"От Малага до Виена, минавайки през София" в Националната галерия

Изложбата "От Малага до Виена, минавайки през София", посветена на свързаната с България испанска артистична фамилия Санча, се открива на 5 юни в Националната художествена галерия - Двореца. В нея са включени творби на нейните представители от XIX век до днес. За малко повече от век от фамилията Санча са излезли близо двадесет художници. От тях четирима са свързани чрез своята житейска съдба и изкуство с България: Франсиско Санча, Хосе Санча, Алисия Санча-Нахтигал и Бенямин Нахтигал.

В изложбата са включени близо сто творби на четиримата автори, които са притежание на Алисия Санча, подбрани от фондовете на Националната галерия и на Софийската градска художествена галерия, както и от лични колекции на приятели и близки. Независимо че някои от членовете на фамилията Санча никога не са се срещали лично, в изложените в Национална галерия/Двореца творби може да се проследи приемствеността в тяхното творчество, да се види, че обичта към изобразяваното се е предавала от поколение на поколение, от Франсиско на Хосе, от него на Алисия, а от нея на Бенямин, отбелязва изкуствоведът проф. Аксиния Джурова.

Франсиско Санча и Ленго (1874-1936) е известен испански художник, пейзажист, портретист, илюстратор и карикатурист. Роден е в Малага - родния град и на Пабло Пикасо, с когото го свързват дългогодишно житейско и творческо приятелство, както и съвместни изяви в Малага, Париж и Лондон. В края на живота си, в отговор на журналистически въпрос за това кои са любимите му художници, Пикасо отговаря: "Микеланджело (Мигел Анхел) и Пако Санча". Франсиско е работил и с Федерико Гарсия Лорка като сценограф. Творческа дружба го е свързвала с Валтер Сикерт и Тулуз Лотрек. 

Над 900 от творбите на Франсиско Санча се съхраняват в Музея АВС в Мадрид, а други - в музеите "Прадо" и "Кралица София". В изложбата са включени негови пейзажи и рисунки, свързани със събитията в България през първите десетилетия на ХХ век, както и карикатури за сатирични издания, правени с по-малкия му брат Томас Ленго. 

Сред българската общественост най-известен е Хосе Мария де Санча и Падрос (1908 – 1994), роден в Сан Лоренсо де Ескориал, Испания. Той е син на Франсиско Санча. Майка му Матилдe Падрос е първата жена в Испания доктор по философия и литература. Когато Хосе е четиригодишен, семейството му се премества в Лондон, където той расте сред известни творци и интелектуалци. През 1923 се завръща в Испания, а през 1930 прави първата си самостоятелна изложба в Мадрид. Получава стипендия и шест години се обучава и работи в Париж и Лондон.

"Полетата на Ронда", Хосе Санча

Връща се в Испания през 1936 и се включва във въоръжените сили на Републиката по време на Гражданската война. След 1939, с идването на режима на Франко, е принуден заедно със свои сънародници да замине за Москва, където рисува украсата на училища, в които учат испански емигранти, създава декори за „Циганката“ на Мигел де Сервантес, негови картини са откупени от Музея за западно изкуство. През 1940 сключва брак с Анеля - дъщеря на българския писател Людмил Стоянов, която по това време следва в Москва. Като доброволец в Испанския батальон Хосе участва в отбраната на Ленинград по време на Великата отечествена война. 

След края на войната Хосе Санча е изпратен в Мексико като „секретен сътрудник“ с кодовото име Рембранд за подпомагане борбата на мексиканците при евентуална световна социалистическа революция. По-късно живее със семейството си в Лондон, а след екстрадирането от Англия на участниците в Испанската съпротива през 1947 се озовава в България със съпругата и сина им Алaн, роден в Москва. През същата година Хосе Санча прави първата си самостоятелна изложба в България, предимно с пейзажи от Мексико. През 1950 в София се ражда и дъщеря му Алисия. 

