Протест срещу антиЛГБТ проява в столицата

Протест “Мобилизация в защита на човешките права” се проведе по-рано пред Централния военен клуб в столицата, а инициативата е по повод провеждащата се в сградата конференция, организирана от Сдружение “Род интернешънъл” с цел планиране на конкретни стратегии за прокарване на законодателни и медийни политики против т. нар. “джендър идеология”.

И към този час пред сградата на Военния клуб са останали ЛГБТ активисти, които очакват края на конференцията.

“Тези скандални амбиции са съчетани с не по-малко

тревожно чуждо вмешателство на консервативни външни сили от Унгария, Полша и САЩ във вътрешните работи на демократична България.

Това се извършва с “благословията” на корумпирани църковни деятели и крайнодесните политически партии в България: ВМРО, „лявата“ БСП, „Възраждане“ и други позоваващи се на “Род интернешънъл” от трибуната на самото Народно събрание”, споделят организаторите от “Храна, не война” и Мини-прайд.

Организаторите апелират за незабавна мобилизация на българската общественост за предотвратяване провеждането на конференцията с антинаучен и религиозно-фанатичен характер. Те очакват да се сезират съдебната и изпълнителната власт, ДАНС и прокуратурата с цел незабавно разследване на противообществената дейност на НПО-то “Род интернешънъл”.

Те добавят: “Не можем да си позволим да ставаме безучастни свидетели на поредни опити за разрастване на международно по същество

неонацистко движение под прикритието на църквния морал, прокарващо политики за налагане на ретроградни патриархални догми, от които най-потърпевши са жените и ЛГБТ хората.”

Снимки: Светломир Стоянов

Подкрепям референдума за забрана на джендър идеология в училищата и се подписвам в подписката за провеждането му, заяви по-рано днес Калоян Методиев. Моето семейство е моя грижа и това не е егоизъм, а право. Разбирам света според конфуцианската максима, че мъжът трябва да е мъж, жената-жена, а детето – дете. Разбирането ми за възпитанието на децата е свързано с този модел. Мисля консервативно и следователно отричам крайностите. Уважавам свободата на избор след 18 години и не се меся на никого - всеки да живее както иска. Но моите деца са моя грижа. Пренасям този модел и към образователната система, която не може да ме замества или да ме превръща в безпомощен наблюдател в развитието на децата ми.

Методиев описва и собствени преживявания.

Живеехме в западноевропейска държава. Записах дъщеря си в католическо училище с идеята за по-строго и консервативно възпитание. Тъкмо беше станала на 12 години. Държавата прие закон, според който дете навършило 12 годишна възраст може да започне хормонална терапия за смяна на пола без да уведоми родителите си (в случая мен и жена ми), а се обърне към някой от учителите, който да задвижи процедурата. Учителите бяха профилактирани, обучени и пропагандата си вървеше.

Още по-ужасното е, че терапията е необратима. Дори след известно време детето да реши друго, ще е много късно.

Пубертетът е взрив на физически и психически промени. Под булото на добри намерения всъщност протича злокобен процес на влияние върху неукрепналата детска психика.

Две години преди това дъщеря ми дойде вкъщи с въпросник дали може момче да играе с кукли, момиче с колички и т.н. Тестът завършваше с въпроса: а какво мислят родителите ти за това? После я разпитваха като политкомисари. Погнусих се. Караха собственото ми дете да доносничи срещу мен и ако напише нещо проблемно да ме извикат да обяснявам защо съм нетолерантен.