Седмицата: Извънземните дойдоха! Политпространството фрашкано с парашутисти от космоса
Ако някой е пресмятал, че президентът Румен Радев ще метне оставка пред Конституционния съд, за да стане партиец, значи си е мислил, че президентът не е пилот на военен самолет, а е извънземен, скочил без парашут супергерой право от космоса (не от комиксите). Всъщност държавният глава видимо се оказва обикновен парашутист с една едничка мисъл в главата – да му се отвори парашутът за втори президентски мандат.
Не че Румен Радев е единственият свободно падащ от над небето в сегашната политнепросветна ситуация у нас. Политпространството очевадно се нафрашка с парашутисти от космоса – и стари, и нови. Които се изживяват като извънземни на принципа: като няма вече кой да дойде от някъде на тази земя и да ни оправи, да дойдат извънземните.
Президентът си поигра на кандидат-партиец с гол юмрук, след което набързо лъсна, че е гол откъм всякаква политика. И рече Радев, че няма да прави партия, понеже нямал тяснопартиен интерес. И лъсна съвсем голотата, „широкия интерес“, видим и от космоса, че не е имал и намерение. „Идейната платформа“ на „новия политик“ Радев си остава същата като от преди юмручните изяви – да се добере и до втория, разрешен по конституция, президентски мандат на изборите наесен догодина. А дотогава да използва партийно-политически всяка възможност, та или да му се отвори парашутът, или да си постеле за меко падане отново в президентството. Като например да се стигне до предсрочни парламентарни избори и президентът да кацне на върха за провеждането им чрез служебно правителство, подредено по конституция от него.
Защо така спешно се разшета с юмрука из протеста Румен Радев година и повече преди следващите президентски избори и защо отдавна плашеше, че ще прави партия е напълно ясно. Да се прави на извънземен супергерой му се наложи поради проблеми със стандартния парашут. Онзи парашут, който превърна през 2016 г. обикновения гражданин в държавен глава на фона на пълната липса на конкуренция.
С конкуренцията ще видим как ще е догодина, но неотварянето на парашута и отсега се съзира. Съвсем реално е факт, че няма кой да му го отвори вече всъщност. Корнелия „отварачката“ се превърна в Нинова „заключалката“ с непрестанната си битка да се заключи в собствената си партия. Което пък за капак ядоса скарания и с политиката, и държавничеството държавен глава и се скара с лидерката на БСП – с парашутоносителя си.
Бита партийно-политическа карта се оказа президентът. На практика го пребиха и всички останали, разчитащи на протеста та да им се отвори парашутът. Всеки си отцепи парцал от „великото народно въстание“ та да си закърпи собствения парашут.
И ето го „извънземния“ резултат. Румен Радев вече тича към есента на следващата година – президентските избори. Останалите извънземни са се вторачили как да кацнат в следващия парламент – явно през пролетта на следващата година на редовните парламентарни избори. Като вече все по-трудно подгряват протеста със задаването на зимата.
Само дето битката ще е наистина космическа в съвсем отеснелия парламент поради безкрайно многото извънземни, напиращи да си поделят земния електорат. Скачат кой където свари да се приземи. От което се задава наистина извънземно депутатство.
Ей го, на! ГЕРБ от по-скоро дясна партия взе да се закотвя съвсем в центъра, даже притичва вляво. Като в прибежките свали дори и коалиционния си предизборен партньор СДС от десния пиедестал. Левите на Корнелия Нинова пък се пъхат все по на дясно, дотам че Мая Манолова може изведнъж да се окаже по-лява, нищо че откакто от омбудсман се върна в партийното меле е със заявка за „всеки, който я пожелае“. ДПС традиционно стабилно си балансират кантара там в средата. Най-разбалансирана без съмнение е т.нар. градска десница, предвождана в момента от Христо Иванов чрез „селски“ номера. Като не можаха да са достойни за опразненото дясно, завиха и те наляво наляво. Засега и те са се присламчили в центъра, ама по-наляво и от ГЕРБ. Като още ляво май им предстои я със Слави Трифонов, я с Мая Манолова, а защо не и в игра с цепещото се БСП.
А в целия този политически спектър във бвид на космическо-политически хаос най-извънземно продължава да е дясното пространство. Там са истинските „зелени човечета“ под формата на съвсем шарени. Доживяхме все по-кънтящо празното дясно да го налази, всеки със своето парашутче, невиждано извънземна компания. От Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, отделно и Волен Сидеров, през другото парче на „градската десница“, начело с Атанас Атанасов, до новия „супергерой“ Цветан Цветанов. Апропо, последният всъщност във всеки един момент може и да замръкне, и да се събуди в някой друг „апартамент“ от политическия спектър, според накъдето му потегли асансьорът.
