Разследване на Lupa.bg: Пази ли ни български прилеп с коронавирус от COVID-19?

Здраве
18:00 - 27 Юли 2020
9468
Разследване на Lupa.bg: Пази ли ни български прилеп с коронавирус от COVID-19?

Тази сутрин националният ефир беше разтърсен от бомбата на пулмолога д-р Александър Симидчиев, че български коронавирус, чийто геном е изведен у нас през 2008 г., може на клетъчно ниво да ни предпази масово от развитието на COVID-19. Lupa.bg потърси научно обосновано потвърждение на тази информация, като изведе и лабораторно доказаните прилики в т.нар. спайк протеин между тези на "нашия" вирус и на SARS-CoV-2, убил близо 700 000 души по света за 6 месеца. 

Въпреки че българският бацил е обозначен като ТОРС-образен, неговите закрепващи за клетката протеини 3б и 6 значително се различават от всички други коронавируси, включително причиняващите ТОРС, МЕРС и COVID-19. Повърхностната експресия на спайка му обаче се доближава изключително до тези на новия SARS-CoV-2, дори повече, отколкото който и да е китайски коронавирус, открит в прилепи до момента.

  В Странджа живеят 33 вида прилепи, преносители на коронавируси

Най-известният ни имунолог и бивш шеф на Националния център за заразни и паразитни болести акад. проф. Богдан Петрунов коментира пред Lupa.bg информацията за припокриване на вирусите, като уточни, че кръстосан имунитет между прилеповия български вид и изключително прилепчивия нов коронавирус по хората, е единствено и само пожелателна теория и дори хипотетичното разсъждение, че е възможно досег до летящите бозайници през последното десетилетие да е изградил частична защита срещу COVID-19. 

Проф. Тодор Кантарджиев, който е член на Националния оперативен щаб, също потвърди думите на предшественика си в НЦЗПБ, че е изключено успокоението, че българският коронавирус може да предпази от пандемичния. Според него това може да се случи само в случай, че прилеповият бе излязъл от зоонотоничната си среда и бе влязъл в контакт с хората. Справка на Lupa.bg в медицинските журнали разкрива, че PCR тестове върху Средиземноморски подковонос в пещерите в Странджа доказват наличието на коронавируса през 2008 г., като специалистите са на мнение, че ако той се свърже с човешки клетки, би могъл да предизвика същата по ярост пандемия като тази от COVID-19 и в хипотеза, България също би могла да стане Китай 2019. 

Вирусологът доц. Любомира Гломб обаче напомня, че досег до такива вируси у нас имат само броени спелеолози и че нашенецът все пак в менюто си няма прилепово месо, така че такава теория е изключена поне засега.

Иначе по отношение на клетъчния имунитет, върху който редица последователи на доц. Атанас Мангъров се осланят, по отношение на новия коронавирус, специалистите са категорични: Няма никакви причини да смятаме, че такъв вече е изграден. Ниският титър на антителата дори след инфектиране и заболяване от COVID-19 са само част от доказателствата, че масово преболедуване и отслабване на вируса са мит. Нещо повече - и акад. Петрунов, и проф. Кантарджиев са на мнение, че тези особености на SARS-CoV-2 ще доведат до мащабни проблеми и при финалните фази на вече борещите се за пласиране в света ваксини. "Все пак и една година защита ще е от значение", надява се проф. Петрунов, като най-много залага на разработваната от Moderna технология, която се очертава и като революционна за света. 

Вирусолозите и имунолозите са безкомпромисни: "Ваксинирайте се срещу грип" тази есен и препоръчват преди зимата всички възрастни над 65 години да се подложат и на боцване срещу пневмококи. Лично проф. Кантарджиев е избрал детския "Синфлорикс" с 10 щама миналата зима, но се е зарекъл тази да се снабди с Пневмо23, която може да се открие в съседна Гърция. Германският канцлер Ангела Меркел още в началото на годината постави именно нея като защита от вторични пневмонии. 

А специалистите призовават д-р Симидчиев да внесе уточнения за теорията си в ефира и как е стигнал до хипотезата за кръстосан имунитет. 

Ето къде се намира "българският" коронавирус сред останалите, известни на човечеството

Пещерите в Странджа са изключително богати на коронавируси заради огромната популация на прилепи. Някои от тях - с пандемични способности.