Сашо Божков не преживя атаките от своите
През декември на бурната 1999 година тогавашният премиер Иван Костов прави най-мощния правителствен ремонт в новата ни история. От кабинета изхвърчат 10 министри, сред които вицепремиерите Александър Божков, Евгений Бакърджиев и Богомил Бонев. В сините среди не жалят особено много за Валяка и мизантропа, оглавявал МВР. Но мнозина искрено съжаляват, че се разделят с един от най-колоритните си колеги – Ал Бож, както го наричат по-близките. След като обявява сензационната новина, Командира тене обяснява защо си отиват най-силните му фигури, доскоро негови най-близки съратници. Като икономически министър, Божков естествено е основна фигура в приватизацията. Затова и му лепват прякора „Мистър 10 %“ с обвиненията, останали само слух, че взимал комисиони от 10 % при приватизационните сделки.
Малцина обаче знаят, че зад маската на епикуреец и вечен шегаджия, чувствителният мъж приема много тежко негативния товар. И почти никой, че атаките и излетият катран не просто ще го наранят, а ще го разболеят фатално тежко. „Беше супер човек. Страхотно щедра душа. Беше готов да помогне на всеки, изпаднал в беда”. „Невероятен пич. Но го предадоха неговите”, спомнят си за него някогашните седесари, мнозина от които вече не са част от синята партия. 
Ако днес бе жив, Сашо Божков само след дни щеше да навърши 68 години.
Топли чувства към бившия вицепремиер храни и Надежда Михайлова, която винаги е признавала колко невероятен приятел и колега е. „Сашо имаше забележително чувство за хумор, изпитваше силна любов към живота и бе невероятен космополит. С хора като него светът животът е по-светъл, по-хубав”, сподели на сбогуване с Божков някогашният външен министър.
Александър Божков e роден на 9 август 1951 г. в София. Майка му е втора братовчедка на Соня Бакиш, вдовица на шефа на Народното събрание по времето на Тато - Станко Тодоров. Синият политик завършва американски колеж в Багдад, а през 1974 г. и ВМИ в София, специалност „Машинно инженерство”. Работи 4 години в Либия като супервайзър, консултант и контролен инженер.
През годините е служител на „Софпроект” и „Техноекспортстрой”. През 1991 г. Божков, докато премиер е Филип Димитров, оглавява новосъздадената Агенция за приватизация, но само за година. През 1994 г. е зам.-председател на Обединения християндемократически център, който е част от СДС и е избран за депутат. Става вице и промишлен министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски и запазва поста си и в синия кабинет на Иван Костов. След като е освободен, става главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС до 9 юни 2000 г. След тази дата той се отказва от политиката и става съпредседател на неправителствената организация Център за икономическо развитие, заедно с Красен Станчев. Сашо Божков се отдава и на голямата си страст – музиката. С истински професионализъм води музикалното предаване „Музика за душата“ по Дарик.
Старите седесари разказват, че приживе Сашо Божков е бил неизменно душата на всяко събитие. Интелигентен, артистичен и влюбен в музиката, той е царят на всяко празненство. На сините купони Ал Бож влиза в ролята на диджей и лично подбира музиката, след което озвучава сам залата, застанал зад пулта. Напуска диджейското място само, за да танцува.
Секретарките в Министерството на икономиката пък почти запушват ушите си, когато Сашо надува до дупка „Iron maden” в кабинета си. Естествено, доброто хапване му е страст. Обича да похапва табиетлийски в добри ресторанти, но и се вихри в кухнята си като истински шеф готвач. Обича да кани гости и да се радва, ако го похвалят колко вкусно е сготвил. На пазара си ходи сам, без охрана, за да подбира внимателно зарзавата и плодовете за трапезата. „Всички продавачи на столичния пазар „Иван Вазов” го познаваха и му се радваха, защото беше истински познавач . Никога не се пазареше за цена, но се пазареше за истински хубави плодове и зеленчуци, спомнят си търговците по сергиите.
