Празничните трапези : Цъкаща бомба за здравето ни

Коледните трапези и обилните празнични ястия са символ на семейство, споделено време и богатство на вкусове. Но за мнозина този традиционен празник идва с един „страничен ефект“ — преяждане, което се отразява както на физическото здраве, така и на психологическото състояние.

Според оценки от проучвания, повече от 60% от хората признават, че през декември и особено около Коледа консумират повече храна, отколкото могат да усвоят, а около 30% съобщават, че са качили тегло по време на празниците. Тези тенденции се наблюдават както в Съединените щати, така и в Европа, и България.

В САЩ, където празничните менюта често включват богати на мазнини и захар храни, средният човек консумира добавени 3000–4500 калории на ден само по време на коледните и новогодишните празници — значително повече от обичайния дневен прием. Експертите предупреждават, че това води не само до временно наддаване на килограми, но и до разстройства в храносмилането, дискомфорт, повишен риск от сърдечни проблеми и влошаване на хронични заболявания.

Европейците също не са по-малко изложени на изкушенията на празничната трапеза. Средно повече от половината европейци споделят, че увеличават значително порциите си по време на Коледа. В страни с традиционно тежки празнични менюта, като Германия, Италия и Великобритания, много семейства приемат десетки хиляди допълнителни калории за няколко дни — което често води до рязко покачване на тегло и енергийни спадове в първите седмици на януари.

В България, макар традиционните обеди и вечери да са по-леко структурирани, също се наблюдава значително преяждане. Анализите показват, че около 55–60% от българите признават, че по Коледа ядат повече, отколкото им се иска да признаят, а над 25% съобщават за качване на килограми след празниците. Традиционни ястия като сарми, месни деликатеси, сладкиши и обилни десерти допринасят за това явление, особено когато трапезата се съчетае с продължително седене, напитки и разговори до късно през нощта.

Физиолози и диетолози обясняват, че организмът не е устроен да понася внезапно големи натрупвания на калории и мазнини, а празничното преяждане води до редица краткосрочни и потенциално дългосрочни проблеми: наддаване на тегло, повишено кръвно налягане, висока LDL („лош“) холестерол, храносмилателен дискомфорт, чувството за умора и спад в енергията. При хора с диабет или сърдечно-съдови заболявания тези ефекти могат да бъдат още по-отчетливи.

Психолозите също предупреждават, че преяждането често е свързано не само с храната, а и с емоционалното състояние през празниците — социалният натиск да се „насладиш на всичко“, спомените от детството, събиранията с много хора и тържествената атмосфера създават среда, в която границите между наслада и прекомерност лесно се размиват.

Експерти съветват, че малките промени в навиците и внимателното отношение към сигнали като ситост и жажда могат да помогнат да се избегнат най-тежките последици от празничните трапези. Препоръчват се също разнообразие от зеленчуци, контрол на порциите, редовна физическа активност и умерена консумация на напитки, за да се намали рискът от здравословни проблеми след празниците.