Принца на Рим на 50: кариерата му от А до Я (СНИМКИ И ВИДЕО)

Франческо Тоти вчера навърши 50 години! Принца на Рим - наследник на прозвището от другия сексимвол и любимец на тифозите на Рома - Джузепе Джанини, остана верен на "джалоросите". Затова е толкова обичан и боготворен във Вечния град.

Великият №10 на трикратния първенец на Италия, която през юни 2027-а ще чества своя вековен юбилей, не се полакоми за парите на Реал Мадрид или Манчестър Юнайтед, вричайки се във вярна любов на "римските вълци".

Това е една от причините Тоти да не остане незабелязан навсякъде из Италия и Европа, да не може да седне нормално да се нахрани в ресторант и постоянно да е притеснавян от феновете за автографи и снимки.

Е, нормално - това е тежестта на славата, преплетена с хорската любов.

Предлагаме ви една азбучна (в латинска подредба) справка с факти и цифри от кариерата му с Рома и италианския национален отбор, с който стана световен шампион през 2006 година, а след това да се сбогува с кариерата си в Скуадрата.

Неговият единствен клуб подготви любопитни неща, посветени на легендарния №10, роден в Рим на 27 септември 1976 г.

A – Aalst (Аалст): отборът, който допусна първия европейски гол на Франческо Тоти, отбелязан на 17 октомври 1995 г. на „Стадио Олимпико“. Рома в крайна сметка победи Аалст с 4:0 в мач от 1/32-финалите за Купата на УЕФА.

B – Brescia (Бреша): отборът, срещу който Тоти дебютира в първенството на 28 март 1993 г. Рома спечели с 2:0 на „Стадио Ригамонти“. Облечен с фланелка с №14, младата русокоса звезда влезе на мястото на Руджеро Рицителели — благоприятно решение на треньора Вуядин Бошков.

„Когато треньорът ми каза да загрявам, си помислих, че говори на Роберто Муци, който седеше до мен. Но всъщност говореше на мен.“

C – Cesena (Чезена): съперникът, срещу когото Тоти отбеляза последния гол в кариерата си. Това се случи на 1 февруари 2017 г. в четвъртфинал за Купата на Италия. Той изпълни дузпа, преодоля вратаря Федерико Алярди и изпрати Рома на полуфиналите.

D – Derby (Дерби): Тоти е голмайстор №1 за всички времена в римското дерби. Бившият капитан на "джалоросите" е отбелязал общо 11 попадения срещу „бианкочелестите“. Празнуването на головете му често включваше специални тениски, а посланието „Vi ho purgato ancora“ ("Наказах ви отново") остава завинаги в спомените на феновете на Рома. Както и онзи гол, след който си направи селфи с публиката на "вълците".

E – Euro 2000 (Евро 2000): международният турнир, който представи таланта и класата на плеймейкъра на „джалоросите“ пред целия свят. С фланелка №20 Тоти поведе „адзурите“ на Дино Дзоф до финала, като блесна с голове и представяния от световна класа.

В решаващия мач срещу Франция той беше избран за Играч на мача, въпреки че Италия претърпя жестоко поражение. Италианците водеха през по-голямата част от мача, преди Силвен Вилтор да изравни в добавеното време. След това Давид Трезеге отбеляза "златния гол" за Франция в продълженията.

F – Fortitudo Luditor (Фортидуто Лудитор): първият отбор на Франческо — исторически клуб от Сан Джовани - родния му квартал. Именно тук Тоти започва да показва проблясъци на своя талант още на 7-годишна възраст.

G – Goal (Гол): той е отбелязал 307 попадения с една-единствена фланелка — „червено-жълтата“ на Рома.

Първият му гол е срещу Фоджа в първенството през 1994 г., а последният — срещу Чезена за Купата на Италия през 2017 г., с което се затваря кръгът на дългогодишната му любовна история с клуба.

H – Hannover (Хановер): германският град, в който Тоти прави първото си участие на Световното първенство през 2006 г. Марчело Липи го включва в стартовия състав за първия мач срещу Гана на 12 юни 2006 г.

„Адзурите“ побеждават съперника с 2:0 с голове на Андреа Пирло и Винченцо Якинта. Това е първата победа в кампанията на мондиала, която в крайна сметка ще завърши със слава както за „адзурите“, така и за Франческо.

I – Injury (Контузия): тежка контузия на глезена, получена на 19 февруари 2006 г. по време на мач срещу Емполи, застрашава участието на Тоти на Световното първенство през 2006 г. Въпреки това решимостта му да се възстанови за рекордно кратко време — подпомогнат от кондиционните треньори Силио Муса и Вито Скала — му позволява само няколко месеца по-късно да играе ключова роля и да стане световен шампион с Италия.

J – Julio Cesar (Жулио Сезар): бразилски вратар, роден през 1979 г. Той е човекът, допуснал един от най-красивите голове в кариерата на Тоти — прехвърлящ удар, който завършва впечатляващ пробив от центъра на терена.

Принца на Рим преодолява бразилеца с неудържим удар, помагайки на Рома да спечели с 3:2 срещу Интер на „Сан Сиро“ — първата победа на клуба на този стадион от 20 години.

„Този гол в Милано без съмнение е един от най-добрите, които някога съм отбелязвал“, заявява №10.

K – Kaiserslautern (Кайзерслаутерн): германският град, в който Тоти отбелязва решаващата дузпа срещу Австралия на осминафиналите на Световното първенство през 2006 г. От бялата точка Франческо преодолява Марк Шварцер с безупречен удар с десния крак, който попада в горния ъгъл. Това се случва на 26 юни 2006 г. на „Фриц Валтер щадион“. Голът изпраща Италия на четвъртфиналите и проправя пътя към финала в Берлин. Италия на Марчело Липи (и Тоти) впоследствие става световен шампион за четвърти път в историята.

