Седмицата: Как се гризва дървото на (не)промяната

Имаме промяна! Не, бе, не – не „Промяната“ (ПП-Продължаваме промяната) са решили да не я продължават „вече“ или пък поне да я започнат преди да я продължаат. Но точно от тия им фантасмагории изскочи „заекът“. Но „заек“ не на ПП (нито на Кирчо, нито на Асенчо, даже не и на Асенчо без Кирчо, дори не и на някого от коалиционния на ПП зайчарник на ДБ). А скок-подскок – изскочи „заекът“ лично на Бойко Борисов.

Как се омешаха нещата ли? Ами малко като в оня песен на Д-2: „Как се обърнаха нещата. Някога мислех си, че на моята улицата (направо на жълтите павета) слънцето спи“. Като „приспиването“ стана по схемата „с техните камъни - по техните глави". Понеже лидерът на ГЕРБ през изминалата седмица разигра тъкмо схемата (си) „как се прави промяна без промяна“. Или както се сети да отбележи политологията: „Беше направен опит за някаква промяна, който завърши - без някакви съществени промени“. И точно в това е успешността на опита. Пак политологически изречено: „Този опит показа нещо важно, а именно, че голяма промяна в сложна конфигурация, не може да има“.

По-смилаемо казано - пазарджишкият „заек на промяната“ на Бойко Борисов изскочи, поразтича се насам-натам по арената на политпартийния ни „цирк“ и демонстрира, че няма нужда от никаква промяна. Щото иначе (за сведение на всички зрители - гласоподаватели или не) шапитото просто ще (им) се срути връз главите. То „шапито“ – шатра, примерно циркова шатра – идва от „chapeau“ - шапка на френски.

Та така: тури им я шапката Бойко, демонстрирайки вече явно и директно, че няма никакъв друг ход, освен все пак редовната власт на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН да бъде подкрепяна от ДПС-Ново начало. Да продължи да бъде подкрепяна, но вече съвсем явно официално. Или както рече политологията „Борисов инициира разговор в конструкцията, който завърши с това, че тази конструкция няма вътрешни полета за маневри“.

Завършиха всъщност „пазарджишките маневри“ не по обичайноказармената посока „до хоризонта и обратно“, а вече и с ясно изречен хоризонт някъде там през есента на 2028 г. – пълен 4-годишен мандат. Или както заявиха успоредно от двете централи (ГЕРБ и ДПС-НН) целта е „да се осигури стабилност и последователност“.

В крайна сметка съвсем смилаемо казано – ей така, като настърган на ситно морков, „зайците на Промяната“ пак си сложиха тоягата в собственото уж „колело на промяната“. А съвсем „сдъвкано“ речено: „гризнаха, изядоха дървото“ поради личната си (не)промяна.