Путьолюбци, ето ви война! Къде ще се скриете сега?

В България има много путьолюбци, но аз не съм от тях, ако ми позволите да цитирам една предизборна реч от Вълчи дол. Когато в началото на август украинска примамка падна в опоскана нива край село Йовково, целият кабинет излезе сънен и по гащи да дава брифинг. Сега братска Русия потопи два кораба в наши води, но премиерът е твърде зает да реже заводски лентички и да бори цената на дизела, че надценките на Слави Василев нещо са паднали и баща му се сърди. А зловещият бабиер Митрофанова си сипва доволно сутрешната водка и даже сигурно се побарва от кеф под униформената поличка от КГБ.

Миротворците мълчат като ебани гургулици – войната е у нас, независимо от скопените им дрънканици за дипломация и диалог. Няма как да има разговор с побеснели варвари, с блатни изчадия, които признават единствено силата на оръжието и евтиния алкохол. Щом е време за диалог – никой не ви спира. Действайте – заминавайте за Москва и молете своя идол Владимир Владимирович. Сигурен съм, че ще бъде изключително респектиран от българската позиция и мигом ще изтегли сифилистичните си орки от Малая Токмачка.

„Руснаците не могат да живеят в мир. Те или водят война, или се готвят за следващата“ – това са думи на белоруската нобелистка Светлана Алексиевич, които отекват днес силно като забил се в корпуса морски дрон. Вечно прецакани и оскърбени, вечно неразбрани и неуважени, братушките са издигнали насилието в култ, в идеология, в последно убежище на изкривеното си и примитивно общо съзнание.

Да се противопоставяш на черпенето на самочувствие от бича и ботуша, от пролятата кръв и разрушените болници и детски градини не е войнолюбство. Това е защита на честта и достойнството ти, на морала и цивилизацията. И, не на последно място, това е чисто и просто реализъм. Няма как да мърмориш за мир и дипломация, когато взривовете отекват на метри от леглото ти или от площадката на децата ти. Ако го правиш си или страхливец, или предател. Трети вариант няма.

Путьолюбецът не е миротворец, той е първичен селяндур, криещ се зад религиозните (православни) ценности и отхвърлящ ваксините и соята, айфоните и хомосексуалистите, които му пречат да си изплати бързия кредит. За него образът на руския диктатор е реализацията на евтиния копнеж по „силната ръка“, която с един замах ще премахне циганската престъпност и банковите такси, надценките в хипермаркета и гей прайда.

Тук дори не говорим за усещане за културна, езикова и религиозна близост с руския народ, което би обяснило емоционалното припознаване на кремълските геополитически позиции. Путлеропитекът е сляп дервиш, повтарящ носталгично мантрите за лошия и гнил Запад, който чакаме да се разпадне от 1956 г. насам. Безрезултатно.

Той няма как да разбере, че макар мирът да е висша ценност, има неща, които стоят неизмеримо по-високо в пантеона на междучовешките отношения. И на първо място сред тях е смелостта. Да отстояваш своите идеи, своята позиция, своята земя, своята акватория в Черно море. Иначе дори не си путьолюбец. А обикновен Путьо.