Макар и голям бохем, Сашо Божков не е лабав по женската част. Напротив – сериозен семеен мъж е. Почти всички кина познават странната двойка – той огромен и масивен, стиснал в прегръдка слабичката си съпруга Аделина. Обожаваше жена си и за разлика от повечето мъже, не смяташе, че трябва само да се върти из кухнята. Всяка събота и неделя, я хващаше за ръка и излизаха на разходка и на кино. Не пропускаха нито една премиера на хубави филми.
След отстраняването му от властта обаче настъпват мрачни мигове в живота на бохема - през 2004 г. е осъден на две години условно с 3 години изпитателен срок за безстопанственост на цех в село Цалапица през 1998 г. Макар присъдата да е отменена от Върховния касационен съд и да е оправдан по това дело, както и по останалите, още тогава бившият вице закъсва със здравето. През юли 2008 г. е оправдан и по последното дело срещу него — това за компенсаторните записи на Енгибарова-Шмид. Бившият вицехремиер сочи като основна маша, изпълнител на политическа поръчка срещу него – главният прокурор Никола Филчев, който завежда делата срещу него.
В цялата история обаче, Сашо Божков страда най-много от това, че след излизането от властта, десетки „приятели” се разбягват заради липсата на облаги от контакта с него. Малцина от политиката му остават верни – един от тях е Стефан Софиянски, с когото са съученици. „Практически нямам нови приятели. Времето, през което бях във властта, ми създаде много приятели в кавички. Изведнъж много хора се писаха мои „приятели“, но аз имах това предимство, че на два пъти съм бил важен човек. Първият път в началото на 90-те, когато бях шеф на Агенцията за приватизация и бях много наивен, се намериха ужасно много мои „приятели“, които след като ме уволниха, изведнъж изчезнаха безследно. Това ми позволи да си науча урока и когато станах министър, вече не се връзвах на тези елементарни трикове.” , не крие разочарованието си Божков.
В какво го обвиняват
Един от фаворитите на покойния вицепремиер е философът Марин Маринов, специалист по Карл Попър, който бе първи „зам” на Божков в Министерството на промишлеността. Прокуратурата обаче го погна заради драстично занижена оценка при приватизацията на пернишкия стоманодобивен завод „Камет”. Грозяха го 8 години затвор. Малко преди това ежедневник пусна статия за корумпиран министър, известен с прякора „40 процента”, придружена с черен силует. Твърдеше се, че това е Марин Маринов и той успя да осъди вестника.
Самият Божков стана мишена на прокуратурата, след като Костов свали политическото си доверие от него. Буквално за нула време, той стана обвиняем по 2 следствени дела. Срещу него бяха повдигнати обвинения от прокурори от ВКС за една приватизационна сделка и заради компенсаторни записи. И в двата случая му бе определена мярка за неотклонение „парична гаранция” от по 10 000 лева. По първото дело Божков бе обвинен за престъпление по служба заради нарушения при приватизацията на цеха за оптични технологии на фирма „Оптед” ЕООД в село Цалапица. Според прокуратурата бившият вицепремиер трябваше да отговаря по чл. 283 А от НК, който предвижда от 3 до 10 години затвор. Цехът в Цалапица е продаден през ноември 1998 г., но по закон сделката трябвало да се извърши от Агенцията за приватизация, а не от промишленото министерство.
Отгоре на всичко, Божков, според разследващите занижил и цената неколкократно. Второто дело, по което покойният вицепремиер бе обвиняем е заради скандала около компенсаторните записи, издадени от промишленото министерство в края на 1998 г. за сума от 70 млрд. стари лева на Анжел Вахан Енгибарова-Шмид за принадлежали на нейната фамилия активи на варненското дружество „Струг”. Според доклад на специалните служби и експертизи компенсаторките са със завишена близо 250 пъти стойност. Обезщетяването е подписано от зам.-министър Едит Гетова, но под документа има и подпис на Божков. Отделно от това по онова време вицепремиерът е бил предупреден от прокуратурата, че неговите заместници нямат право да подписват по закон подобни документи. Тогава Божков се оплака, че главният прокурор Никола Филчев изпълнява политически поръчки с атаките си срещу него.
