Седмицата: Мълчанието на бизоните ли?
Бизони ли, тук и сега? “Да бе, да!” - дето почти значи “Не, бе - не!”, ама с лекинко съмнение за всеки случай. Бизони в Европа няма! Е, имало е, ама не от ония “индианските”. Всъщност същите, ама с име зубри. На латински на тия от Северна Америка им се вика bison bison - така, де - баш бизон. На европейските - bison bonasus, пак бизони, но зубри. Е, у нас “зубър” му се вика на някого, който просто зубри ли зубри (май от руски иде), в смисъл - учи ли учи наизуст. Демек, зубрачът има връзка и с двата вида бизони - понеже и bison bison, и bison bonasus са от животинското семейство КУХОРОГИ. То в Европа доста “кухо” зубровите бизони масово са изтрепани още до края на XI век, а последните поединично чааак няколко столетия по-късно. Примерно има данни за някои от последните - един очистен в Молдова през 1762 г., а друг през 1790 г. - в Трансилвания. В Полша ги приключват през 1919-а, но поне давят мъката с водка “Зубровка”. А официално “последният див зубър в света е убит в Кавказ от бракониери през 1927-а”. Сега се твърди, че поне в зоопаркове има към 50 зубър индивида. Макар че все пак през 1951 г. се започва съживяването им чрез пускане в дивата природа (дори и у нас), но в резервати (като индианци май) - под охрана, че иначе пак може да ги изтребят на пържоли: я за див Т-бон стек, я за още по-див антрекот и т.н. говежди работи.
Ма кво ми пука за бизоните, така да се каже! Ей го на, от 4-5 години вдигат ли се вдигат и пенсии, и “държавни” заплати, та вече кой ли не може да си позволи ката ден “шницел”. Е, от смляно уж месо, и то свинско на кайма, и с дебееела панировка (по-дебела от вътрешното съдържание) от галета (трохи от стар хляб), ама пък засища. Нали за това беше борбата по жълтите павета - всеки да може да вижда в чинията си нещо до златисто жълто изпържено, без значение става ли за преглъщане, еле пък за ядене, след това предизборно-изборно-следизборно петилетно изпържване. Нооо, когато стане дума “оти ги ручахме жабетата” (по Нане и Вуте), мнозинството (по-точно “болшинството”) си мисли, дори се прави, че е ял агнешко - даже във вид на “френч рак” (с изчистени, излъскани кокали на котлета и месото оформено така, че да изглежда като корона).
Изводът е някак си явен. “Една вечер Клариса чула жалното блеене на агнета, които трябвало да бъдат заклани. Тя отворила кошарата, но глупавите агнета само изблеяли и не излезли навън”. Аха, това е от “Мълчанието на агнетата” - американската лента от 1991 г. с пет Оскара по едноименния роман на Томас Харис, с Джоди Фостър и Антъни Хопкинс в главните роли. Само дето в нашенския политпартиен филм, дето сме го гледали та гледали, и продължаваме да го гледаме, всичко е просто свинско и на кайма.
Но в актуалната обстановка от изминалата седмица все пак имаше нещо говеждо. Поне от типа “Изкарааай, Гано - говедата... Нашите, Гано - вашите... Ще ида да ги продавам...”. Като кухороги бизони и от двата вида се омешаха управляващото на практика малцинство и само де юре опозицията - иначе де факто още по-голямо малцинство. Само за да си премерят кухотата на базата на “пазарджишкия синдром”. Който синдром, точно като всеки синдром (от гръцкото буквално „стечение“, „струпване“) означава “съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно”. В който синдром от частичните избори за общински съвет на област Пазарджик се видя на база на предпочетеното гласуване, че дори и агнетата-сукалчета май са наясно, че все пак някой трябва да води стадото - особено когато е само съвкупност от овчи мозъци.
Е, у нас е прието магаре да води стадото, може би по липса на бизони все пак. На които, макар и да са им кухи рогата, не им е кухо там под тях в главата. И тези бизони в момента на овчеблеенето и дрането между уж управляващи и още по-уж опозиция, да подкарат работата към работа. В случая съвсем не към избори, а поне към закона за бюджета за догодина. Който този път да не бъде опасан от социалнодашни луди крави, както в последните 4-5 години. Или както един вид предупреди най-високата експертиза в лицето (най-вече в главата) на управителя на БНБ (още от 2015-а) Димитър Радев: “Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е в политическата криза след 2020 г. и свързаното с нея разхлабване на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджетът за 2026 г. ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи”. А “застреляние зуб(ъ)ри” - тия дето пак се точат да източат бюджета под лозунга “на всеки колкото пожелае” (особено тия от “харвардската” и от “съветската” гора - няма разлика) да си седнат на задниците, че само те - дирниците им, изглежда не са кухи. Снишете се, бе, както съветваше Бай (ви) Тошо, че то и на най-кухия рогат добитък му е ясна следната ама съвсем проста политология: Бюджетите “на богато”, особено по време на политическо безвремие, които бюджети с изписване на вежди чрез напълно несъразмерни харчове за пенсии и заплати, бързо и яростно водят до вадене на очи. Не до яйца на очи в масло за всички, когато и колкото пожелае, а до осакатяване на целокупната уж държава дори не на агнетата, а на всяко магаре на свой крак.
P.S. A, и само за сведение. Почти бившият вече президент не е бизон, който кара колело, докато се вози в личната кола на жена си. И когато и официално му свърши президентстването, просто ще изчезне като зубър, колкото и от години да си строи партиен резерват. Е, в зоопарка би могло да го гледаме - няма лошо и май е безопасно.
