Седмицата: Хайде на новото статукво! Или как се пука надут презерватив

Почна пак предизборната кампания за новия 46-и парламент – вече официално. Тая дето не е спирала около година. И неофициално - уж протестно, и тържествено официално, с каквато единствена цел предишният парламент, избран на 4 април, поработи цели 9 дни. Видя се, че вътре в Народното събрание новите депутати прекалено ги стягат гащите на законните парламентарни процедури, убедиха се, че не е като да се пишат без процедури удобни сценарии за самите сценаристи, и се изляха пак навън, извънпарламентарно в следваща предизборна кампания на мига.

Откъдето и да се погледне новата предизборна борба, все си е старата. Само дето някои „мащабно се обединиха“, а Слави Трифонов вече се притеснява да не е първа, вместо втора политическа сила. След като му се стовариха големи притеснения, когато на предишния вот се оказа на по-неудобното откъм политзадължения второ, вместо на трето място, както максимум му вещаеха. А сега ластикът на гащите още повече му се затяга. Та опитва да се разхлаби, като се задраска Станислав Трифонов от партийната си листа.

Старата предизборна битка само съвсем формално се преля в нова чаша за боза. И цял месец преди предсрочните избори бозата изначално си е същата вкисната политпартийна боза. И в момента, както на генералната предизборна репетиция в най-краткия парламент, разделителните линии са си същите. Уж пак за удобство на „неориентирания“ избирател кого да избере. Само дето той, гласоподавателят, вече им е опънал гащите на собствения си разделителен простор. С предупреждението, че ако си ги развяват, както след априлските избори, и пак не стигнат до редовна власт, съвсем резонно ще им скъсат гащетата.

Всъщност скъсването може този път да е още в деня на самия вот. Щото и сега не се забелязва нищо друго, освен бозави плюнки и служебна власт за саморазправа на лична основа. Има плюене, чоплене с цел чегъртане уж до изчегъртване. Няма идеи, даже разговори за идеи няма – политико-държавнически идеи, смислени диалози дори и между политически противници, интелигентни решения за някакво бъдеше, принципно характерни за една предизборна кампания. Ама не и за тая – пак!

Апропо! В идеята на безидейната кампания, че избирателят е неориентиран и трябва да го ориентират, като му навират в носа собствената си безидейност, има и още един ориентир, явно специално избран. Така де, съвсем ориентиращ дори и за тези, които може да са толкова неориентирани, че да не знаят кога започва предизборната кампания и точно кога са самите избори, след като ги накампанят. Ето го апропото: предизборната битка официално започна на 11 юни, в деня на откриването, на старта на Европейското първенство по футбол 2021, и ще завърши с вота на 11 юли, в деня на финалния мач. Ориентирайте се, бе!

Доста ориентири каква ще е и тази предизборна кампания, и самият вот, и как ще е бозата след резултата от него, обаче изскачат и от една детска песничка – игра. Само дето основният ориентир не е топка, а много по-пуклив балон. Ей го, на цялото парче! Група деца се хващат за ръце и образуват кръг. Започват да пеят: Балонът се свива, свива, свива. Сccccc! Като се събират в центъра на кръга и балонът е изпуснат. Но след това започват да се отдалечават едно от друго, макар и все така хванати за ръце, докато направят пак кръг и пеят: Балонът се надува, надувайте момчета, да стане на парчета. Пук! И като кажат „Пук“ всички клякат долу - балонът се е спукал.

Клякането с пукането е направо видимо отсега, после ще гледаме как ще го лепят, евентуално, и как ще я караме държавно с лепен балон. Понеже взе да прозира през надутия балон, че „новите политици“, борци срещу старото, срещу статуквото, вече са самото статукво. И накрая ще им се получи като в оня виц ли, действителност ли, дето ревнива съпруга дупчи презервативите на мъжа си, та да му прецака любовниците. Ей натам сме се запътили, към спукването на надутия презерватив. Който колкото и да е предизборно надут, като е спукан, работа не върши.