С усещане за инфлация: Платили сме средно 7 евро повече за гориво само за месец
При семейства с повече от един автомобил или ежедневно пътуване между населени места натоварването в семейния бюджет бързо нараства
Бензинът и дизелът отчитат сериозен скок в цените само за месец, а ефектът започва да се пренася и върху останалите стоки и услуги, се казва в анализ на БГНЕС.
Септември приключи с осезаемо поскъпване на горивата по българските бензиностанции, което вече пряко засяга бюджета на домакинствата. Според данни на платформата „Фюело“ и Българската петролна и газова асоциация, към 1 октомври цените на основните горива отбелязват значителен ръст. Бензин А95 е поскъпнал с 6,33% за един месец – от 1,58 евро до 1,68 евро за литър. При дизела скокът е от 4,37% – от 1,83 евро до 1,91 евро за литър.
Разликите в цените между отделните бензиностанции остават големи, като при бензина най-ниските нива са около 1,59 евро, а при дизела – 1,83 евро за литър. В зависимост от избора на обект разликата може да достигне десетки евроцента на литър.
За средностатистически автомобил, изминаващ 1000 км месечно с разход 7 л / 100 км (около 70 литра гориво), месечният разход вече е по-висок. Разходът за бензин е около 117,60 евро, или с близо 7 евро повече спрямо началото на септември. Разходът за дизел е около 133,70 евро, или увеличение с над 5,60 евро.
При семейства с повече от един автомобил или ежедневно пътуване между населени места натоварването в семейния бюджет бързо нараства.
Истинският икономически ефект от поскъпването обаче надхвърля личните автомобили. Горивото е пряк разход за транспортните и куриерските фирми, автобусните превозвачи, земеделието и производството. Въпреки че по-скъпият транспорт не води автоматично до същия процент поскъпване на хляба и основните храни, той създава генерален инфлационен натиск върху цялата верига на доставки.
За да омекоти удара, държавата задейства няколко мерки от 1 октомври. Въведе инфлационен чек, като започна изплащането на еднократна компенсация от 50 евро за над 550 000 души от уязвими групи. Въведена е и нулева акцизна ставка за LPG и метана като моторни горива до края на годината – 31 декември. Мярката ще струва около 20 милиона евро пропуснати приходи в бюджета.
Експертите обаче напомнят, че макар държавата да може временно да намали данъчната тежест, тя не контролира основните ценообразуващи фактори – международните цени на суровия петрол, разходите за преработка, логистиката и маржовете на търговците. Затова всяко по-продължително поскъпване на колонките продължава да се усеща във всички сфери на икономиката.
