Предприемач : Българският данъкоплатец храни няколко агенции със спорна дейност

Законопроектите, предложени във връзка с овладяване на ръста на цените, вървят против пазарните принципи. Това коментира Пламен Димитров, управител на „Кофас България“, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него високите цени са симптом, който не може да се излекува с нови регулации и нови комисии.

„Аз виждам, че българският данъкоплатец ще храни още няколко агенции с хора, които да вършат много спорна работа и да се промотират бизнеси, близки до властта, а не такива, които работят на пазарен принцип“, каза Димитров. Той отбеляза и че с предложения законопроект за защита на конкуренцията се вменява презумпция за виновност.  

„Законът е изключително общ и правата много ясно показват, че това може да бъде използвано като бухалка – „нашите“ фирми са със супер цени, а противниковите минават със забележка, която само да се подхвърли и започваш да се оправдаваш като ученичка“, посочи Димитров.

Според него наистина има проблем с ръста на цените и инфлацията над 6% (на годишна база), измерена през април, е знак за това. „Не можем да кажем, че симптомът не е там, въпросът е как да се лекува“, отбеляза той.

Според Димитров  сегашното правителство има огромен кредит на доверие и може да го използва за прокарването на дългосрочни политики.

„Дългосрочната политика трябва да бъде в посока да бъде осигурена максимално конкурентна среда. Когато всички пазарни участници работят по една и съща методика и правна рамка, оттам нататък цените ще се регулират от само себе си. Сега вървим в обратна посока – всичко да бъде регулирано от едно място. Това няма да доведе до нещо по-добро“, заяви той.

Тезата „ние сме на страната на народа срещу лошия бизнес“ звучи много добре, но реалността е, че това ще доведе до още по-висок ръст на цените, смята финансовият експерт. „В главата на избирателя ще остане, че това е въпреки държавата, а не заради нея, а всъщност е заради нея“, каза той.

Пламен Димитров коментира и предизвикателствата пред държавните финанси, като изтъкна дефицита като огромен проблем. За него качеството на ръста на БВП от 2,9% е притеснително, защото се дължи основно на потреблението.

„Това, което правим ние в момента – харчим повече, бизнесът внася повече стоки в държавата ни, и ние казваме, че растем. Но през внос не се расте или поне не се расте дългосрочно“, каза той.

Според него трябва да има орязване на държавните разходи до нормалните проценти за една европейска икономика, да има регулаторна рамка, в която да има реално съществуваща конкуренция и стимулиране на износа и на външните инвестиции. Това, което вижда като нагласа от страна на управлението обаче, е в обратната посока – повишаване на данъчната тежест и за бизнеса, и за хората, при същото ниво на брутен вътрешен продукт.