Режисьорът Иглика Трифонова стана куратор на изложба

Кинорежисьорката Иглика Трифонова е куратор на на изложбата „Портрет на приятел“, която се откри във вторник вечерта в Софийска градска художествена галерия. Експозициятае петата в рамките на проекта на СГХГ „Другото око“, започнал през 2010 г. Основният смисъл на проекта е външни куратори, които не са художници или изкустоведи, да бъдат поканени във фондовете на галерията и, имайки на разположение произведенията на музейната колекция, да изберат посока и идея за изложба.

Настоящият куратор е Иглика Трифонова – известен кинорежисьор и сценарист, автор на 10 документални филма, най-популярният сред които е „Разкази за убийства“. Дебютният й игрален филм е „Писмо до Америка“ (2000), следват „Разследване“ (2006), „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“(2015), „Асансьор за пациенти“ (2017). Филмите й са участвали на десетки престижни фестивали и са носители на множество национални и международни награди.

Като куратор режисьорката ни повежда към близостта с личността, с отделния образ. Изложбата е резултат от интересни разговори, внимателна селекция и един нов поглед към една всъщност многократно коментирана тема – портретът. Експозицията включва повече от 100 произведения от различни видове: живопис, скулптура, фотография. Хронологически творбите обхващат периода от края на XIX в. до първото десетилетие на XXI в. Представени са произведения на знакови за българското изкуство имена като Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров- Майстора, Генко Генков, Иван Ненов, Лика Янко, Иван Лазаров, Светлин Русев, Павел Койчев, Атанас Пацев, Васка Емануилова.

Иглика Трифонова отбелязва в съпътстващия каталог към изложбата: „Избирах портретите по тяхното въздействие, по силата на присъствието им. Толкова пъти и с операторите, с които съм работила, и с актьорите, и с публиката съм говорила за това присъствие. В него има нещо неподдаващо се на описание, нещо толкова енигматично и толкова привлекателно. Най-красиво биха му стояли думите на Шекспир „създадено от материя, от която сънищата са създадени”... Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях... Между портретите има известни българи, чиито лица всички разпознаваме, има и анонимни хора, живели някога или днес.”

На снимката: Картината на Едмонд Демирджиян
„Портрет на Кирил“, 1979 г.