Седмицата: Партийното „чудо“ - „гълъб“ в „кукувиче гнездо“
Чудна работа! Ама не „чудно“ като да предизвиква възхищение, да е прекрасно, великолепно, възхитително… А минимум чудно по странен, необичаен, че и неразбираем начин. „Чудно“ и като учудване и/или съмнение. „Чудно“ не като отлично, а като озадачаващо. Съвсем не като чудно хубаво, а като много чудно, откъдето пък веднага ни лашва към няма нищо чудно, че и към традицията ни на изобщо (не)чудото у нас – към онуй: всяко чудо за три дни. В случая може и за мааалко по-дълго – всяко чудо за 1-2, максимум 3 скоростни избори. Примерно до догодина по същото време!
Ако някой чудно как не се е сетил, „чудната работа“ настана не на 3 март, а цял ден по-рано. Че нали „3 март“ вече е общонационално партийно заето някъде там в Несебър, и откъм президента-партиец или партиеца-президент вече се ожалиха, че на каквото и име за „новата“ си политпартийна творба даже и наум да се спрат, вече някой я е регистрирал – дава заето.
Точно така, „старото чудо“, собственопартийният държавен глава – „новият политик“ Румен Радев, де, се чуди, чуди и почти по пощата – „чрез Гълъб“, се регистрира в ЦИК за участие в предсрочните избори на 19 април т.г. под коалиционното име „Прогресивна България“. Чрез няколко (от тия за общо ползване), дебнещи на гюме някой регистрационно да ги призове та да си избърше с тях… липсата на собствена партийна регистрация. Което изобщо не е за чудене.
Но пък чудото, ама наистина, взе че се случи! Оказа се, че този път тъкмо партийното творчество на Радев гълъбовидно си е цвъкнало яйчицата „на чуждо“ – както му се вика, в кукувиче гнездо. И мигом от някакво Сдружение „Прогресивна България“, което има за цел защита на ЛГБТИ+ правата, се накокошиниха, разграничавайки се от коалицията със същото „прогресивно“ име, с която Румен Радев ще се изявява изборно. За сведение на нечетящите вечер за заспиване Истанбулската конференция, „ЛГБТИ+ (LGBTI+) е общност, „бореща се за равенство и защита от дискриминация“ с име под формата на акроним, обединяваща „хора с различна сексуална ориентация и полова идентичност: Лесбийки, Гей, Бисексуални, Трансджендъри, Интерсексуални“. Като знакът „+“ включва и „други идентичности (като куиър, асексуални). Но все пак от Сдружението „Прогресивна България“ примиренчески заявиха, че не са запознати коалицията на Румен Радев какви идеи и програма ще застъпва, но „би било чудесно“, ако целите и идеите им (техните на „ЛГБТИ+) имат възможно най-голямо политическо представителство (явно чрез видимия „прогрес“ на самия нов лидер).
Е, ще е поне малко, но достатъчно засега „прогресивно“ от Сдружението да се запознаят с първите стъпки на „прогреса“ при колегите по име в Коалицията. Може и „обратна“ връзка да се получи – Коалицията да черпи с пълни шепи от прогреса на Сдружението – от все пак „различните“. Най малкото понеже „прогресивно“ означава „действие, насочено към напредък, развитие, нещо, което се модернизира, примерно като следва либерални идеи, противоположно на консервативното или регресивното“. По-накратко: в новия „партиен гълъбарник“, макар и в „полета си над кукувиче гнездо“, да са „напредничави и модерни“.
А не само запъртъци да снасят в уж новата си „изборна“ люпилня. Все тия вмирисани клишета, които самият Румен Радев снесе „доведе до знанието ни“ дори и в деня на вече официалното си коалиционно излизане на терена през ЦИК. Списъкът е толкова дълъг, колкото е и все същия – нещо като „идиота“, пардон идиома „крокодилът е повече дълъг, отколкото зелен“. Ето и част от зелените, поради чудното мухлясване като за световно, клишета от Радевата първа партийна „реч“ все така зад завесата на социалните мрежи: „
отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел“, „апелът на мълчаливото мнозинство за свобода, солидарност и справедливост“, „развитието на България като модерна и демократична европейска държава“, „ще се борим за категорична победа и тя зависи от гласа на всички българи“, „вашето доверие е нашата сила“, „нашата воля и лоялност са гаранция, че гласът ви има смисъл“.
То клише е и че Коалицията „Прогресивна България“ е с двама инсталирани съпредседатели отпред, а Румен зад гърба им. Гълъб и Димитър като Кирчо и Асенчо преди Радев да ги деинсталира чрез „шарлатани“.
