Седмицата: Корнелия го издуха – да го духат всички!
Няма как през изминалата седмица главната политпартийна тежест да не е под мишниците на Корнелия Нинова. Не че си е турнала по две дини под всяка мишница и така се е покачила пак на събора на Бузлуджа – не! На нея, на лидерката на БСП, от година на година, от избори на избори по няколко в година, дините й все по-малко и все по-малки стават. И не ги носи, а ги търкаля по нанадолнището. Ей я и сега, търкулна от върха новото мото на партийния събор „Бузлуджа за мир“. А всъщност обяви, вкара си все по-съсухрящия си електорат пак във война. Този път като от Бузлуджа БСП зададе курс към… местните избори. Че други нещо не се задават, а без „изборна битка“ на Нинова й е спукана динята. Само едната динена кора ще й остане, та да се извози и от парламента.
Лично Томас Ман го е казал отдавна това дето сега им се случва в БСП под все „по-мъдрото“ ръководство на Корнелия: Войната е страхливо бягство от проблемите на мира. Направо мира не й дават на червената лидерка политпартийните проблеми. Всъщност то е само един, ама нелечим, смъртоносен. БСП умира, остава им само Нинова да се „пребори“ с някакви си около 9% електорална подкрепа, та да се свърши. Та затова Корнелия Нинова говори за мир, докато под задниците на собствените си гласоподаватели пали политпартийни войни, да им гори, да им пари партизанлъкът и да търчат да й гласуват. Като, как беше: Партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо!
И ако лидерката на БСП не чете Томас Ман, то явно попрочита Платон. Че на него се приписва Si vis pacem, para bellum (от латински: Искаш ли мир, готви се за война. Ама по партизански я чете Корнелия тази сентенция на древните римляни. Тя е повтаряна през вековете, за да ни напомня, че най-важната функция на въоръжените сили всъщност не е тяхното използване, а възпиращият ефект от тяхното съществуване. Докато с пушката не на рамо, а директно опряна в слепоочието на бесепарския електорат, Нинова се прави че иска мир, а й трябва война та да продължава да е лидер на БСП.
Като един генералисимус – това най-висше военно звание, макар и почетно, дето се придобива само с война. А, то и Сталин е генералисимус, като явно и той е в любимата „плейлиста“ на Корнелия, след като и този път на Бузлуджанския събор редом до лика на Нинова, върху чаши се продаваше и този на Йосиф Висарионович. Е, и на Тодор Живков, ама той не можа да стане от генерален секретар – генералисимус. Даже и генерал не беше, за разлика от сегашния си верен наследник на един от всичките му държавни постовете – Румен Радев.
Ето и как точно сегашната ръководителка на БКП, пардон БСП, Корнелия Нинова пална клечката на войната по време на „Бузлуджа за мир“: „Няма да е леко, другарки и другари! Сега предстои трудното - да докажем, че не се продаваме. Срещу нас ще се хвърлят големи сили с големи възможности, но знам, че ще издържите, защото твърдо сме решени, че България може да бъде спасена от БСП, от всички, които мислят за нея. Периодът за България е труден, но ние сме призвани да продължим да се борим за социална държава и стабилна икономика“.
И това с поглед, направо с взор, към предстоящите избори за местна власт. От зор, разбира се! Че ако и на местните избори се свлече до тия проценти – вече традиционно едноцифрени на парламентарните, то не просто динята й е спукана. Спукан е целият този голям червен социален балон. Толкова „социален“, колкото беше и в най-развития социализъм.
Всичкото това бузлуджанско миротворство чрез обявяване на война за местния вот може да се каже и съвсем кратко: Корнелия Нинова вече го е издухала властово – скоро и партийно. И й е останала една-едничка тактика: да го духаме всички! Като през последните няколко години, дето здраво място не ни остана от партизански битки.
