Седмицата: Куцо магаре на бял стол! Що е то(Й)?

Коя електорална единица по нашите земи не си мечтае така да пусне глас, че ей сега на власт да дойде някой на бял кон. А след него да бръмчи и каляска, от която да се изсипе още по-мечтаното „оправяне“. За каляската е отдавна ясно, че се превръща в тиква още в 12-ия час вечерта след изборите. А три месеца и половина преди, вече посочено (от президента), редовните избори на 28 март, внезапно става ясно, че и белият кон е трансформиран - в бял стол. По всичко личи яхнат, политически разбира се, не от някой си принц, а от някакви си, политически куци магарета.

Яснотата кацна тази седмица от една иначе незначителна подробност, относно мебелировката в тв офиса на новия кандидат за политик на бял кон Слави Трифонов. Вързал си е поокуцелият напоследък и в шоуменството новоизпечен партиец бял стол в чакалнята – пардон, в гримьорната. Буквално го е вързал и наистина е бял. И не давал Трифонов на никого да сяда на този му бял стол. Като с огромни букви, досущ като на партиен лозунг пишело: „Не сядай на белия стол!”.

Той, белият стол, май всъщност бил под наем, като всичко в офиса на Слави телевизията, разположен в „непрестижните“ североизточни покрайнини на столицата – в столичния квартал Левски-Г.

Като се замисли човек, то и идеологията на Трифоновата партия „Има такъв народ“ хич я няма - нещо като под наем е. Със способността в краткото си съществуване да заеме всякаква позиция, стига да осигурява политпартийна възможност да си част от властта и всичките присъдружни екстри от нея. Слави отдавна и при всяка възможност се обявява един вид за принца на бял кон. Нещо като Човека от Учиндол, но без идеали като на Човека от Ла Манча. Поне не по отношение на вятърните мелници, срещу които Трифонов не се бие по донкихотовски, а иска да ги върти да му мелят политическо брашно.

Докато си язди белия едноличен стол със зареян поглед в социолоцията, която му вещае я трето, я най-малко четвърто място със сигурно влизане в бъдещия парламент, новият партиен вожд хич не поглежда надолу. За да види, че при безидейна езда дори стол може да окуцее. Да се случи тая „приказната“ трансформация, взела да става традиционна у нас – от бял кон към куцо магаре. И то още предизборно в случая.

Ето какво се случва напоследък. Докато Слави Трифонов е зает седящ да раздава политпартийно правосъдие от телевизията си, натрупването на първоначалния му политпартиен капитал взе да се спихва още преди да се натрупа. Докато си беше подредил белия стол на коневърза на искащите сега и веднага оставка на действащото управление и предсрочни избори, се оказа, че вече и редовните избори, посочени вече от президента Румен Радев за 28 март догодина - чака се указ, са му прекалено предсрочни.

По простата причина, че на практика на Трифонов му остана само да си седи на стола в телевизора до пролетта. Едва ли в това коронавирусно време, трайно пандемично засега, че и до лятос догодина, ще може и един кампаниен концерт да извърти за изборно концертния си електорат – вътре ще е забранено, навън ще е студено.

Окуцяването на белия кон на Слави може и да продължи. Пак по същата краткосрочно-предизборна причина. Понеже най-ранната възможна дата – 28 март, май ще се окаже юмручно непремерена от Радев. Ще се окаже по-изгодна за сегашните управляващи поради, както вече сочат политолози, високата степен на неопределеност. В смисъл, че когато избирателят не вижда да се задава бял кон или пък пристига като бял стол, той, гласоподавателят у нас, си предпочита стария кон – пък даже и да му се е оцапала с времето белотата.

Още повече, че отговорът на задействаната гатанка „Куцо магаре на бял стол! Що е то? Не е само „Слави Трифонов“. Да, не е само той! Електоралният камшик току-виж изплющи срещу тая все по-спъната политиката „на бял кон“, която се е превърнала в проста мебелировка – в извратеното политическо щение на всякакви магарета единствено за лично бяло кресло в тронната зала на властта. Без значение кой колко е куц, важното е да се намърда на яслата там.