"Жълтите жилетки" в Париж готвят нов погром днес
Парижки търговци и жители на френската столица се въоръжават със средства за самозащита, като лютив спрей, опасявайки се от нови безредици
Движението на „жълтите жилетки“ отново излиза по улиците на Париж днес, този път като част от разрастваща се коалиция от протестиращи срещу недостатъчните инвестиции в общественото образование, ниските заплати и нарастващите разходи за живот.
„Жълтите жилетки“ призоваха за нови протести в събота, след като миналия уикенд страната беше разтърсена от демонстрации и безредици, довели до мащабни разрушения на правителствени сгради и магазини в цялата страна.
Френските власти се опитват да възстановят контрола. Местните власти забраниха провеждането на демонстрации в цяла Франция в събота, а в Париж отхвърлиха плана на „жълтите жилетки“ за шествие в оживени търговски райони с луксозни магазини, като "Шанз-Елизе", както и в близост до Елисейския дворец. Френският министър на вътрешните работи Лоран Нунес заяви, че по улиците ще бъдат разположени елитни полицейски части, както и войници, които обикновено патрулират по гарите. Студенти и профсъюзи изразиха подкрепа за „жълтите жилетки“, а различните групи призовават за национална стачка на 5 ноември.
Парижки търговци и жители на френската столица се въоръжават със средства за самозащита, като лютив спрей, опасявайки се от нови безредици и грабежи по време на протестите този уикенд. Оръжейните магазини, които ги предлагат, съобщават за рязък скок в търсенето от страна на клиенти, които споделят, че вече нямат доверие на полицията за защитата на своите магазини, бизнеси и домове.
Няколко парижки музея, сред които Лувърът, "Орсе" и музеят "Пикасо", ще останат затворени в събота.
В Марсилия въпреки забраната за демонстрации общественият транспорт няма да работи в събота - мярка, целяща да попречи на мародери да достигнат до търговските зони.
Движението на жълтите жилетки възникна през 2018 г. в отговор на предложеното от президента Еманюел Макрон увеличение на данъка върху горивата и прерасна в по-широк протест срещу държавния глава, критикуван като „президент на богатите“. Протестите постепенно загубиха инерция, след като Макрон отмени увеличението на данъка и повиши минималната заплата.
За разлика от 2018 г. обаче, сега правителството разполага с ограничени възможности да успокои недоволството. В обръщението си миналата неделя Макрон призна, че цените на горивата и разходите за живот са основателни поводи за тревога. От Елисейския дворец съобщиха, че президентът е осигурил допълнителни доставки на дизел от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Макрон е към края на президентския си мандат, а партията му няма мнозинство в парламента. Предложеният от правителството бюджет предизвика критики от водещите кандидати в президентската надпревара - крайнодясната лидерка Марин Льо Пен и крайнолевия Жан-Люк Меланшон. „Налице е очевидна обща парализа. Имаме протестно движение, което, както всяко социално движение, е нетърпеливо и иска незабавни отговори“, коментира политологът Кристиан Льо Бар от университета Sciences Po Rennes.
Франция има един от най-високите бюджетни дефицити сред развитите икономики, а лихвите по френските 10-годишни държавни облигации тази седмица надхвърлиха 5% за първи път от 2002 г.
