Проф. Николай Слатински: Властта често говори чалга

Разбира се, че се тревожа когато хора, които стават магистри пишат оДбрана, сигОрност, безопасТност, риЗк. Това е очевидно засилваща се тенденция на лоша образованост и направо на необразованост.

Съзнавам, че като част от системата на висшето образование аз също нося вина за случващото се в тази област. Макар че като правило въпросните млади хора са продукт и направо жертва на по-предните фази на нашето образование и те идват при нас вече осакатени дори не само като правопис, а като мислене, взискателност към себе си, ценности и желание за надграждане на личността си.

Но ние трябва да отидем отвъд лошото образование, което децата и внуците ни получават у нас. Процесът е далеч по-сложен и по-всеобхватен. Става дума за крайно негативно отношение към културата, за толериране на ниската култура, за парадиране с безкултурието, за презрение към очевидно културните и несъмнено възпитаните хора.

Причините за това са не една и две и абсолютизацията на някоя от тях несъмнено изкривява оптиката, представя проблема едностранчиво. Но не може да не се спомене все по-ниската култура на видни представители на властта. Особено осезаемо става това тогава, когато ключови фигури на властта се задържат по-дълго на власт. Те постепенно се превръщат в модел на поведение, в стандарт, в пример за подражание и в не малка степен перверзен еталон по отношение на онова, което успешният човек трябва да притежава в България, за да е успешен.

Знае се от политическите науки, че властникът, разположил се продължително време във властта, може да окаже много силно влияние върху манталитета и даже върху менталността на обществото. Ненапразно в късния соц имаше такава масова тодорживковизация на голяма част от народа ни – култивиране на тарикатлък, на недостатъчно образование, дебелашко чувство за хумор, народнячество и нелицеприятна смес от байганьовство и хитърпетърство в жизнената стратегия и като формула за уреждане в живота.

Винаги ме е занимавал езикът на властта. Защото той има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.

За мен от прочетените книги и жизнения опит е несъмнено, че простият, дори граничещ с просташки, език на властта се трансформира в прост, дори граничещ с просташки, език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.

Структурните лингвисти, лингвистите психолози, лингвистите в сигурността и антропологическите лингвисти - всеки по свой път и със свой инструментариум - са доказали, че между битието и езика, на който то се описва, разказва и реконструира, действа обратната връзка. Казано по-ясно, не само каквото ни е битието, такъв ни е езикът, но и какъвто ни е езикът, такова ни е битието.

Ето защо съм писал и ще пиша, че властта не бива да използва безкултурен език: простаци, шестаци, кюфтаци, главанаци; тя не може да си служи с грубости и гадости като пунта мара, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), гърдите са ми големи; и не е редно да прибягва до фрази като вие сте прости и аз съм прост, българите са като моите кучета, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...

Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.

Не виждам нищо лошо обикновеният човек да слуша чалга. В края на краищата обикновеният човек не е длъжен да разсъждава все над световните проблеми и да цитира Шекспир в оригинал, няма как да използва стила на Камю или слога на Кафка.

Страшното е не като се слуша и пее чалга. Страшното е когато проблемите на обществото се осмислят на чалга ниво. Когато е чалгизирано съзнанието на обществото. Когато чалгово е поведението на властта.

Властта има доста често точно такова поведение – на чалга-власт. Тя има чалга-език, чалга-мислене, чалга-държане, чалга-отношение към насъщното и жизнено важното в страната ни.

По този начин водещите политици легитимират чалгизацията, хамалщината, дебеловратието, некултурността в речника на обществото и ги превръщат в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите. А това вече е свидетелство за катастрофа, за пошлост и арогантност, достигнали най-високите нива на държавното управление.

Все по-често се натъквам на хора, на групи хора, на прослойки от хора, които „разсъждават” по същия начин – примитивно и преднамерено, безпардонно и без грам съмнение, по прости и елементарни схеми, чрез банални и повърхностни обяснителни шаблони. Те не се замислят колко малко знаят, а мразят знаещите повече. Парадират с неосведомеността си, щастливи са в ограничеността си, имат за всичко отговор и винаги някой друг им е виновен. На пръв поглед шокират с парвенющината си, но ако човек се взре в тях, ще види, че всъщност се държат като зомбирани.

Трябва да се помни - не само каквито сме, така започваме да говорим, но и както говорим - такива започваме да ставаме.

