Седмицата: Четири „К“ (конфронтация, компромати, корупция, коронавирус) като трите ни „Ц“. Цъ-цъ-цъ!

Цъ-цъ-цъ! Часовникарска нация – стоим и цъкаме! Даже толкова отвътре ни иде това цъкане с език през предните зъби, че преди време се възгордяхме с него и го набутахме май в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Като вид изкуство! На това какво друго, освен човек да цъкне и по нашенски да рече: „Ц-ц-ц! Ама тия хора нямат ли си друга работа!?“

Ако на тази световна организация всъщност това й е работата – да опазва всякакво наследство на човечеството, в това число и цъкането през междузъбието, то у нас трите „Ц“ са ни опазили от много неща. Учудва ни нещо, съжаляваме за друго, отрицаваме някого, недоволни сме от какво ли не, досадно ни е и от самите себе си и – хоп, започваме да чаткаме с език: "Ц-ц-ц!". И ни минава! Така де, и това чудо ще мине!

Ей го, на – в момента трите „Ц“ сме ги включили на високи обороти и като нищо ще ни отърват и от не три, а четири „К“, които ни се стовариха, вече като комплект – коронавирус, конфронтация, компромати и корупция, ама тя с американски привкус.

Тъкмо цъкането иззад маските срещу заразата от недоволство и отрицание взе да преминава в радостно на едва ли не освобождение, и ни се стовариха с нова сила старите болести – корупция, компромати, конфронтация. Да си чешем езиците и с тях. Не че са си били отишли, ама коронавирусното цъкане поне една година някак си ни карантинира от „по-маловажното“.

Само че дойдоха редовните парламентарни избори на 4 април, които не сработиха нито парламентарно, нито властово. И конституционно пристигат предсрочните парламентарни избори на 11 юли, за които по-видимото е, че пак няма да сработят. А ако – да, може да се окаже, че резултатът ще е пак цъкане, но като от бомба на мига или с лек закъснител. Някъде до есента, когато пак може да има предсрочен парламентарен вот, а със сигурност редовни президентски избори.

Ц-ц-ц, голямото цъкане пред урните 2021! Което ни натопи до шия в другите три „К“, освен коронавирусното. След старта на служебното правителство сме във водовъртеж, в силна турбуленция. Войната между президента (действащ и кандидат за бъдещ) Румен Радев и премиера (бивш и кандидат пак да е на бял кон) Бойко Борисов се пренесе в държавните институции. На ниво кой кого ще компрометира и как ще му върже през призмата, по-точно през примката на корупцията. Като всичко това води до онова, че държавата ни не може да мръдне и на милимунда от точката на конфронтация – каква ти точка, то цяла дупка, яма. Та да изпълзи, камо ли да тръгне напред като вкара задънения си дневен ред в някаква конструктивна посока – такава с изход, все пак.

Наистина ползотворен изход обаче не се съзира, особено когато пред погледа на всички се размахват на ура само „К“-тата – популистки, като знамена за „народните маси“. Което пък най-вероятно ще роди ответен удар отдолу на „революцията“, спускана отгоре. На седящите, засега, по масите народни маси и гледащи сеира с „К“-тата, докато чакат пак да гласуват, ще им писне от перманентната революция, от „скандал след скандал“, от „ревизии“ без баланс.

А от уморен електорат, никой не знае какво да очаква. Ще цъкне с език – най-вече с досада, и ще изненада всичките, от всички цветове горе, наплювайки ги целокупно през зъби. Докато всички горе си играят игричките с „К“-тата, отдолу ще долети онова познато досадното „Ц-ц-ц. Ама тия нямат ли си друга работа!?“, в смисъла, че тая държавната работа, не е като оная уж да си на власт, ама да не си вършиш истинската работа.

И ще се стигне до трите „Ц“-та като в оня виц за гордия елен отпред (горе) и уж кроткия заек отзад (долу). „Един заек върви след елен. Върви и цъка: Цъ-цъ-цъ… Еленът се обърнал и надменно попитал: Какво има, бе зайо, що цъкаш? А цъкащият заекът отвърнал: Ами като те гледам такъв голям, се чудя кой ли ти е сложил тези рога?“. Та така - да е наясно еленът, че на заека всичко му е ясно.