Седмицата: Хепи Рождество, (с) мистър Радев Президентина

Тъкмо свърши „зимното“ световно по футбол и зимата дойде официално през изминалата седмица. По научному чрез зимното, за „нашето“ северното полукълбо, слънцестоене. Ама така се (за)стоя слънцето у нас, демек напече, че настана едно зимно време с мед да го намажеш – даже да е захаросан, ще се разтече не само в тавата с меденките за Коледа. Така че, да – зимата пак ни изненада като не ни изненада със сняг, а с градуси като за плаж.

Същата е работата и с поредната ни „зима на нашето (не)доволство“, с която „доволно“ (в смисъл на достатъчно, предостатъчно) се плашим от горе до долу и от долу до горе, откакто недоволството по жълтите павета изкърти не само и без това изкъртения паваж „тип Фандъкова“, но както се казва „кърти и мивки“ – вероятно заради бруталността на това действие в буквалния му смисъл, е жаргон за страхотно, жестоко, невероятно, много запомнящо се. В по-тесен смисъл, да – съвсем ни е изкъртена мивката на властта заедно с водомера – тоя електоралния, дето чрез гласуване уж отчита кой колко се e оттекъл политически в канала.

И така зима или не, има един властови субект, дето вече е абониран за вечно лято. Това на властта лятото, дето и зимъска не само му цъфват властовите овошки, но и дават плод след плод за собствена властова прехрана. Летят му към него абонаменти от всичките политпартийни страни като честитки тип „Весела Коледа и Щастлива Нова година“. Абонира се президентът Румен Радев и продължават да го абонират за иначе „малката“ подробност в конституцията (ни), че държавният глава е на власт, когато в парламентарната (ни) република парламентът хич го няма – „хич“ в целокупния му смисъл, демек „никак“. Така си е, никак не се получава Народно събрание от близо две години насам, което да излъчи нещо различно от служебно правителство на президента Румен Радев. Хич друго не може да се роди.

Така че: Честито Рождество, г-н Президент. То рожденият ви ден е през юни, даже следващият ще е юбилеен, но може да забрави някой да го честите, докато е зает с някои поредни парламентарни избори, че до юли – за 6 месеца, можем и два вота да си извъртим. А и Коледата – Рождеството е празникът за раждането на Спасителя. Може да се тълкува и за раждането на всеки месия, което понятие идва именно от „спасител“, който се очаква да се появи под една или друга форма и да извърши чудеса. Слава Богу, на Рождество почитаме истинския Спасител.

Но пък нищо не пречи, при това неспирно политпартийно месианство напоследък, в което всеки само се опитва да се омеси под формата на „спасител“, да се честити рожден ден на президента Радев по Коледа. Понеже от това „месене“ все той излиза месия, дори и когато на ръба на конституцията разтакава времето за евентуално излъчване на „някакво“ редовно правителство. Седи и чака белким все едни и същите „парламентарни сили“ вземат че втасат и омесят „нещо“. Само дето в крайна сметка и това висене се получава като „на гюме“ – отстрелване една по една, даже и на куп, на политпартийните патоци и патки. Не просто по генералски, по президентски му се получава ловът – съвсем държавнически по конституция.

И съвсем „държавнически“ може да бъде честитен. Примерно с нещо като онова станало историческо „Честит рожден ден, г-н президент“ изпято от Мерилин Монро за президента Джон Ф. Кенеди по време на честване на 45-ия му рожден ден. В което великата красавица изпълнява традиционния текст на „Happy Birthday to You“ със зноен, интимен глас, като вмъква „Мистър Президент“.

Е, по-малко от три месеца след това събитие Мерилин Монро умира, твърди се от предозиране. Но пък ние вече втора година вкупом предозираме с избори, пък нищо ни няма. Даже и редовно правителство няма, а парламентът е на свръхдозов – на пресекулки и бързоскоростен до катастрофични разпади. Така че кво толкова: Хепи Рождество, (с) мистър Радев Президентина! Като друго няма.