Днес е в сила обратната връзка – когато следствието и причината могат да си разменят местата и следствието да започне да влияе на причината, която го е породила, а причината да стане следствие на породеното от нея следствие.

Ето защо толкова акцентирам на езика и културата на политиците. Да, и те са хора, ще каже някой, а значи нищо човешко не им е чуждо, могат да говорят нелепици, грубости, простотии, тъпотии, цинизми. Та нали така говорят обикновените хора.

Да, ама не...

Защото политиците не са само персони с повече власт и право да решават стратегически проблеми. Те имат преди всичко твърде много и особено високи отговорности. Те могат да бъдат шанс за обществото, но могат да бъдат и зло за него.

Висшите ни политици не са осъзнали своята отговорност за езика, на който обществото мисли за проблемите си. И като не са го осъзнали, те я карат словесно през просото. Без да си дават сметка, че така вредят ужасно силно на обществото и народа си.

Неизкоренима е моята тревога, че с непремерен, лишен от дълбочина, злобен, арогантен език, водещите политици легитимират грубостта, изпростяването, примитивизирането, чалгизацията, некултурността в речника на обществото и ги превръщат в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите.

Войнстващата неграмотност, агресивната посредственост, арогантната парвенющина се мултиплицират, репродуцират, възпроизвеждат. Ето тук се вижда с най-страшна сила липсата на лидери, водачи, просветен елит в България.

Ако имаше лидери, водачи, просветен елит, вместо свещената простота, настанила се във висшите етажи на политиката, бизнеса, науката и културата, те щяха да разширяват и задълбочават мисленето на хората, щяха да им помагат да се надигат на пръсти, за да виждат какво има отвъд хоризонта на ежедневните грижи и тревоги, семпли радости и първични удоволствия, щяха да ги карат да осъзнават колко неблаговидно занятие е да профукваш живота си в безхаберие спрямо страната и обществото и колко нищожно е да унищожаваш ежедневно личността в себе си, само защото си разбрал или си предположил, че днес да си личност със собствено мислене и собствено чувство за достойнство е абсолютно безперспективно и е лукс, който не можеш да си позволиш.

Пак ще повторя - не само езикът ни е такъв, какъвто сме ние, но и какъвто ни е езикът, такива сме ние. Все същата т.нар. "обратна връзка". Точно така не само както живеем, такива ставаме, но и каквито ставаме, така живеем.

Ние ставаме все по-лоши и по-зли, защото живеем все по-лошо и по-зле, но и ние живеем все по-лошо и по-зле, защото ставаме все по-лоши и по-зли.

Ето защо всеки смислен и мислещ родител трябва да внимава какви думи използва пред децата си. Ако той псува и говори цинизми, децата ще правят същото. Но най-страшното е не, че децата ще псуват и говорят цинизми, а и че като правят тези неща, те затварят хоризонта си на цели и стремежи, мисъл и действие в техните рамки. И както говорят, такива стават.

От науката се знае - еднояйчни близнаци отгледани в две различни семейства – едното възпитано, културно, с приличен език, с културни потребности, а другото – с псувни, насилие, цинизъм, безкултурие, към своята 12-годишнина вече имат 25% различен интелект. Средата осакатява ума, оскотява потребностите, обезценностява и примитивизира.

Може да се каже, че същото в не малка степен се отнася и за обществата. Затова последните десетина години вероятно са ни снижили културата, ценностите, потребностите, интелекта ни на общество на 25%, т.е. направили са ни като общество с една четвърт по-примитивно, по-грубо, по-просто и по-нископотребно. А щетите в културата, в ценностите изискват тройно време за възстановяване – 10 години системно рушене ще означават 30 години лекуване на нанесените щети. 30 години са цяло едно поколение!!!!

Такъв е законът на живота при обществото:

Простотата , дори простотията на властта неизбежно – рано или късно, даже по-скоро рано, отколкото късно, се превръща в простота, дори простотия на обществото. Опростаченото общество вече не е общество, то е прост народ.

А се знае от време оно - прост народ, слаба държава.

Визитка:

Професор Николай Слатински е доктор по математика и професор по национална и международна сигурност и един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред. Преподава във ВА „Г. С. Раковски”, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Автор е на 6 книги и десетки научни публикации. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI Народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002-2006 г.