Седмицата: Как се дърпа еврозоната за опашката

 Засилили сме се към еврото. Ама не отсега, а отдавна и стратегически, както се казва в разни официалности. Сега сме изправени пред вратата на чакалнята на гарата, пардон – на еврозоната. Която чакалня, за разлика от тази на гарата, може да е и по-важна от самия перон, от който се качваме във влака и прозвучава свирката му в рефрен „Левовете в евро!“.

Въпросът е защо точно сега, още пред вратата на чакалнята, не вътре в нея, не и на перона, взехме че я надухме тая свирка. Някои даже наистина хукнаха да обменят левчета в евра, сякаш са пуснали курс на промоция. И точно за курса става дума. Така се затюхкахме ще се променя ли курсът лев-евро при влизането ни в чакалнята, гарантирани ли са влоговете ни, да обръщаме ли спешно, кво става с Валутния борд и т.н.

А отговорът на въпроса „защо“ е щото у нас е все така. Неразрушима е способността ни да се дъним с нашенски местни простотии. Като в сегашния случай с такава простотия подритваме врата, която може баш за нас да се отвори за първи път от 10 години. Да, вратата на еврозоната не се е отваряла за нови пришълци от две петилетки.

Истерията настана заради поредната „хубава работа…, ама българска“. След като шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, вместо да изпише вежди, за малко да ни избоде очите с курса „левовете в евро“. Тя и други депутати от ГЕРБ внесоха промени в Закона за БНБ за прилагането на европейските актове във връзка с присъединяването на страната ни към валутно-обменния механизъм.

На пръв поглед някаква си процедура. Но дори да е просто процедура, когато става въпрос за парите на българина в левове и прехода им към евро, никак не звучи „просто“. Поне не толкова просто, че да се внасят текстовете в последния момент преди крайния срок между първо и второ четене, без да са обявени за публично обсъждане, без да са публикувани на сайта на Народното събрание.

Защото такова бързане чисто и просто ражда съмнения, изкарва страхове и почва подранилата и опасна игра на „левовете в евро“ много преди смяната на лева с евро. Така и стана, но слава Богу, само в ранния си стадий – взрив в социалните мрежи.

Икономисти и финансисти разбира се разясниха, че законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. И че, както многократно е подчертавано от правителството и от БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към еврозоната и приемането на еврото.

Наложи се, вместо просто, но предварително и навреме да се каже ясно, че страната ни е декларирала пред ЕЦБ, че влизането ни в чакалнята ще стане при фиксирания курс на еврото и че няма да има девалвация на лева в периода на престоя в чакалнята, да се гласува специална клауза от парламента. Срещу която пък беше БСП – и те не знаят защо. Освен че - ей така, ще теглят и те един шут на вратата на чакалнята, макар отдавна да са обявили, че не са против еврото.

И цялото това дърпане на еврозоната за опашката, е точно когато е важно да уловим момента, след като сме изпълнили разните изисквания за чакалнята и слагаме финалните щрихи. Като го уловим тоя момент сериозно, с последни усилия, за да влезем. Понеже точно ние в момента бием пъртина, по-трудно стават нещата, след като в последното десетилетие никой не е влизал в чакалнята. Заради кризата и реформите в еврозоната тази врата беше дълго време затворена.

Сега, поне така изглежда, вратата се отваря и трябва да се използва тази благоприятна възможност. А не да се правят случайно или не тъпи грешки. Като тази на Менда, която като нищо можеше да се превърне в катастрофална грешка на управлението, че и на държавата ни. Не просто да се измлатим в затворената врата на евро чакалнята, а да си взривим от простотия финансовата стабилност.