L – Walter Lapini (Валтер Лапини): първият играч, който влиза на мястото на Тоти в официален мач. На 16 декември 1993 г. Франческо — току-що навършил 17 години — започва като титуляр в мач за Купата на Италия срещу Сампдория от третия кръг на турнира.

Рома губи след изпълнение на дузпи, но младокът получава висока оценка за представянето си. Той получава много похвали, включително бурни аплодисменти, когато треньорът Карло Мацоне го заменя. На негово място влиза друг обещаващ млад играч — Валтер Лапини. Талантливият тосканец обаче не успява да направи големия пробив през следващите години.

M – Franco Mancini (Франко Манчини): първият вратар, преодолян от Тоти в Серия А — на 4 септември 1994 г. в мач между Рома и Фоджа, завършил 1:1. Именно треньорът на Рома Карло Мацоне се доверява на младия №9 — Франческо носи фланелката на нападател за този мач — и тази вяра е напълно оправдана.

N – Gunnar Nordahl (Гунар Нордал): последният голмайстор, когото Тоти изпреварва във вечната ранглиста на Серия А. Нападателят на „джалоросите“ остава на второ място след Силвио Пиола, който е с 250 гола.

O – Olimpico (Олимпико): стадионът, който става свидетел на подвизите на Тоти сезон след сезон, уикенд след уикенд. Първият му гол на свещения терен е отбелязан на 21 август 1994 г. в лятна контрола срещу испанския Валенсия. Рома печели с 1:0 благодарение на гола на Франческо, който все още не е навършил 18 години.

P – Parma (Парма): Тоти отбелязва първия гол срещу Парма в решаващия за Скудетото мач на 17 юни 2001 г. Двубоят завършва 3:1 за „джалоросите“, като №10 има огромен принос. По-късно Тоти го определя като „най-важния гол в живота ми“. Парма е и отборът, срещу който Тоти е отбелязал най-много голове в кариерата си — общо 20.

Q – Quim (Куим): португалски вратар, роден през 1975 г. Той е първият вратар, преодолян от Тоти с екипа на италианския национален отбор. Това се случва на 26 април 2000 г., когато „адзурите“ побеждават Португалия с 2:0. Другият гол в този мач е отбелязан от Марк Юлиано.

R – Record (Рекорд): Тоти държи рекорда както за мачове, така и за голове в историята на „джалоросите“: 786 мача и 307 гола. С Рома той печели едно Скудето (2001 г.), две Купи на Италия (2007-а и 2008 г.) и две Суперкупи на Италия (2001-а и 2007 г.). Лучано Спалети е треньорът, при когото той отбелязва най-много голове — общо 100.

S – Vito Scala (Вито Скала): приятел, „брат“, още преди да стане кондиционен треньор на Рома.

„Израснахме заедно в Сан Джовани, преминахме заедно през школата на Рома и отново се срещнахме в първия отбор“, казва Франческо за него.

T – Torino (Торино): 20 април 2016 г.; Франческо влиза на терена само няколко минути преди края на мача между Рома и Торино. „Джалоросите“ изостават с 1:2, а поражението би нанесло сериозен удар по битката им за третото място. Въздействието на капитана е нищо по-малко от свръхестествено: той докосва топката два пъти и отбелязва два гола. Първият идва от пряк свободен удар — реализиран с изключителна изява само секунди след появата му на терена — а вторият е от дузпа, спечелена от Диего Пероти.

U – Udinese (Удинезе): отборът, срещу който Тоти изиграва първия си мач като капитан на Рома. 31 октомври 1998 г. е денят, в който №10 за първи път носи бялата капитанска лента. Той също така отбелязва два гола. Мачът от първенството срещу Удинезе през 2002 г. е и поводът, при който се ражда стадионният рефрен „Un capitano, c'è solo un capitano“ ("Има само един капитан").

V – Edwin van der Sar (Едвин ван дер Сар): нидерландски вратар. Той пази вратата на "лалетата" на полуфинала на Евро 2000. Италия на Дзоф се изправя срещу „оранжевите“ — единия от домакините на турнира — в изпълнение на дузпи за определяне на финалиста.

Тоти застава зад топката и изумява света, изпълнявайки изящно прехвърляне. Това е моментът, който оглавява заглавията по целия свят и превръща Франческо в познато име навсякъде. Това е тип удар, който впоследствие ще се превърне в негова запазена марка.

„Ще я прехвърля“, казва Тоти на Луиджи Ди Биаджо преди изпълнението. И точно това прави.

X – римската цифра за 10 — номерът на фланелката, който определя живота му. Той също така носи №20 през сезон 1995/96 и №17 през сезон 1996/97 по време на престоя си в Рома.

Y – Yen (Йена): първата чуждестранна валута, с която се сблъсква по време на футболната си кариера. В японския град Кобе Франческо отбелязва първия си гол в международен турнир. Датата е 22 август 1993 г. и, носейки фланелка №11 за националния отбор на Италия до 17 години, Тоти преодолява мексиканския вратар с мощен удар извън наказателното поле. Съвсем младият Джанлуиджи Буфон изтичва от вратата си, за да празнува заедно с него.

W – World Economic Forum (Световен икономически форум): събитието, на което Пеле определя Тоти като „най-добрия играч в света“. Престижно признание и момент, който той никога няма да забрави.

Z – Zdenek Zeman (Зденек Земан): треньорът, който повече от всеки друг развива таланта на Тоти в началото на кариерата му. Той го усъвършенства както тактически, така и физически и му връчва капитанската лента.