С Кайзера се заби и последният пирон в ковчега на Идеалния отбор за ХХ век (СНИМКИ И ВИДЕО)

Наричаха го Кайзера.

Още един си отиде... Един от героите на детството, юношеството и съзнателния живот на мнозина от нас. Футболистът, който беше емблема на играта - джентълмен, ерудит, интелект, финес и не на последно място човек - нещо немислимо в днешно време.

Той беше и ще си остане най-великият капитан на националния отбор на Германия, направил толкова много и за Бундестима, и за световния футбол. Кайзер Франц, както го наричаха всички. Така и ще го намерите във всяка една търсачка в интернет. За света е Франц Бекенбауер, но за почитателите на футболната игра е просто Кайзера!

Отиде си на 78, в съня си... Достойно! Сякаш да не притесни никого, а и със сигурност не е искал да го прави. Притесняваше нападателите на терена, но беше джентълмен. Не случайно едни от най-дейните медии, бълвайки новини и материали за кончината на Кайзера, бяха британските. Това доказва уважението към него, макар във футболно отношение Германия и Англия да не изпитват особено голяма любов и не случайно да имат едно от най-големите съперничества на зеления терен, заедно с това между Аржентина и Бразилия.

Към Бекенбауер нямаше злоба, тъй като той с благия си тон и вечна топла усмивка парираше и спираше още в зародиш всички подобни наченки. Който се е срещал с него на живо - на терена и в живота, може да го потвърди. Именно това е и причината хората да тъгуват за него, макар да се знаеше, че напоследък не е добре със здравето и всичко е въпрос на време.

Както гласи една стара поговорка - за умрелите или добро, или нищо... Е, за него ще е само добро и ще е нещо, просто защото самият Кайзер беше нещо изключително! А, когато губим такива личности, тогава осъзнаваме каква е празнотата, оставена в съзнанието и сърцето.

Е, не успя да дочака да види своята Германия на Европейското първенство, което ще стартира след пет месеца в неговата родина. Със сигурност не е искал и да вижда Бундестима в такова състояние на футболния терен, в каквото свикнаха да го наблюдават всички - беззъб, без дух, без кой знае какви успехи и с доста срамни загуби, макар и някои от тях в контроли.

Той живееше с футбола, живееше с Маншафта, който изведе до световната титла - и като футболист, и като треньор. Нещо, което не се е отдавало на много. Само на трима - другият е Дидие Дешан.

Един от малкото беше Марио Загало, който е триумфирал с Бразилия (четирикратен световен шампион - два пъти като футболист (1958 г., 1962 г.), веднъж като треньор (1970 г.) и още веднъж като помощник (1994 г.), но и той почина преди дни. За съжаление...

Кайзер Франц вдигна световната титла като капитан на Германия на мондиала през 19974 година след онзи епичен финал срещу изключителния отбор на Нидерландия, а през 1990-а стори същото на онова романтично и незабравимо първенство в Италия, но вече като селекционер на Бундестима. Архитект на успеха!

Но той не беше само емблема на Германия, той беше и знамето на Байерн Мюнхен!

Като играч защитава честта на баварците от 1965 г. до 1977 г., с които печели три Купи на европейските шампиони, записвайки 582 мача с червената клубна фланелка.

Участва в 103 международни мача за Бундестима, като 50 пъти е бил капитан на отбора.

Бекенбауер също така успешно ръководи кандидатурата на страната си за провеждане на Световното първенство по футбол през 2006 г.

През 1972 и 1976 г. Франц Бекенбауер печели "Златната топка", като става единственият защитник, печелил наградата два пъти.

След престоя си в Байерн Мюнхен Бекенбауер отива в САЩ в отбора на Ню Йорк Космос, като печели три пъти тогавашната North American Soccer League (1977, 1978, 1980) и за кратко играе заедно с великия Пеле.

През 1982 г. се завръща в Германия, но не в Мюнхен, а доста по-на север - в Хамбург, с който печели и последната титла в Бундеслигата (1982 г.), а след това завършва кариерата си с екипа на Ню Йорк Космос.

След това веднага е хвърлен в дълбоките води - селекционер на Германия, като извежда отбора до световната титла през 1990 година. Оттегля се на върха и през септември същата година поема за кратко френския Олимпик Марсилия, който няколко месеца преди това е играл четвъртфинал за КЕШ срещу българския ЦСКА.

След това записва два кратки периода на треньорския мостик на любимия Байерн, но на всички е ясно, че той е много по-добър и по-полезен като ръководител. И той доказва това през годините.

