Режисьорът на "Ботев": Отиваме към президентска република

По-лошо от това, което вече се случи у нас, няма накъде. Отиваме към президентска република. Това коментира режисьорът на филма "Ботев" Максим Генчев пред "Фокус".

"Първи, втори, трети мандат. Това са очаквани като хаотични, катастрофални звена в тези действия (бел.ред.: политическите игри, които се разиграват на българската сцена), от които общо-взето никой не е изненадан", каза режисьорът и добави:

"Те (бел.ред: политическите партии), ако се бяха разбрали, може би нямаше да е за добро. Защото пътят е ясен. Това е падане в пропаст, не може да се спре това нещо. Отиваме към президентска република. Това е пътят към решаване глобално на въпросите, защото държавата се управлява, както виждате, без правителство толкова време и нищо лошо не се случва. Нищо по-лошо от това, което би могло да се случи.

На въпрос какви герои са нашите политици и дали той  би им дал роли в негов филм, Максим Генчев каза: "Ще звучи прокълнато това, което бих могъл да кажа. За мен те фактически са чиновници.

Те не са български политици тези хора. Те говорят български език, някои от които на много силен диалект. Но общо-взето това са чиновници на някакви посолства.

Аз не виждам как ще изоставят родината, ето сега в Македония един българин, това е страхотен скандал. Никой не реагира. България е над всичко и това нещо не бива да се забравя, докато те само на лозунг казват – "както иска народът". Как ще иска народът това, което правят? Не може така. То като се разчуе нещо и започват да се докарват. Ето, вижте, че няма ваксини за бебетата. Мен пък ме зарадва това, че имаме толкова бебета. Много изненадващо. Може би службите са мислили, че няма бебета много".

Според Генчев дневният ред на политиците не е дневният ред на хората.

"Аз общувам много с народа, с най-ниските слоеве от обществото, които фактически произвеждат хляба, произвеждат месото, произвеждат плодове и зеленчуци. Аз с тези хора общувам.

Кметовете на малките общини редовно се събираме, хапваме, пеем, свирят гайдите, играем хоро и си казваме болките.

А тези хора произвеждат и няма какво, няма как да произвеждат, забранено е. Пчеларството е унищожено, животновъдството е унищожено, растениевъдството е унищожено. Ние се превръщаме в една територия, която внася стока. 1936 г. сме изнасяли, житницата на Европа е била България по това време. А сега 80-90 г. по-късно ние ще чакаме сега да внесем."

Режисьорът коментира и нееднозначното възприемане на филма му "Ботев" и негативните оценки за него.

"Аз няма как да накарам всички тези хора да гледат филма, първо.

Едно 70% от хейтърите, те не са гледали филмите. Или гледат малко, или пък гледат с други очи. Тук в подкрепа на моите филми се изказаха хора, които са грамотни, които знаят. Имаме 10 месеца, филмът се върти пред екраните, 40 екрана, 30 хилядна публика.

Днес от Лондон получих писмо от една прожекция – 400 българи са плакали и аплодирали филма, в Перуджа, Италия филмът е аплодиран, пишат ми хората оттам.

Т.е. навсякъде, където има някакво знание за Ботев малко повече от 2-3 стихчета, които всеки от нас знае, който е надникнал в публицистиката, който е надникнал в писмата му, в биографията. Първият български роман, който излиза на пазара е на Захари Стоянов и се казва "Опит за биография на Христо Ботев".

И този филм е конструиран изцяло по спомените на Захари Стоянов като биография, като фактология. Отделно вече ние сме вкарали художествени измислици, за да може да се проследи пътят на убиеца на Ботев.

Аз не харесвам така наречените "последни изследвания", че Ботев е масон, че Ботев е убит от българин. Аз тези неща, не дай Боже, дори да са истина, то е недоказуемо исторически, историците не са отбелязали такива факти, аз не бих заснел Ботев убит от българин. Това е абсурдно за моя морал. Именно, защото той е икона".