Роналдо вече е №1 в още една класация

200 мача за националния отбор - това е невероятното постижение, което двама все още действащи футболисти докосват. За да илюстрираме по-нагледно за какво става въпрос, само ще отбележим, че родният рекордьор е Стилиян Петров със 105 срещи за "лъвовете".

Легендата на вратата и шеф на БФС Борислав Михайлов е със 102, а "Златната топка" Христо Стоичков има 83.

А сега си представете 200...

Предлагаме ви Топ 10 на играчите с най-много двубои за националните си отбори.

10. Джанлуиджи Буфон (Италия) - 176 мача

Футболният Бенджамин Бътън все още играе, защитавайки цветовете на Парма. Джиджи вече не е част от националния тим на Италия. Той се отказа след провала в опитите на "адзурите" да се класират за Световното първенство в Русия през 2018-а. Той обаче няма да бъде настигнат скоро от друг италианец по брой участия за националния тим.

9. Клаудио Суарес (Мексико) - 177 мача

Ел Емперадор прави своя международен дебют за Мексико през 1992 година и продължава да брани цветовете на родината си в следващите 14 години, преди най-накрая да окачи обувките на пирона за Ел Три след Световното първенство през 2006-а. Суарес беше капитан на Мексико в продължение на много години и постигна доста успехи, помагайки на страната си да спечели Gold Cup през 1993, 1996 и 1998 година. Той беше и ключова част от отбора, който спечели Купата на конфедерациите през 1999-а, когато Мексико шокира Бразилия на финала.

8. Мохамед Ел-Деая (Саудитска Арабия) - 178 мача

Той е аналогът на Габор Кирали от Близкия изток заради емблематичното долнище, с което играеше. Но не това е основното при Мохамед, а феноменалните му 178 срещи за Саудитска Арабия между 1993 и 2006 година. Вратарят игра само за два клуба в кариерата си - Ал Таи и Ал Хилал. Първоначално Ел-Деая започва като хандбалист, но е убеден от брат си да се насочи към футбола. Той е шампион в турнира за Купата на Азия през 1996-а.

7. Андрес Гуардадо (Мексико) - 179 мача

Гуардадо изпревари сънародника си Суарес с два мача на изминалото Световно първенство в Катар. Полузащитникът-ветеран, който на клубно ниво играе за испанския Бетис, все още е неразделна част от състава на "ацтеките" дори и на 36 години.

6. Серхио Рамос (Испания) - 180 мача

Въпреки завръщането си в добра форма за ПСЖ (8.00 коефициент френският гранд да спечели Шампионската лига) ветеранът на бе взет от селекционера на Испания Луис Енрике за Мондиала в Катар. Рамос е световен шампион от 2010 година и двукратен европейски от 2008-а и 2012-а. Интересно е дали ще запише още мачове за "ла фурия", за да се придвижи напред в тази класация.

5. Ахмед Мубарак (Оман) - 183 мача

Футболният номад с 14 клуба в кариерата си в родината си, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и ОАЕ натрупа 183 мача за Оман преди международното си пенсиониране през 2019 година. Върхът в кариерата на халфа на национално ниво бе Купата на Персийския залив през сезон 2017/18.

4. Ахмед Хасан (Египет) - 184 мача

Легендарната фигура в египетския футбол носеше фланелката на своя национален отбор в невероятните осем издания на турнира за Купата на Африканските нации. И беше част от отбора победител в точно половината от тези надпревари. "Фараоните" бяха короновани за крале на континента през 1998, 2006, 2008 и 2010 година, като Хасан изигра главна роля за всеки от тези успехи.

3. Сон Чин Ан (Малайзия) - 195 мача

Сон Чин Ан може и да не е много известно име извън пределите на Малайзия, но в страната си е истинска легенда. Централният защитник дебютира за отбора през 1969-а, само 12 години след като страната получава независимост от Великобритания. Сон играе за Малайзия на Олимпиадата през 1972 година и обявява край на международната си кариера през 1984-та.

-. Бадер Ал-Мутава (Кувейт) - 196 мача

Един играч, който почти сигурно ще стигне изумителните 200 мача за родината си. Международната кариера на Ал-Мутава започва през 2003-та, когато е само на 18. Оттогава той има 56 гола за Кувейт и помогна на страната си да спечели своята десета Купа на Персийския залив през 2010 година.

1. Кристиано Роналдо (Португалия) - 196 мача

Думите тук са излишни. Световната титла си остава единственият голям трофей, който липсва във витрината на Кристиано Роналдо. Той започна Световното първенство в Катар със 191 срещи, но изигра пет двубоя и достигна Бадер Ал-Мутава.