„Гледам философски на неуспехите и се стремя да ги отместя от съзнанието си. Ще ви дам за пример съдебните дела срещу мен, голяма част от които, слава Богу, вече попривършиха. Ако се бях фиксирал в тях, вероятно или щях да полудея, или да се депресирам страшно, защото обвиненията бяха чудовищни. Заплахите за дълги години затвор бяха страшни и съществуваха два варианта – или да се захвана да се боря лично, или да оставя нещата да си вървят по нормалния път, а аз просто да забравя, че имам такъв проблем, защото знаех, че обвиненията срещу мен са неверни. Избрах втория вариант и да са живи и здрави адвокатите ми, които ми казват кога имам дело. Те са ми забранили да говоря в съда, аз само трябва да се явявам, така че съм си изтрил от съзнанието мисълта за тези дела. Така, общо взето, гледам да избягам от проблемите. Има една много хубава философия, която сигурно не е правилна, но е много удобна. Тя е – ако имаш някаква неприятност, не се опитвай да решаваш въпроса. В 90 на сто от случаите тя си отминава сама”, изповяда се няколко години преди смъртта си Александър Божков.
Отслабва с 50 килограма преди да си отиде
След три години тежко боледуване от рак, Сашо Божков си отива на 23 август 2009-та. Малцина са знаели за болестта му, но през 2007 –огромният мъж се стопява с 50 килограма. Сваля ги при известната диетоложка д-р Емилова. Усмивката изчезва от лицето му, става мрачен и тъжен. Макар да не спира активния си обществен живот, започва да губи сили и енергичната си походка. Всъщност само близките му приятели знаят, че преминава през химиотерапия и операции на дебелото черво. Близките му хора от СДС изтръпват, мнозина от тях твърдят, че е съсипан от своите.
„Знаех, че е болен, но човек винаги вярва в чудеса, особено когато става дума за близък. На нашия общ рожден ден 9 август му изпратих есемес и когато не получих отговор, изтръпнах. Това е бил последният му рожден ден”, спомни си години след това Надежда Нейнски, която бе освен негова колежка в правителството и негов близък приятел. Без да крие, бившата синя лидерка заяви, че смята, че политическите удари са повлияли негативно на здравето му. „Усещам, че изпитвам ярост към това, което му се стовари. И като при много емоционален човек това коства и живота и здравето му”, не скри Хубавото Наде.
До последно Сашо Божков е активен на икономическите форуми. Не спира да твори и в музикалното си предаване, където сякаш лекува душата си. Не отказва и интервюта. „Поканихме го на интервю, оказа се, няколко месеца преди смъртта му. Дойде сам, не беше си взел придружител, а трудно ходеше. Едва бе изкачил стълбите, но се справи блестяшо ” спомнят си журналисти от БНР последната си тъжна среща с Божков.
В последните месеци преди смъртта си Божков често се разхожда сам из „Лозенец”, където живее. Не кара луксозна лимузина, макар да пришпорва тъмносин „Фолксваген” от скъпата серия. В едно от последните си интервюта ексминистърът споделя, че общо взето, е смел човек и единственото, от което се страхува е смъртта. Боял се от това, че може да го завари неподготвен без да завърши делата си. А дори докато бе болен, тъчеше на няколко фронта. Освен работата си в Центъра за икономическо развитие, четеше лекции в НБУ, водеше колонка в „Дневник” и музикалното си предаване в „Дарик” „Музика за душата”. Но самият той не се оплаква, защото на фона на работния му ден като министър, който траел 18-20 часа, вече нищо не можело да го натовари истински. „Понеже спя малко - от 12-1 през нощта до 5-6 сутринта, имам много време да си свърша всичко.”, разказваше Ал Бож. Пише статиите си сутрин по тъмно.
Въпреки тежките беди, се опитваше да си остане бохем. Дори призна, че съжалява, че не е опитвал наркотици, защото, когато е бил млад, тези вещества не се ползвали с популярност.
Мнозина обвиниха д-р Людмила Емилова, че е провела твърде драстично лечение на Александър Божков и така е увредила здравето му заради прекалено дългото гладуване.
