Седмицата: Горе на черешата… или на крушата! А отдолу - пълен политически мармалад

Топ
23:31 - 18 Септември 2020
8186
Седмицата: Горе на черешата… или на крушата! А отдолу - пълен политически мармалад

Горе на черешата! Ей така му викаме на положението, когато някой или повече вземат че загубят реална представа за околния свят, метнат се на клона и се заиграят в състояние на пълно опиянение, не само защото са почерпени. А защо точно на череша, не е ясно. Но пък не кой да е, а футболната легенда Димитър Пенев го е обяснил само преди две години с култовия си стил на изразяване, коментирайки началото на първенството: „В първия кръг винаги трябва да сме горе на черешата или на крушата - както предпочитате“.

Най-пресният пример, разбира се, е Мая Манолова. Която така се метна на черешата ли, на крушата ли, може и на сливата – все плодовити дръвчета в родния й Кюстендил, че направо се обрули саморъчно на жълтите павета. До там, че психиатър да й сложи диагноза, засега в социалните мрежи, след като бившето червено острие се вклини сред протестиращи, които се запецнаха в предверието на Народното събрание, бутайки младеж в инвалидна количка. А преди време в същия дух и самата Манолова седна в инвалидна количка. Та от тия й изяви дойде поводът за диагнозата, а за причината самата Мая би могла да се обърне към специалист.

Засега скоротечната диагноза в профила на онзи психиатър гласи така: „Педофрастията (използването на снимки на деца за политически цели) прерасна в ананкофрастия. Използване на инвалиди за сваляне от власт“.

Иначе „Горе на черешата“ е и любим филм от 80-те години на миналия век – тип детски, семеен, в който група градски деца безгрижно прекарват ваканцията си в пространството между строящи се нови блокове и стари къщи с разградени дворове. Нещо като друга алюзия със сегашното безгрижие с безахаберна безидейност на жълтите павета. Но пък с яко яхане на черешата от партийните елементи със съвсем идейна цел – да скочат по от високо в разградения двор на властта.

„Горе на черешата“ е и в списъка с творбите на „Ку-ку бенд“ от началото на новото хилядолетие, когато „диригентът“ Слави Трифонов още не се беше припознал и като чалга-партиец. Там нещата са очевадно подсказващи и за бъдещата политическа липса на каквато и да е яснота – и за лирическите герои, и за действията им. Припевът е ясен: „Горе, горе, горе на черешата“ – само там и никъде другаде. Другото е в сферата на догадките: Някакъв „много готин мъж, с рядък чар, просто цар и почти велик настоява някакво „сладко бейби“ да си „хвърли тетрадките“ и после „хвани ме и здраво дръж“, както и „хайде, хващай се за клона и да почваме купона“.

Ей това е! Всички са на клона за купона! И драпат все повече нагоре към върха на черешата… или пък на крушата, както сочи избор Пената. А когато си „на черешата“, в безтегловна еуфория и опиянение си, няма никакво значение какво се случва под черешата. Където всичко е мармалад!

Според прясно проучване сриването на ГЕРБ продължава стремително и партията на управляващите започва да пада под нивото на основния си опонент - БСП. Ама пак не защото т.нар. основна опозиция се качва. Социологията сочи, че БСП с 13,5% от имащите право на глас „като че ли изглежда“ малко по-мобилизирана от ГЕРБ - 13,2%. Като в социологически план „двете числа на практика значат едно и също“. Което пък съвсем задълбава в мармалада, понеже ерозията в двете основни партии с изравнени сили „преориентира към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор не подкрепям никого (общо 6,8%), който отговор в деня на гласуването най-често се превръща в негласуване“. А за капак на мармалада всичко това води и до „преориентиране към нови опции“, като „новата“ се оказва единствено Слави Трифонов.

И в останалата част на политическия мармалад не е по-различно. Обединените разединени патриоти се клатят на ръба за влизане в следващото НС с двете си остатъчни съставки ВМРО и НФСБ. Третата „Атака“ е някъде сред оня гмеж на „невидимата сила“ под 1 на сто – с кръгла нула отпред.

Боксуващи в мармалада сега се оказват перчещите се с „пик“ преди месец в разцвета на яхането на протестите „Демократична България“ в лицето само на Христо Иванов и „Изправи се“ на Мая Манолова. Пак си остават с тези „горди високи нива“ от съответно 5,2% и 2,2%, но поне засега социолозите отчитат, че „не продължават нагоре“. Сигурно защото Мая е прекалено „горе на черешата“, а Христо се омаза долу под черешата, когато дойде „горският“ под формата на „Маджо“.

Социологическата оценка е, че „като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, но и за продължаваща ерозия на образа на властта“. Като отново от всичко това следва, че в следващия парламент ще е пълно с „черешари“. Всичките толкова дребни и безпомощни, че ще трябва да се намачкат поне по трима в буркан, за да оформят властови мармалад. После идат бомбажите, ако преди това клонът я на черешата, я на крушата не се счупи гръмовно до пълно измармаладване на държавата.