Ретро: 26 години от "А йнц , цу цвайн, цу драй - ДРЪН!"

Нещо за четене
11:43 - 10 Юли 2020
5408
Ретро: 26 години от "Айнц, цу цвайн, цу драй - ДРЪН!"

Вероятно няма истински футболен фен от България, млад или от по-старата генерация, който да не знае датата 10 юли 1994 г. Денят, в който на Световното в САЩ нашите герои успяха да детронират изключително силния действащ шампион на Германия на четвъртфиналната елиминационна фаза.

Ден след рождения ден на Йордан Лечков и точно на истинския празник на Димитър Пенев България сътвори един от най-големите си подвизи на футболния терен. А успехът класира Четата на Пенев на полуфинал на Световно първентво срещу Италия.

"Убийството на гиганта бе извършено на "Джайънтс стейдиъм" - така британският "Индипендънт" описа навремето сензацията, разиграла се в Ню Йорк по време на лудото американско лято на 1994-та. 

В този драматичен мач световните шампиони от Германия изненадващо бяха принудени да свият платна още на четвъртфинала. Така за първи път от 1978 година германските национали не успяха да стигнат до финала. 

Шок за едните, чудо за другите - до 1994 година България никога не беше печелила мач на Световно първенство, отбелязва германското издание "Кикер" и коментира: "Именно това е най-невероятното - екзекуцията на германците бе извършена не от някой футболен гигант като Бразилия, Аржентина или Италия, а от аутсайдера България, която участваше на Световно първенство едва за шести път, а в САЩ постигна първата си победа на състезание от този ранг".

Три минути, два гола

72-те хиляди футболни фенове, събрали се на този горещ юлски ден на "Джайънтс стейдиъм", проследиха едно сравнително скучно първо полувреме, през което макар че показаха надмощие, германците не успяха да пробият българската защита, припомня изданието и продължава: "През второто полувреме обаче нещата се промениха. След реализираната от Лотар Матеус дузпа всички вярваха, че митът за непобедимия тим на Германия ще се потвърди за пореден път. Но само в рамките на броени минути се случи нещо немислимо: с попадението на Стоичков в 75-ата минута и с последвалия само 180 секунди по-късно победен гол на Лечков българите изхвърлиха световните шампиони от първенството", пише изданието и припомня, че победният ход на българските национали приключва три дни по-късно, когато на полуфинала България губи срещу Италия.

Стоичков и компания разплакаха Бундестима, направиха го със стил, със самочувствие. 

В немския тим играеха легенди като Руди Фьолер, Юрген Клинсман и Лотар Матеус. 

Наближава денят на срещата с победителите от предишния Мондиал и дори Кайзер Бекенбауер се е нагърбил в ролята на журналист да представя нашите пред сънародниците си. Той явно съчувства на наследника си в Бундестима Берти Фогтс и се опитва да му помогне с разузнаването на Пеневата тактика. 

Бекенбауер навестява базата на България в градчето Принстън за приятелски разговор с Димитър Пенев. Христо Стоичков също е сговорчив пред Кайзера. Той се подписва в листата на великите футболни личности, съставена от немския сателитен канал „Премиере“. После дава интервю. Дори екип от телевизия SAT 1 каца в българския щаб и взима за интервю звездата от немския Хамбургер Данчо Лечков. Де факто се случва така, че германците привикват за разпит предварително именно своя „заличител“. Но от другата страна новият селекционер на Бундестима – Берти Фогтс, известен с фразата си: „Дори да можех да ходя по вода, моите критици пак щяха да ме обвинят, че не мога да плувам“, дава дума, че Германия ще защити титлата си в САЩ.

Това е мач от най-висока класа, виртуозни изпълнения и спиращи дъха мигове, отекнали шумно в историята на световните първенства и незаглъхнали до днес. 

Някак си, по необясним, но радостен за цяла България начин, се сбъдва прозрението на Камата преди мача: „Айнц, цу цвайн, цу драй - ДРЪН!“, което пък е повод за неистови сълзи у немците след финала. 

Подобно фантастично отстраняване на действащ световен първенец не се бе случвало от 1966 г., когато абсолютният аутсайдер Северна Корея шамаросва звездния отбор на Италия и го изхвърля от надпреварата.

Едва ли някога това нещо ще се случи отново, но на нас ни остана споменът, който ще ни топли векове.