"Продължаваме промяната": 8 млрд. лв. годишно ще влизат в хазната, ако изкореним корупцията
"Имаме много проблеми в икономиката днес. Намаляване на външните инвестиции, нисък импортен потенциал и туризъм, който е разклатен и подценяван", това заяви съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков по време на представянето на шест основни визии за развитието на България.
"Не ползваме умно нашите възможности и сме на дъното по дигитализация, но имаме решения. Първото е нулева корупция. Така всяка година 8 млрд. лева ще влизат в държавата, а не в джобовете на определни хора. Облекчаване на административната тежест върху малкия и средния бизнес. Друга идея е създаване на борд между Министерството на икономиката и иновациите и Министерството на образованието. Така ще можем да привлечем редица българи, които в момента са в чужбина. Създаване на индустриални паркове е друго решение на проблемите в икономиката. Утвърждаване на България като логистичен и данъчен хъб. Ние имаме 10-процентен данък, но не успяваме да станем портал на други държави за европейския пазар", категоричен бе Петков при представянето на приоритетите в икономиката.
"За да се развива икономиката, трябва да има свързаност и инфраструктура. За 12 години сме построили половин магистрала. Сега обиколихме Североизточна България и с очите си видяхме, че няма пътища. Няма ги и тунелите под Стара Планина. Без всичко това няма как да искаме нормално развитие на икономката и държавата", добави от своя страна другият съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев.
Образованието бе втората основна визия, която представиха двамата. "Няма как да имаме развита икономика без добро образование. В момента в България образованието е на много ниско ниво. Учителите са предимно в предпенсионна възраст, а децата са функционално неграмотни. И тук разбира се има решения. Основното е парите да следват качественото образование и нито едно дете да не остане извън образователните програми. Образование и бизнес трябва задължително да са свързани", обяви Кирил Петков.
Енергетиката бе третият ресор представен от "Продължаваме промяната". "В момента в България има енергийна бедност, защото енергетиката е управлявана неефективно, има корупция и неправилни инвестиции. 30% от домакинствата нямат средства да си платят за отопление.
В момента сме в тежка ситуация, защото сме подписали "Зелената сделка" без да имаме ясни план и идея с какво ще заменим въглищните мощности. Използваме страшно много енергия неефективно и то главно при битовото отопление. Проблемите ги знаем всички, нека видим решенията. Първото решение е закриване на БЕХ.
Контрол, отчетност и прозрачност на държавните енергийни компании е другото много важно нещо. Трябва да има работещ и независим регулатор в енергетиката. Липсата на такъв регулатор води до проблемите с цената на тока на борсата. Трябват нови мощности свързани с геотермални източници и ВЕЦ. Приоритет трябва да е развитието на Маришкия басейн. Ситуацията там е много сложна. Маришкият басейн не може да продължи да работи в сегашната си форма, но това не означава, че не може да се мисли за развитието му под някаква друга форма. Българските бизнеси също трябва да се развиват енергийно", разкри Асен Василев.
Четвъртата визия за развитието на България бе "Инфраструктура и региони".
"Истината е, че ние си говорим за България като за малка държава, но тя е 8-мата най-голяма по територия в ЕС. За съжаление инфраструктурата ни в някои области е все още останала от Римската империя. Имаме слаба вътрешна и международна свързаност. Има регионален дисбаланс. Има ниско качество и скорост на транспорта", заяви Асен Василев по темата. Той даде примери с Кюстендил и Гюешево, където се движим с 25 км./ час. По думите му проблемите с инфраструктурата се отразяват на катастрофите и смъртните случаи.
"До София се стига лесно и една голяма част от инвестициите се случва в София. Нещата стават трагични в райони с лоша свързаност“, каза Василев. Като решения посочи изграждането на пет нови моста и изграждането на три тунела под Стара Планина. По думите му трябва да се направят скоростни отсечки между областните градове и въвеждането на автоматизиран контрол: "Фишът трябва да се получава в рамките на 1 час и да се плаща в рамките на 1 месец“. Определи състоянието на БДЖ като трагично: "Бяха направени опити за спиране на кражбите, но хората бяха уволнени".
Петият приоритет бе "Земеделие". "За съжаление ядем небългарски домати и внасяме традиционно български храни. В момента парите в земеделието отиват само в големи производители и са насочени основно към жито и пшеница. Българското земеделие не е технологично развито, липсва и логистика. Реално по този начин малките стопани нямат достъп нито до българския, нито до световния пазар. В момента произвеждаме почти четири пъти повече жито, отколкото консумираме, но не произвеждаме достатъчно плодове, за да задоволяваме собствения си пазар.
Явно по-големите количества жито се изнасят и по този начин се стимулира производството на хляб в други държави. Основният проблем в земеделието е корупцията и изтичането на средства. Ние ще се борим субсидиите да не отиват само в определени хора, а във всички стопанства. Отделно от това субсидиите трябва да се дават за реална продукция", разкри Асен Василев.
Шестата визия бе за "Здравеопазване". "Проблемите в сектора са бавен и скъп достъп до здраве, липса на качествена доболнична помощ. Липса на персонал, губим младите си специалисти, а много лекари са пред пенсия. Болниците са в окаяно състояние. В България смъртността е на едно от най-високите нива.
Българите харчат най-много пари от целия ЕС за своето лечение въпреки над 5,5 млрд. лева в НЗОК. От тези 5,5 млрд. лева над 2 млрд. се харчат неефективно. Основното е да спрем източването и корупцията. В няколко болници директорите взимат над 90 000 лева заплати, а младите лекари и медицинските сестри получават ниски заплати. Финансиране на доболничната помощ и превенцията на тежките заболявания е един от основните ни приоритети. Един тест за раково заболяване струва 180 лева. Ако раковото заболяване се хване в начален стадий, лечението му струва много по-евтино и пациентът има много по-голям шанс да се справи.
Превенцията е основно нещо. Другото е качествени болнични заведения във всички региони, а не да се налага хората да пътуват от едно населено място до друго, за да се лекуват. Навсякъде трябва да има линейки и разбира се медицински хеликоптери, за да не губим "златния час" за лечение на един пациент. Ще поставим детското здравеопазване на челно място. Не на последно място е ефективно и работещо електронно здравеопазване, за да може ясно и точно да се проверяват клиничните пътеки и всеки пациент да има здравно досие. Необходима е много точна и ясна кампания за ваксинирането срещу COVID-19. Трябва всичко да бъде обяснено стъпка по стъпка - от иглата до антителата. Проблемът с ниската ваксинация на българите се дължи на факта, че те не вярват на институциите", разкри Кирил Петков.
"Въпросът е да не ни е страх. Всичко опира до това. Сега трябва да обърнем момента в България и трябва всички да кажем - не ни е страх, искаме България да бъде различна и промяната трябва да се случи. Това не може да бъде направено само от Кирил и Асен и ние разчитаме на всички вас. Смелостта да вярваш, че има нещо по-голямо от страха. Ако България ви харесва в момента и смятате, че всичко тук е наред, ще ви разберем. Но, ако ви е страх да се борите за една по-дбра България, няма как да ви разберем. Най-грозната кражба в последните години бе тази, че откраднаха мечтите на милиони българи. Нека на 14 ноември излезем всички и гласуваме, за да направим промяната в България", завършиха Кирил Петков и Асен Василев.
