Съдът реши: Мобилен оператор връща платеното

Районният съд в Пловдив обяви индексациите на цените на мобилен оператор през 2022 г. и 2023 г. за нищожни и постанови да върне надплатеното на потребителя. Решението не е окончателно, но е първото и изследва подробно проблема, който в момента остро се поставя на дневен ред – поредната индексация на цените (оспорването на индексациите е само един от казусите, свързани с договорите и практиките на телекомите, с които гражданите сезират съдилищата).

От 15,99 лв. на 19,04 лв.

Делото е заведено от пловдивчанин, клиент на един от мобилните оператори, чиято месечна абонаментна такса (МАТ), според договора му, валиден до 2024 г., е 15,99 лв. Идва обаче първата индексация на цените от страна на мобилния оператор от 2022 г., с която таксата се увеличава с 0,52 лв.  През 2023 г. следва нова индексация, като дружеството уведомява мъжа, че таксата на клиенти като него (които плащат абонамент от 7 лв. до 25 лв.) ще бъдат индексирана с 15,3%. Така абонаментът му вече става 19,04 лв. и за две години сумата, която той дължи всеки месец, реално скача с близо 20%.

Основанието за тези индексации се съдържа в общите условия на оператора, които важат за всички мобилни услуги. В тях е записано, че той „има право да променя МАТ веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на Договора по отношение на Услугите в това приложение), като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен или по-голям от 1%>. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през следваща година. Информация за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на Абоната след извършване на индексирането.“

И при двете увеличения на цените мобилният оператор известява клиентите си над месец по-рано, че предстоят, като им изпраща съобщения.

Пловдивчанинът сезира съда и си иска парите, които е платил над първоначално договореното с оператора, заради двете индексации – т.е. всичко над 15,99 лв. Пред съда сочи, че клаузата, която позволява индексацията, е неравноправна и излага няколко аргумента за това. Те са, че клаузата не е индивидуално договорена; че предвижда единствено увеличение на цената при инфлация, но не и нейното намаляване; че е поставена единствено под контрола на оператора, а за потребителя няма уредено реципрочно право – той нито има възможност да повлияе, нито да предотврати настъпването на неизгодни за него последици; че не дава възможност на клиента да се откаже от договора; че при сключването договора си за мобилни услуги, потребителят не е в състояние да разбере какъв е икономическият ефект от него.

Правото на ЕС и как едно е в Австрия, а друго в България

Преди да се произнесе по иска на потребителя, РС-Пловдив излага изискванията на правото на ЕС за договорите с мобилните оператори (по т.нар. регулаторна директива – Директива 2002/21/ЕО), които следва да бъдат отбелязани накратко поради значимостта им.

Според Директивата договорът с мобилния оператор трябва да посочва в ясна, изчерпателна и лесно достъпна форма най-малкото подробности за цените и тарифите, средствата за получаване на актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане. Освен това държавата трябва да гарантира, „че абонатите имат право да прекратят договорите едностранно и без неустойки при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия, предложени от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги“.

„Абонатите получават подходящо предизвестие със срок не по-кратък от един месец преди извършването на промените и същевременно са информирани за правото си да прекратят своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят формата на тези предизвестия“, предвижда директивата.

Същевременно обаче Съдът на ЕС през 2015 г. (по дело С-326/14) прие, че „изменения в тарифите за предоставянето на услуги, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги – когато тези изменения са въведени в изпълнение на клауза за актуализация на тарифите, съдържащи се в общите договорни условия, прилагани от предприятие, предоставящо тези услуги, при положение че посочената клауза предвижда, че тази актуализация е функция на обективен индекс на потребителските цени, определян от публична институция – не съставляват „изменения в договорните условия“ по смисъла на тази разпоредба, която предоставя на абоната правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки.“

Така на пръв поглед изглежда, че СЕС е отговорил, че няма проблем, че не съществува възможност човек да прекрати договора си с мобилния оператор, без да плаща неустойки, заради индексация на цените.

Съдия Дафина Арабаджиева от РС-Пловдив обаче е установила една съществена разлика между казуса, по който съдът в Люксембург тълкува правото на ЕС и действителността в България. СЕС постановява решение за практика на компанията – майка на българския телеком в Австрия и се оказва, че нейните общи условия са различни от тези на дружеството в България.

В Австрия, за разлика от България, в договорите на абонатите е предвидено не само увеличение на цените заради повишаване на годишния индекс на потребителските цени, но и че телекомът е „длъжен да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали“.

Защо клаузата за индексация е неравноправна

В решението си РС-Пловдив отхвърля твърдението, че клаузата за индексация е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – защото поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. „Оспорената клауза, предвиждаща промяна на МАТ въз основа на обективен критерий – промяна в средногодишния индекс на потребителските цени, обявен от НСИ, не представлява условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, поради и което възражението на ищеца за нищожност на клаузата на това основание е неоснователно“, пише съдия Арабаджиева.

Тя обаче напомня, че според чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, а в т. 19 от същата разпоредба е предвидено, че неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

„С оглед гореизложеното и предвид съдържанието на клаузата съдът счита, че същата е неравноправна на основание чл. 143, ал.1 и на основание чл. 143, ал.2, т. 13 ЗЗП“, заявява съдът.

И подчертава, че съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. „Клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможността за намаляване на същата, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. При силни инфлационни процеси, индексът на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя“, посочва съдия Арабаджиева. Като стъпва на практиката на Върховния касационен съд по договорите за кредит.

РС-Пловдив основава решението си и на заповедта на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която в края на 2021 г. прие, че индексацията на цените на мобилните услуги е нелоялна търговска практика, като подчерта и че през 2022 г. увеличението недопустимо включва средногодишния индекс на цените за две години назад.

В заповедта си КЗП посочи, че правата на потребителя са нарушени, защото не му се дава право да се откаже от договора си, без да плаща неустойки, ако не е съгласен с индексацията.

„Чрез тези недобросъвестни действия операторът би могъл да повлияе върху търговското решение на потребителя, тъй като последният ще трябва да избира дали да продължи да изпълнява договора, да заплаща по-висока месечна такса или да прекрати срочния договор и да заплати неустойка. В крайна сметка, която и от двете възможности да избере потребителят, неговите икономически интереси в случая ще бъдат съществено увредени, а операторът ще се облагодетелства от собственото си неправомерно поведение“, цитира констатациите на КЗП съдия Арабаджиева.

И заявява, че клаузата в общите условия, която предвижда само увеличаване на цените, но не и намаляването им, е неравноправна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съдът обяснява, че клаузата на индексацията щеше да е действителна, ако предвиждаше не само увеличаване, но и намаляване на цените, както е в Австрия и ако дава възможност на потребителя да се откаже от договора, ако увеличението е в прекомерно голям размер. И осъжда мобилния оператор да върне платеното над първоначалния му абонаментен план.

Следва да се отбележи, че заповед на КЗП, издадена спрямо друг от операторите, с която индексацията е обявена за нелоялна практика, беше потвърдена от Върховния административен съд. В решението си (пълния му текст виж тук) той заяви: „Добросъвестността и професионалната компетентност не допускат търговецът да променя цената на месечния абонамент в нарушение на договореното и без да предостави на потребителя възможност да се откаже от договора и именно в това се изразява добросъвестната и професионална грижа на търговеца към потребителя. В случая е доказана липсата на такова грижа“.