Франц Бекенбауер е последният, който си отиде от Идеалния отбор на ХХ век. През 1999-а година списание "Онз Мондиал" определи отбор на отиващото си столетие.

В годината, в която е поредното европейско първенство, Кайзера тръгна към небесния отбор с негови добри приятели, съперници от славни битки и хора, с които заедно писа историята на футбола.

Ето ги онези, които тогава в своя състав нареди "Онз Мондиал", като всички до един вече не са сред живите:

Вратар:

Лев Яшин (СССР, 1929-1990 г.) - Единственият, печелил "Златна топка" на този пост. Черният паяк си отиде първи от този великолепен състав, но е преди да донесе на СССР европейската титла от първия шампионат на континента.

Защитници:

Карлос Алберто Торес (Бразилия, 1944-2016 г.) - Считан за патриарха на модерната игра на краен бранител, останал в историята си с невероятното представяне в несравнимия бразилски тим, световен шампион от 1970 г.

Джачинто Факети (Италия, 1942-2006 г.) - Изключителният бранител, стълб на Интер и Италия за близо 20 години. Два пъти шампион на Европа като лидер на този "синьо-черен" отбор на Еленио Ерера, наричан "подвижна крепост".

Франц Бекенбауер (Германия, 1945-2024 г.) - Кайзера печели световна и европейска титла с ФРГ, три пъти шампион на континента с Байерн през 70-те. През 1990-а стана световен първенец и като национален селекционер на Германия. Печели два пъти "Златна топка", още два пъти е втори и веднъж трети.

Боби Мур (Англия, 1941-1993 г.) - Около него е изграден най-силният английски отбор. Елегантен и непримирим, той е капитан на клуба си Уест Хем през цялата си кариера, както и на "трите лъва", с които печели световната титла на "Уембли" през 1966-а.

Халфове и нападатели:

Йохан Кройф (Нидерландия, 1947-2016 г.) - Един от най-великите в историята на футбола и като играч, и като треньор, и като разбирания за играта и визия, с която опитваш да я промени през 90-те. Трикратен носител на "Златна топка", но и много повече от това.

Диего Марадона (Аржентина, 1960-2020 г.) - Геният на световния футбол! Направи аржентинците световни шампиони с най-яркото индивидуално представяне, виждано някога на Мондиал (1986 г.).

Боби Чарлтън (Англия, 1937-2023 г.) - Изгубихме го съвсем наскоро, преди по-малко от три месеца. Митична фигура от отбора на Бебетата на Бъзби, възцарил на европейския трон Манчестър Юнайтед и на световния тима на Англия. Джентълмен на игрището.

Едсон Арантес до Нашименто - Пеле (Бразилия, 1940-2022 г.) - Краля угасна два дни преди новата 2023-а да настъпи по света, след като дълги години имаше здравословни проблеми. Пеле е трикратен световен шампион, печели първата си титла на 17 и е първата звезда, позната реално във всяко кътче на Земята.

Ференц Пушкаш (Унгария, 1927-2006 г.) - Великият левичар, около когото е изграден първият митичен отбор във футбола след Втората световна война. Очши, както е наричан в Унгария, така и никога не печели "Златна топка". Но пък вдига три пъти Купата на шампионите с Реал Мадрид, вкарва над 700 гола в почти толкова мачове и изпуска световната титла в лудия финал в Берн през 1954-а с Летящите маджари, победени от ФРГ с 2:3.

Алфредо ди Стефано (Аржентина, 1926-2014 г.) - Символът на Реал Мадрид. Първата звезда на футбола, за която са платени колосални пари като трансферна сума. Отборът, спечелил първите пет издания на Купата на шампионите поред. Два пъти носител на "Златна топка", дългогодишен почетен президент на колоса от Мадрид.

Резерви:

Еузебио (Португалия, 1942-2014 г.) - Перлата от Мозамбик или Черната пантера - суперзвездата на Бенфика и Португалия от 60-те и 70-те години логично е в този списък. Носител на "Златна топка", извел страната си до трето място в света, а клубния тим - до Купата на европейските шампиони.

Джордж Бест (Северна Ирландия, 1946-2005 г.) - Крилото изгрява съвсем млад в Манчестър Юнайтед, а на 22 г. е шампион на Европа с тима, в който блестят още Чарлтън и Денис Лоу. Печели и "Златна топка", преди през 70-те да загасне бързо, повлечен от изкушения извън терена. Той е един от първите - редом с Пеле, Кройф и Бекенбауер, поканени да играят в лигата на Щатите за популяризиране на спорта там през 70-те.