Престоят му в България през 1950-те е свързан с изработването на проекти за плакати и с илюстрирането на книги за деца. Хосе Санча е сред основателите на Сатиричния театър и е автор на неговото лого - „Кукерчето с камшика“. Работи и за Народния театър. В декорите си той вкарва елементи на условност и сценична семплост, резултат от детските му възприятия, повлияни от декоративността на Пикасо.

Хосе Санча е свързан и с първите стъпки на българското кино. Работи с едни от най-изявените му творци като Боян Дановски, Захари Жандов, Валери Петров и Анжел Вагенщайн. Филмът  „Звезди“ (1959) - копродукция на България и Германската демократична република, по сценарий на Анжел Вагенщайн, с режисьор Конрад Волф и художник Хосе Санча е отличен на кинофестивала в Кан през 1959. По време на снимките на този филм и след това живее със семейството си в Източен Берлин, с надежда да получи паспорт от испанското посолство в Западен Берлин и да се върне в родината. Това успява да направи едва през 1963. В Испания живее и твори до кончината си през 1994. Последната му самостоятелна изложба там е през 1995.  

По думите на проф. Аксиния Джурова в картините и рисунките на Хосе Санча трудно ще открием премеждията, през които преминава художникът в житейския си път. Какъвто и пейзаж да рисува, той напомня Испания, картините му излъчват примирение пред болката и отказ от разплата. Тази негова позиция намира като че ли най-точно обяснение в казаното от дъщеря му Алисия: „Баща ми много лесно ставаше щастлив. Ако види хубав човек или нещо вкусно за ядене, или как слънцето грее, това му стигаше. Не му трябваше много, за да се чувства добре.“

Чрез настоящата експозиция любителите на изкуството ще си припомнят модерния рисунък и лиричния стил, характерен с особената празнота на пейзажа, в който художникът оставя една оголеност, изчистена от детайли, отбелязват от Националната галерия.

Алисия Хосе Санча-Нахтигал е родена в София. Следва сценография и живопис в Берлин при проф. Петер Янсен. Живее във Виена като свободен художник. Съпругът ѝ Хелмут Нахтигал е бил юрист. Има двама синове, Аарон и Бенямин. Бенямин Нахтигал е художник. 

Алисия Санча работи в сферата на живописта, рисунката, илюстрацията, сценографията и компютърната графика. Нейни творби са представяни в изложби във Виена, Мадрид, Грац, Инсбрук, Клагенфурт. За първи път прави изложба в София (галерия „Арте“, 2017) под наслов:  „Музика за птици, или когато абсурдът стане действителност“. В нея със своите пейзажи ни връща към градината на Рая (Едем) - градината, която всеки човек носи в себе си.

Според проф. Джурова в настоящата изложба Алисия обръща кода. Ако в предишния ѝ цикъл „Музика за птици“ човекът свиреше в градината за птиците, персийският килим бе постлан на тревата в градината и така тя прехвърляше своя домашен рай сред природата, сега пауни, славеи, врабчета, маймуни, магарета и други животни са населили интериора, превърнали го в земен рай.

"Мислещата" (глазирана керамика), Бенямин Нахтигал

Бенямин Хелмут Нахтигал е най-младият представител на фамилията Санча. Роден е във Виена през 1988. През 2015 завършва Университета за приложни изкуства във Виена, специалност „Графика“. От 2011 редовно участва в групови и самостоятелни изложби във Виена и Грац. През 2012 получава наградата „Артист на годината” на Австрийското национално радио.

За неговите творби Гюнтер Оберхолензер отбелязва: „Без уважение, но с много любов към материала, Бенямин усвоява техниката на керамиката и изобретява един странен и куриозен свят от фигури. Изработката и съдържанието им е нахално и безсрамно и много далеч от сладко-кичозната керамика на художествения занаят. Фигурите му с лимонова или артишокова глава в неговата инсталация разказват за униформеността и изолацията на нашия мултимедиен свят. Потискащи, но не без хумор реализирани, тези теми откриваме и в големите сюрреалистични рисунки на Бенямин.“ 

На снимката горе: "Три бански костюма", Алисия Санча