Сандро Мацола - икона, капитан и шампион

Днес хората си взимат последно сбогом със Сандро Мацола. Церемонията за легендарния футболист на Интер и италианския национален отбор, ще се състои в базиликата "Сант'Амброджо" – един от символите на Милано.

В дните след кончината му от Интер публикуваха емоционално послание в социалните мрежи, припомняйки един от най-запомнящите се моменти в кариерата на своята легенда.

"Някога единствените мачове, излъчвани по телевизията, бяха тези от Купата на европейските шампиони. На 21 години беше напълно нормално да останеш омагьосан пред играта на Реал Мадрид с Пушкаш, Хенто и Ди Стефано. По-малко нормално беше да се изправиш срещу тях на финал.

Преди мача между Интер и Реал Мадрид Луис Суарес трябвало да разтърси Сандро Мацола с думите: "Ние отиваме да играем. А ти ще останеш тук да гледаш ли?"

Отговорът? Победа с 3:1 и два гола на Мацола срещу Кралския клуб.

Сандро беше син на Интер – почти буквално. Загуби баща си Валентино на 6-годишна възраст при трагедията в Суперга, а Велино Лоренци го взе под крилото си", припомни клубът.

В публикацията си "нерадзурите" добавиха и думите на самия Мацола: "Интер ми даде нещо, което нямаше цена: възможност".

Със своя съотборник в Интер - Луис Суарес

Легендата се отплати за това доверие с 565 мача и вярност към една-единствена фланелка.

След финала във Виена през 1964 година Ференц Пушкаш му подарил своята фланелка и му казал: "Гледал съм баща ти да играе. Ти си достоен негов син!".

"Той носеше легендарна фамилия, но със своята класа, упоритост и постоянство превърна в легендарно и собственото си име.

Напусна ни в деня, в който "Сан Сиро" отбелязваше своята 100-годишнина – стадионът, на който той беше спечелил Купата на европейските шампиони.

Днес Милано се сбогува с него за последен път", завършва емоционалното послание на Интер.

Сандро Мацола - легендарният капитан на Интер и една от най-обичаните фигури в историята на италианския футбол, почина на 83-годишна възраст. Нападателят носи "синьо-черната" фланелка през цялата си 17-годишна професионална кариера.

Икона, капитан и шампион

Роден в Торино, Мацола преминава през школата на Интер и дебютира в Серия А още като тийнейджър през 1961 година. Първият му мач е срещу Ювентус, а младият футболист отбелязва единственото попадение за своя отбор при тежкото поражение с 1:9.

Мацола играе като атакуващ полузащитник или втори нападател и бързо се превръща в една от водещите фигури на миланския гранд. През цялата си професионална кариера, продължила от 1960-а до 1977 година, той остава верен единствено на Интер.

За 17 сезона с екипа на "змията" записва 565 официални мача и отбелязва 158 гола.

С негово участие Интер печели четири титли на Италия – през 1963, 1965, 1966 и 1971 година, както и две Купи на европейските шампиони (КЕШ) – през 1964 и 1965 година. Към тези отличия се прибавят и две Междуконтинентални купи, спечелени през 1964 и 1965 година.

През 60-те години Мацола е част от легендарния Гранде Интер – отбор, който доминира в италианския и европейския футбол. Заедно с футболисти като испанеца Луис Суарес и италианците Джулиано Сарти, Джачинто Факети и Тарчизио Бургнич той помага на миланския клуб да се утвърди сред водещите сили на континента.

Сред най-паметните моменти в кариерата му е финалът за Купата на европейските шампиони през 1964 година. Тогава Интер побеждава Реал Мадрид с 3:1, а Мацола отбелязва две попадения и има ключова роля за първия триумф на клуба в най-престижния европейски клубен турнир.

След последния съдийски сигнал легендата на Реал Мадрид Ференц Пушкаш се обръща към него с гореспоменатите думи: "Ти си достоен за баща си Валентино!"

Двамата си разменят фланелките – момент, който остава сред най-специалните спомени в кариерата на италианеца.

Мацола завършва кампанията 1963/64 като голмайстор на турнира за КЕШ, а през следващия сезон става и голмайстор на Серия А.

През 1971 година завършва на второ място в класацията за "Златната топка", отстъпвайки единствено на великия Йохан Кройф.

Триумфи със "Скуадра адзура"

Успехите на Мацола не се ограничават само до клубния футбол. Той оставя ярка следа и в националния отбор на Италия, за който записва 70 мача и отбелязва 22 гола.

