Ромът Антон пред Lupa.bg: Пенсионери ми подариха пиано, след като ме гледали в "Гласът на България"

Ромският славей със зелени очи, който свири на роял. Антон Гюров вече е популярен така, след като изпълни страстно ромския химн „Джелем, джелем“ в „Гласът на България“ по bTV и си акомпанира сам върху изящните черно-бели клавиши.
Преди да се качи на голямата сцена, 24-годишният Антон е изминал дълъг път. Като дете е пътувал сам с междуградските рейсове и се е губил в Бургас; свирил е на стотици сватби у нас и в Европа като клавирист и е разплаквал от щастие ромските барони; давал е всичко от себе си в оркестър „Уникат“ и тепърва ще покаже какво може във формацията „Ок“.
В следващите редове Антон разказва какво иска да получи от рокзвездата Иван Лечев, защо е малко ядосан на Камелия, защо би избрал за дуетна половинка Цветелина Янева и какво ще прави с невероятния подарък, който му направи семейство интелигентни софийски пенсионери. Вижте първото му интервю - то е за Lupa.bg.

- Разбрах, че преди дни фенове на „Гласът на България“ са решили да ти направят подарък, след като гледали твоето изпълнение на „Джелем, джелем“. Вярно ли е?

- Да, едно семейство, пенсионери от София, ме гледали по bTV и много ме харесали! Свързаха се по телефона с мен и ми казаха: „Антоне, много хубаво свири и пя, поздравления! Ние смятаме, че и занапред ще ти трябва пиано. Затова решихме да ти подарим пиано“.  Представяш ли си! Това са толкова добри и учтиви хора!

- Страхотен жест! При теб ли е пианото вече?

- Още не. Предстои да уредя транспорта на пианото от София до Севлиево, където в момента работя и живея.

- Докато пееше ромския химн „Джелем, джелем“, си акомпанираше на роял. Ти си клавирист в оркестър, но за първи път ли свириш на роял?

- Не. Свирил съм и друг път, защото бях студент във Висшето музикално училище в Пловдив. Две години и нещо учих там, но прекъснах.

- Защо?

- Беше ми много трудно финансово - 500 лева за семестър, още 500 лева всеки месец за квартира. Едновременно с това музикантите в Пловдив са много по-ниско платени, отколкото в други градове, бих казал даже, че са най-ниско платени в цяла България. Причината е, че в Пловдив има страшно много музиканти и това влияе на хонорара. Нямаше как да продължа да уча...

- Всички очакваха да избереш Камелия за треньор в „Гласът“, но ти се спря на Иван Лечев. Каква е причината?

- Защото видях кои треньори се обърнаха първи на моето изпълнение - това бяха Графа и Лечев. Едва след тях бутонът натисна Камелия. Защо чака толкова дълго?

- Какво може да даде един рок музикант като Иван Лечев на един фолклорен изпълнител като теб?

- Иван Лечев е китарист на световно ниво, бил е на сцената много повече от мен и е видял повече от живота. Мисля, че има какво да ми даде.

Иван Лечев посреща талантливия Антон в отбора си

- С коя известна певица или певец мечтаеш да направиш дует?

- С Цветелина Янева, за мен тя е най-добрата. Пее страхотно всеки стил музика - и фолк, и поп, и джаз. Цветелина си беше звезда още преди да влезе в „Пайнер“, тя идва от уважавано музикантско семейство. Баща й е Георги Янев от оркестър „Орфей“, а майка й - народната певица Пепа Янева, които са много известни в нашия бранш.

- Самият ти си ром. Чувствал ли си се някога дискриминиран?

- Никога, защото съм живял между добри хора. Но и аз, да ти кажа, не съм имал кой знае какви контакти с други роми, просто средата ми не е била такава. За мен обаче не е важно от какъв етнос си, а какъв човек си. Може да си добър афганистанец и лош американец, нали?

- Какво е семейството ти?

- Като дете всичко си имах, предостатъчно даже. Вкъщи от нищо не сме били лишени. Баща ми, Лало Гюров, 16 години беше общински съветник от БСП, майка ми работи в горското стопанство. Брат ми, който сега е 11 клас, ще става горски. Както виждаш, в рода ми, освен мен, други музиканти няма.

- А други зелени очи като твоите има ли?

- Не, няма. Само дядо ми – бащата на майка ми, е бил със светли очи. Но неговите са били сини.

- Кой откри музикалния ти талант?

- Моята учителка в детската градина. Сложи ме да пея да на един празник, справих се много добре и тя каза на майка ми да ме запише в читалището. Така и направиха. В четвърти клас ме изпратиха в училище с музикална паралелка в Бургас.

- Ти си от Средец, а Бургас не е много близо. Как стигаше до училище?

- От четвърти до седми клас всеки ден пътувах сам по 25 километра от Средец до Бургас с автобуса, а после се качвах на градския транспорт, за да стигна до училище. От малък съм свикнал да се оправям сам.

- Помниш ли първия ден, когато на 11 години пристигна сам в Бургас?

- Помня го и още как! Още първия ден се загубих в градския транспорт! Качих се на правилния автобус, но слязох на грешната спирка. Обаче питах този, питах онзи, хората ме упътиха. До седми клас бях много добър ученик, после всичко отиде по дяволите. Започнах белички да правя...

- Какви белички?

- След седми клас ме приеха в училището за фолклорни изкуства в Котел. Първите две години живеех на общежитие и се замесвах във всички щуротии. Със съучениците ми се събирахме по стаите, пиехме алкохол. Не ме търпяха дълго, наложи се да изляза на квартира. 

- Сега си уважаван музикант, свириш по сватби с оркестри. Коя музика най-много пали хората, когато се женят? 

- Много зависи от сватбата – дали е българска, ромска или турска. Гостите на българските сватби харесват най-много хубавите бавни песни като „Девойко, мари, хубава“ и „Даньова мама“. На турските сватби държат много на турските балади, а на ромските – дай им кючеци.

- А на някой ромски барон на сватбата свирил ли си?

- Свирил съм, но предпочитам да не споменавам имена. Най-големите сватби са на кардарашите, най-богатите роми. Веднъж, на една такава сватба, свирихме 22 часа без прекъсване. После два дни реанимирах...

- Пътуваш с оркестри и в Европа, какви са ромските сватби там?

- Канят ни в Германия, Гърция, Испания, Белгия, но не само роми, а българи и турци. В чужбина сватбите са по-различни, защото хората са зажаднели за музика, радват се каквото и да им засвириш. В България са по-капризни, искат това да го направиш така, онова - иначе. Малко на разбирачи се правят. 

- Когато не свириш по сватби с какво се занимаваш?

- В момента живея в Севлиево и работя в читалище „Развитие“. Свиря на акордеон в ансамбъл „Развитие“, който е много голям и много хубав. Работя с деца танцьори. Средата е невероятна! Страхотно се чувствам!