"Аполония" празнува своя 40-годишен юбилей

Броени години преди да усетим полъха на свободата, достигнал и до нас с рухването на Берлинската стена, музиканти, художници, писатели, театрали се изявяват за първи път на сцените на фестивала "Аполония" в Созопол.

Известната по онова време с прозвището "столична бохема" превръща дворовете на къщи в изложбени пространства, под купола на църквата звучат класически музикални произведения и поетични строфи, над амфитеатъра се носи божественият глас на световноизвестния бас Никола Гюзелев, артистични хрумвания завладяват дори улиците на морския град.

Четирийсет години по-късно "Аполония" означава само едно – изкуство с най-висока стойност, обгърнато с доза романтизъм от последните отблясъци на слънцето и нашепването на морския бриз.

"Какво ли не се случи оттогава, но бяха все хубави работи", казва с усмивка Маргарита Димитрова - артистичен директор на "Аполония".

"Проф. Димо Димов, който е основател на Празниците на изкуствата "Аполония", събира около себе си изключителни личности. Павел Васев – прекрасен кинорежисьор, директор на Народния и на Сатиричния театър, тогава идваше от Студия "Време" и успя да активизира всички хора на киното. Здравко Мавродиев – известен с пластичните си експерименти, организираше художниците, а режисьорът Крикор Азарян се грижеше за театралите. За жалост, и тримата вече ги няма тук. Трябва да спомена също журналистите от БТА Панайот Денев и Асен Агов, които със своите бюлетини с новини направиха революция в информационната среда."

Неслучайно тазгодишната "Аполония" ще бъде открита с концерт на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.

Ден преди да бъде дадено официалното начало на Празниците на изкуствата обаче думата ще имат художниците и скулпторът Павел Койчев, който е подготвил изненада, открояваща се отдалеч.

"Това са две фантастични фигури на мъж и жена – разкрива Маргарита Димитрова пред БНР. – Те са футуристични, блестящи, целите от сребро. Ще ги поставим на крайбрежната алея в Созопол, за да може хората, влизайки в града, да виждат тези огромни фигури, които ще присъстват по времето на фестивала. Греди Асса ще покаже нови картини, нарисувани специално за изложбата – ще има много синьо, много зелено, много море, много пясъци, много изгряващо слънце и ще бъде красиво. Студентите, завършващи през т.г. Художествената академия, също ще присъстват тук с изложба. Известният фотограф Асен Шопов пък ще представи фотоси изключително върху Созопол."

Едно от световните събития ще сътвори носителят на литературната награда "Букър" Георги Господинов с премиерата на новия си роман "Градинарят и смъртта" – една история, по думите му, за отиващите си бащи в един отиващ си свят.

"Книгата наистина е лична негова изповед за събитията около баща му, но не е минорна – добавя Маргарита Димитрова. – В нея прочетох едно изречение: "Той беше градинар, а сега е градина." Както ми каза Георги Господинов, ще има много да плачем. Писателят ще бъде в компанията на актьора Владимир Пенев, който ми се обади с думите: "Как ще издържа, не знам. Всичко е много сантиментално, много тъжно и аз плача, докато я чета."

На сцената ще излезе и тромпетистът Михаил Йосифов – той винаги участва в представянията на Георги. От самия автор знам, че в книгата му има много оптимизъм – тя не е за смъртта, а за това, което ни предстои, и то с много вяра в бъдещето. Георги Господинов ще проведе и майсторски клас по творческо писане. Да имаш ментор в негово лице наистина е велико."

Велика ще бъде и изявата на тринайсет български концертмайстори и концертиращи музиканти по света, сред които Албена Данаилова, Светлин Русев, Лия Петрова.

"Мислейки за изненадата, която да подготвим за тазгодишния фестивал, решението беше взето на миналата "Аполония" в разговор с музикантите – разказва Маргарита Димитрова. – Споделих им своята идея и те избухнаха в невероятен възторг.

"Идваме, ще отделим време, за да направим този концерт", бяха думите им. Абсолютно убедена съм, че това ще бъде изключително събитие – не само музикантско, но и за всички в Созопол, които ще могат да се докоснат до техните изпълнения. В програмата на този камерен ансамбъл без диригент са включени произведения от Моцарт, Менделсон, Берлиоз, Владигеров. Ще има и изненади."

Идеята на артистичния директор на фестивала е изявата на българските музиканти да прекрачи границата ни и изпълненията да достигнат до европейската публика. Концертът ще бъде заснет и предложен на големи телевизии, излъчващи класическа музика, като Arte и Mezzo.

"Аполония" ще заблести с още много културни прояви, достойни за най-взискателната публика на всеки голям фестивал. Четиримата внуци на Панчо Владигеров – Панчо, Екатерина, Константин и Александър, ще почетат 125-ата годишнина на големия композитор с изпълнение на негови произведения, но и добавяйки по нещо от себе си предвид склонността им да импровизират. Жени сървайвъри, както наричат себе си, ще отправят силно послание на вечерта на българските поетеси. "Те ще покажат силата на духа на жената, която се бори за своите права и може да пребори всичко – и като препятствие, и като нещастие в заобикалящия ни живот", пояснява Маргарита Димитрова.

Не можем да подминем и вечерта в памет на писателя Алек Попов, който без време ни напусна.

"За съжаление си отиде един много млад и талантлив мъж – казва Маргарита Димитрова. – Ние много се обичахме – той живееше съвсем близо до мен и често се срещахме. Аз знаех, че боледува тежко, но въпреки това, подобно на Георги Господинов, ми обеща, че ще напише книга, чиято премиера да се състои на "Аполония". Не можа да я направи, но това не беше най-лошото – най-лошото е, че си отиде. В негова памет ще представим разказите му, които излязоха през декември м.г. Тук ще бъдат неговата съпруга – също писател, както и издателят му Захари Карабашлиев, който ще разкаже и за последния си роман "Рана"."

През дългото си вече съществуване "Аполония" успя да отгледа поколения творци, някои от които ще създадат своеобразен мост между първото и последното издание на фестивала. Арфистката Сузана Клинчарова ще изнесе свой рецитал, джазмените Антони Дончев, Христо Йоцов и пристигащият специално за събитието от Съединените щати Петър Славов ще излязат на сцената като "Акустична версия", скулпторът Павел Койчев ще изненада публиката с авангардната си творба.

Читалище "Отец Паисий", Археологическият музей, Художествената галерия, амфитеатърът "Аполония", лятното кино от 28 август до 7 септември отново ще се превърнат в сцени за изкуството на хора от всички сфери. Но Маргарита Димитрова гледа към една още по-голяма – остров Свети Кирик.

"Ако някога в живота ни се случи, това ще бъде най-вълшебното място в България – един изключителен културен остров, наситен с изложбени и концертни зали, с галерии, с киносалон. Ще има също музей на археологията, защото островът е най-естественото място за това."

И докато поредната, на пръв поглед невъзможна мечта, намери своите "осиновители" – подобно на някогашната бохема, положила основите на "Аполония", Маргарита Димитрова си пожелава млади хора през следващите 40 години да продължат направеното от досегашните творци.