През 1968 година Мацола е част от състава, който печели европейското първенство. Две години по-късно италианците достигат до финала на Световното първенство в Мексико през 1970 година, където завършват като вицешампиони.

Нападателят участва в три световни първенства и се превръща в една от емблематичните фигури на италианския футбол през своето поколение.

Президентът на Италианската футболна федерация Джовани Малаго отдаде почит на легендата.

"Смъртта на Сандро Мацола е повод за дълбока скръб за мен и за целия италиански футбол. Загубихме легенда – една от личностите, помогнали на нашия футбол да се превърне в голяма сила на световната сцена", заяви Малаго и добави: "Сандро беше икона, капитан и шампион, който беляза цяла епоха и завинаги остана част от колективната ни памет".

Достоен наследник на баща си Валентино

Историята на Сандро Мацола е неразривно свързана с една от най-трагичните страници в историята на италианския футбол.

Той е син на Валентино Мацола – легендарния капитан на Гранде Торино - отбор, който доминира в Италия през 40-те години на миналия век и печели пет поредни шампионски титли.

На 4 май 1949 година самолетна катастрофа край базиликата Суперга отнема живота на Валентино и на почти целия състав на Торино. Трагедията остава в историята като една от най-големите катастрофи в световния футбол.

Сандро е едва на шест години, когато губи баща си.

Той беше синът на Валентино – човек, който успя да превърне едно огромно фамилно име в също толкова великолепно наследство, изградено върху талант, характер, смелост и изключителна човечност.

"Харесва ми да мисля, че най-сетне се е събрал отново с баща си и с онези шампиони, с които написа една от най-красивите глави в историята на италианския футбол", отбеляза още Малаго.

Въпреки тежката загуба, Сандро успява да изгради собствена легенда и да се превърне в един от най-великите футболисти на своето време. А думите на Пушкаш след финала през 1964 година остават символично признание, че синът е продължил достойно наследството на своя баща.

Мацола винаги е стилен и с неизменните мустаци

От терена към ръководните постове

След като прекратява състезателната си кариера през 1977 година, Мацола продължава да бъде свързан с футбола и с Интер.

Той заема ръководни длъжности в клуба, а между 1995-а и 1999 година е негов спортен директор. Работи и на същия пост в Торино.

Дори след оттеглянето си от активната дейност Мацола остава чест посетител на клубната база и тренировъчните терени на Интер.

Освен с работата си в клубния футбол, той е познат и като телевизионен футболен коментатор. Сред мачовете, които коментира, са финалите на световните първенства през 1982-а и 2006 година – и двата спечелени от Италия.

Италия се прощава с една от своите легенди

Почит към Мацола изрази и градският съперник на Интер – Милан.

От клуба го определиха като "исторически и достоен съперник, легенда на Интер и на националния отбор, както и една от ключовите фигури в историята на италианския футбол".

Италианският министър-председател Джорджа Мелони също отдаде почит на бившия футболист в социалните мрежи.

"Със смъртта на Сандро Мацола губим велик шампион и една от най-обичаните личности в историята на италианския футбол, написа тя. - Легенда на Интер и на националния отбор, европейски шампион през 1968 година, той донесе радост и страст на поколения италианци, оставяйки незаличима следа в нашата нация. На неговото семейство, на всички негови близки и на привържениците поднасям най-искрените си съболезнования".

Погребението на Сандро Мацола ще се състои днес вв базиликата "Сант'Амброджо" в Милано - в същия храм през предходния месец беше отслужена и траурната церемония за Франко Барези – легендарния футболист на Милан и италианския национален отбор.

"Звездата с мустаците" ще остане завинаги в историята на Интер

В своето прощално послание Интер припомни не само постиженията на Мацола, но и човека зад футболиста.

"Той беше историята на Интер. Дойде в клуба като дете и никога не го напусна", написа миланският клуб.

В заключителните редове на съобщението "нерадзурите" използваха и един от най-личните спомени, свързани с легендата: "Звездата с мустаците" блестеше на терена и продължава да блести и днес. Както самият той обичаше да казва, имаше едно последно желание: да бъде запомнен като добър човек – като някого, който продължава да се бори дори когато победата е невъзможна, както в онзи мач, завършил 1:9".

Сандро Мацола си отиде, но наследството му остава. Той беше капитан, шампион и символ на един от най-великите периоди в историята на Интер. Футболист, който превърна фамилното си име в легенда и остави следа както в Милано, така и в историята на италианския национален отбор.

За поколения привърженици той ще остане завинаги един от големите герои на Гранде Интер – човекът, който носеше черно-синята фланелка през цялата си кариера и превърна вярността към клуба в част от собствената си история.