и трофей във визитката. Всичко изглежда зависи от него, но май по-скоро от самите футболисти, които трябва да решат дали искат да изиграят този мач за себе си, за клуба и за публиката, а не толкова за треньора...

След като Ицо Янев заряза мечтите си, нека да не лишава "армейците" от техните - да бият Левски под път и над път!