Санитарен кордон около „Ново начало“? А усмирителни ризи за лидерите на ПП-ДБ?

СТЕФАН АНТОНОВ *

Предлагам едно алтернативно разделение на политическите сили. Първата група работят, постигат резултати и се възползват от възможностите за корупция, които се откриват. Втората група имат същите корупционни апетити, но са принудени да измислят нови схеми, защото установените канали са заети. Те обаче си имат електорат, който е значителен, вярва на претенциите им, че са непокварени и че се борят с корупцията. Вярва също че тази борба е първостепенен приоритет и за да стартира борбата, си струва всичко останало в държавата да се блокира.

Скрито за електората на тази втора група остава, а може би пък електоратът си затваря очите, че промените, към които се стремят любимците им, няма да спрат корупцията, а само ще направят лидерите им безнаказани, каквито са лидерите и  на първата група.

Ултиматумът на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да работят само с партии, които ще установят „санитарен кордон“ около „ДПС - Ново начало“ изразява заслепяването от собствената им наглост и неспособността да видят колко много неотложни и проблеми и потребности има българското общество. Все проблеми и потребности, чието решаване не зависи от съдебната реформа. 

Какво общо има съдебната реформа с повсеместната неграмотност на подрастващите? Какво общо има тя с примирението на учителите да търпят безобразия в часовете си, до степен че в тях отсъства учебен процес а просто учениците прекарват минути с един учител, докато бие звънецът и дойде следващият? Има ли съдебната реформа нещо общо с тежкото състояние, в което се намира здравната система? Какво общо има с допотопното въоръжение на армията ни, когато в радиус от 1000 километра от България се водят две войни с ключов интерес на великите сили? Какво общо има с недостига на хора, които заради ниско заплащане отказват да служат, а пари няма, заради дефицитите, които същата втора група политици е заложила?

Да не се разбира погрешно. Въобще не става дума за въпроса „за“ или „против“ съдебната реформа. А затова трябва ли държавата да е блокирана докато тя стартира. И има ли днес кой да я реализира така, че когато приключи, съдебната система да бъде в по-добро състояние от сегашното. Да работи по-бързо и да раздават повече и навременна справедливост.

Хората, които повредиха Конституцията и през сълзи сочат Димитър Главчев като положителен пример за ограничаването на президентската власт, не са хората, които ще поправят съдебната система. ПП-ДБ не могат, а ГЕРБ и ДПС не искат.

Време е на ПП-ДБ да започне да се гледа като на типичен планктон за българското политическо блато. Жестовете им към приятелски адвокатски кантори започнаха далеч преди да се захванат със съдебна реформа. Кирил Петков вкара любимата си кантора и люпилня на кадри за бъдещата си партия в ББР, още докато беше служебен министър, осигурявайки им стотици хиляди без да е ясно каква полезност са осигурили на банката в замяна. 

Кулминация беше опитът на Асен Василев и Надежда Йорданова да тривиализират стратегически елемент от защита на националния интерес – процесуалното представителство в инвестиционни и търговски арбитражи и да го превърнат в бизнес, който да възложат пак на приятелските си кантори. Да рискуваш милиарди под предлог, че спестяваш милиони, си е чиста глупост, или некадърна аргументация за прикритие на корупционни жестове. 

Разпределението на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост към партийни спонсори и провала на намеренията им показва, че единствената причина ППДБ да не се възприемат за еднакво корумпирани с предишните е, че не им беше позволено да реализират корупционните си сделки. Иначе вече щяха да са еднакво мразени, но приемани за далеч по-некомпетентни и също толкова корумпирани. 

Някой дава ли си сметка, че от 2022 г. железопътният транспорт е в кома?! Докато строителството и ремонта та железопътната инфраструктура се случваха бавно при ГЕРБ, опозиционните медии критикуваха, пренебрегвайки факта, че причината е в липсата на средства. Днес, когато НКЖИ се рее в безвремие и безпътица, въпреки декларираната финансова обезпеченост, същите медии мълчат. 

Цяло десетилетие беше нужно на Борисов и екипът му да се преборят за допускане на България в т.нар. чакалня на еврозоната. За мен и мнозина други е спорно дали това е правилно и в национален интерес. Но доколкото по въпроса има консенсус между системните политически сили, че трябва да се случи, постигнатото трябва да се приема като международен успех от гледна точка на установения днешен мироглед, с който са съгласни и ПП-ДБ. Така Борисов успя да запише ГЕРБ до СДС, БСП, НДСВ и ДПС, които държат заслугите за последните големи международни успехи – влизането в НАТО и Европейския съюз. 

За трите години, в които "Продължаваме промяната" и "Демократична България" се учат да управляват, получихме въздушно-капков „Шенген“ и ангажимент за приемане на върнати мигранти. Един такъв, набелязан за връщане извърши терористичен акт преди държавата приемник да ни го прати. Толкова. 

Днес коалицията ППДБ, която е също толкова корупционно настроена, която трябва да благодари на собствената си некомпетентност, че още не се е оцапала до гуша с корупция, иска държавата да се блокира нацяло, за да се поупражняват още веднъж като реформатори. Да се разсъждава дали модел на управление от корумпиран но компетентен елит е по-приемлив от честен елит но тотално некомпетентен, винаги е било като да се ходи по хлъзгава повърхност защото всеки отговор е грешен. В случая с ППДБ не опираме до този въпрос, защото те изпитват не по-малък корупционен апетит, но са лишени от капацитет и компетентност да вършат работа.

Да си припомним как в миналото всеки път, когато ДПС предупреди за протестна готовност, срещу партията винаги се изсипва кофа с обвинения за изнудване и заплахи чрез етническата карта. Да си представим за момент, че БСП, или ДПС поискат държавата да спре хода си, само защото не са на власт и искат поредно преиграване на изборите, докато получат желания резултат. Някой ще ги търпи ли? А защо на ППДБ се гледа като на коректив и задължителен елемент на една власт. 

Политическа детинщина е да се отричат формите на управление без ППДБ. Ня тях самите трябва да започне да се държи сметка. За всичките им провали и корупционни апетити.

Фискалната ни политика със сигурност се нуждае от санитарен кордон, който да не допуска каквато и да било намеса от Асен Василев и ПП-ДБ. Съвсем скоро ще го видим, когато разговорът за избягване на свръхдефицита и болезнените преструктурирания в публичните финанси се пренесе в Народното събрание.

Преди да се изпълнят исканията на едни хора за санитарен кордон, трябва да се замислим дали първо те не трябва да се поставят в усмирителни ризи. 

* Текстът е публикуван в "Гласове"