ПОТРЕСАВАЩО: Нашенец с рак се бори за евтаназия в Австралия

Българският емигрант в Австралия Андрей Ваклинов страда от рак на пикочния мехур в последен стадий с метастази в белия и черния дроб. Нашенецът от Пърт се опитва да си уреди евтаназия, докато все още се намира в добро физическо състояние, но среща сериозен отпор от медицинската система.

Прочетете дългата и трогателна история на този българин, който въпреки смъртоносното заболяване нито за момент не е изгубил духа си и желанието да отстоява човешкото си достойнство:

Това съм аз в чакалната на онколога, преди да науча резултатите от изследванията и какво ще да е занапрад.

И така оказа се че туморите в пикочният ми мехур не се виждат на ПЕТ и на КТ скенерите и алертнативните и народните нещата дето вземах изглежда че добре са си свършили работата по отношение на рака в пикочният ми мехур.
Но за рака в белият ми дроб, нищо не са помогнали. И рака от 3см е нараснал за два месеца на 5см, както и се е разпространил на много места по белите ми дробове и линфните възли които също много са нараснали.

С две думи казано официално медицински вече съм в 4 стадии с метастази. И медиците не могат да ми предложат никакви терапии, освен да се опитват да контролират бързото нарастване и разпространение на рака, както в белите ми дробове, така и към мозъка и костите. Чрез разни химио-терапии и имунно терапии за облекчаване на състоянито ми, но не и да лекуват самият рак и да преустановят разпространението му.

Така че сега имам две седмици на разположение до следващата ми среща с онколога да реша какво да правя. Дали да не правя нищо, или да се подлагам на разни терапии които изобщо не гарантират нищо за евентуална ремисия.
Консултацията ми с онколога протече доста добре, но ми се наложи да му кажа че съм българин и човек който предпочита директни отговори а не заобиколки разни и увъртаници.

На въпроса ми, според неговият опит с други раково заболяли в 4 степен с метасази на белите дробове и линфите, колко време според опитаму мисли че ми остава да съм функционално жив (сам да мога да се подържам и гледам без разни медицински помощи).

Той доста се замисли по въпроса ми и каза че на практика че не може да каже нищо обективно и че всичко си зависи от това колко бързо рака и разейките ще продължат да нарастват. Като най опаният един линфен възел който е нараснал значително от левият ми дроб където е и голямият туморът и нараства в централният ми дихателен път. Както и концентрацията на разсейки в долната част на десният ми дроб.

Ваклинов в онкологията

Но в общи линии мисли че ми остават още няколко месеца функционален живот.
Аз без да губя никакво време му казах че вече съм задвижил процеса по евентуалната евтаназия и че кординатора по евтаназия очаква неговото официално диагностиране и прочие. Но онколога ми се оказа един от тези доктори които не са приели да участват в процесите по евтаназия и че в областа в която се намирам има само трима доктори онколози който са съртифицирани да процедират с евтаназията.

Обясних му много директно без никави увъртаници че искам да си уредя евтаназията докато все още съм функционален без да съм на легло (с болки, агонии и прочие).
Той обеща да напраиви каквото може да ми уреди час за среща с някой от тези онколози. Но каза че са изключително много заети и най вероятно ще вземе седмици докато се добера до някой от тях.

С две думи казано той може само да назначава лечения за облекчаване на положението но няма право да участва в основни диагностики и да взема отношение по процедурите на ефтаназия. И че на практика трябва да имам нов онколог от един от тези три онколози с крайни специализации одобрени от процедурите на ефтаназия.
Дискутирах ме още други доста неща, и той разбира напълно желанието ми да съм подготвен за най крайното още от сега. Пък каквото става да става, но да си зная че когато вече нищо не помага и само агониите преди края настъпи, да съм подготвен за краят така като аз желая да бъде, без да съм в тежест на хората около мен и на системата. Че това е моето карайно желание и решение (когато се стигне до това).
Но до тогава има още време и неща да се опитат. Както алтерантивни, така и народни и дори евентуално медицински на частно (ако мога да ги финансирам).
Възможно е да има хора който да се интересуват какво съм вземал и правил за да конкролирам успешно туморите в пикчният ми мехур. Но тъй като аз доста и най различни неща ползвах както за лекуване на туморите, така и за подпомагане на имюната ми система, листа е доста дълъг и сега не мога да го пиша тука.
Но обещавам че поне ще направя снимка на нещата дето съм ги вземал и доколкото мога ще посоча писмено и основните който веземах без прекъсване през последните 6 месеца.

Това е положението ми за сега. Понесох доста добре тежката новина, но пък от друга страна съм и някак си успокоен че зная, нещата така както са и колкото и лоши да са, не мисля да се предавам докато не опитам всичко каквото зная, мога и е според възможностите ми да предприема.

По отношение за евтаназията (тука се нарича VAD) нямам никакви проблеми и двумения. Тъй като от както се помня винаги съм бил привърженик на това хората сами да си избират краят ако вече нямат друг избор. Вместо да са формално живи и да ги подържат в агонии ден за ден в полуживо състояние с морфини и разни други подобни средства.

Най вероятно за началото на новата битка, първото нещо което мисля е , след няколко дни да предприема 7 дневно гладолечение само на вода и разни алернативни лекове (които още не съм решил кой да бъдат).

Така че докато мърдам битката си ще си я продължавам. А евтаназията това най крайното вече нещо, ако се стигне до него.

Още съм доста ядосан на себе си най вече че още когато ми откриха рака на пикочният мехур не направих всичко възможно да ги заставя да ми направят ПЕТ скенер на цялого тяло и да заловят раковият ми тумор на белият дроб още преди да нарасне. Тъй като най вероятно туморът си е бил там от месеци и месеци наред. Така че сега трябва някак си и тези си ядове някак си да изхвърля и да се концентрирам върху това положението ми което е сега.