Седмицата: Камъните (НЕ)ПАДАТ на 27 октомври
СтабиУни сме! Пълен винкел в цяла Изборна България! Изминалата седмица ги бетонира всеизборните неща баш като винкел остъклен балкон на панелка. И да се спраска стъкларията, винкелът си е там – веднага стъклото може да се замени с шперплат, по-сигурно с ръждясала ламарина. По-евтино е, а най-вече по-уютно. Изобщо не се налага, щото няма и как, да се гледа навън, извън собственото му пространство да се разстройва избирателят. Ако все пак иска нещо да гледа, всичко си го има в телефона.
И на най-любознателните единици от изборното ни народонаселение (без значение гласува ли все още или вече изобщо не), каквото и да е и най-умно устройство не му дава дори и най-тъп отговор тъкмо на въпроса за какво аджеба му е правото на глас – все по-изконно. Понеже то самите ни избори станаха изконни – изначално се знае, че ще са поне два пъти годишно и още по-изконно нищо няма да се промени след тях. Е, ще влезе в парламента изненадващо (или пък не!) някой „шперплат“ – примерно тип „величествен“ със запасан първо на предника, после на дирника „меч“, само за да стане на трески под собствените си шутове. И това по примера и на „системно“ разпарчетосване – я „сарайско-деребейски“, я „корнелско + левашкообединително“, я докато „промяна“ изгризва дясното като ряпа, уж извадена с общи кански усилия срещу всичко и всички.
Та така! Стабилността ни, види се, ни е в кърпа вързана не само за седмия парламентарен избор за някакви си 2-3 години, а за и след него пак. Затвърди се и през изминалата официално предизборна седмица същото дето твърдо си го знаем даже и без шперван балкон. „Няма да има изненади на предстоящия вот на 27 октомври“, „Избирателите няма да изненадат (дори и) социолозите“, „Съставянето на кабинет в рамките на 51-вия парламент няма да е лесна задача“ – значи направо пиши го бегал. Колкото и политсили - 6-7-8 като начало (после ще видим), да прескочат в разградения двор, никоя няма дори да се доближи до собствено мнозинство. Ама вече няма да е достатъчно „мнозинството“ на 2, дори и на 3, като нищо и на 4 от тях. Пак ГЕРБ ще е „първа политическа сила“, но „максимум“ с около 70 депутати. Отново боят ще е за „второто място“ – в момента между ПП-ДБ и „Възраждане“, чрез което „победителят“ в тоя бой ще получи „максимум“ малко над 40 депутати. Останалите ще са „максимум“ с по около 20 депутати, като абонираните за последните места преди „шперплатите“ ще са БСП и ИТН, които може и до 20 да не го докарат.
Всичко това обобщено за пореден път очевадно си е един голям „минимум“. Така де, и кьорав да си, пак виждаш, че следващото „парламентарно мнозинство“ е (не)възможно единствено между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-Ново начало (на „другото“ ДПС всъщност, освен че е АСП, числеността му може да се окаже преместена от сараите на „по-топло“ място). Освен ако „Възраждане“ рязко не си смени и „политиката“ да им е както сметките – уж през лева, но в евро. И както са против ЕС, но имат евродепутати. Това обаче баш за тях означава не само „от изток“ да им закрият паричните потоци, а направо да се затрият като партия – да останат на сухо в собствения си „патриотичен“ поток, в който плават, плавали са и ще плават какви ли не други офталмологични корабчета.
И така истински стабилният (не само винкелованият) извод какво да се прави на съвсем наближилите пак предсрочни парламентарни избори е съвсем видим дори и през шперплат, даже и през ламаринената ръжда в нечии глави.
Ето го и дневният режим за изборния 27 октомври:
Още в събота, в деня за размисъл, си навивате аларма за неделята. Ама не да ставате, за да ходите да гласувате. А за да си преместите стрелките на часовника с един час назад, понеже точно между (не)мисленето и (не)гласуването се връщаме от лятното към астрономическото часово време. Още от това събитие печелите един час повече спане. Всъщност тази стъпка не е задължителна в режима, може и аларма да не включвате, че сега кой ти гледа „глупав“ часовник, всички са с „умни“, местят им се стрелките автоматично. Така печелите още сън, щото не се налага да се събуждате даже и за 2 минути. И като сте се засилили с тия спящи екстри, що изобщо да ставате и да си нарушавате вече изконното спящото негласуване заради някакви си все изконно политпартийни шпернати ламарини.
Пък ако някой си помисли все пак (на сън), че след поредното изборно пропадане на тая ръжда, може да последва пак „камъните падат“ по държавността, да не се стряска (на сън). Камъните у нас (не)падат наяве – само се замерят с тях един друг, за да си строят политпартийните огради. Е, това докато някои спящи не се сетят да си навият алармите и все пак да отидат да гласуват, та да се изкърти тоя властови удобен за всички власт(не)искащи балкон, барабар с винкелите (им). Ама това е „сън сънувах, мила моя майно льо“ или някаква друга подобна (не)мелодична сглобка.
