Седмицата: По надениците ги посрещаме, по диария - изпращаме

Положението е „Пада лист от календарааа…“ и продължава с „Как нещата се повтаряяят…“. Не с музицирането до пълна дехидратация на Веселин Маринов е във връзка „положението“. А с изборния календар. Понеже тъкмо изтича срокът за регистрацията на листите, пък нещата в тях все едни и същи. Като повторяемостта е особено повтаряща се в последните 5-6 години с 8-те парламентарни избори (включително задаващите се на 19 април т.г.), 7 от които предсрочно-нередовни. Обобщено аритметически почти по два пъти годишно ни се пада да гласоподаваме за депутати, без да броим още колко ще го правим през настоящата 2026-а.

То кой не знае ще е то партийна листа – от друга страна на кого не му се повръща да чува, камо ли да мисли за нея. Но все пак да си припомним тъкмо сега, преди да е започнала официално уж предизборната кампания, когато мисленето не не се препоръчва, а спира, зацикля поголовно за 18+.

Изборните листи са именно официален списък от кандидати, предложени от политическа партия, коалиция или инициативен комитет за участие в избори. Те са фундаментален елемент в пропорционалната избирателна система, която се прилага в България за парламентарни и европейски избори. Функцията им е да предоставят на избирателите конкретни имена, за които да гласуват. Подредбата на кандидатите в листата (наредени от партийното ръководство) показва кои лица партията смята за най-значими или с най-голям шанс за избиране. А местата на имената в листите в парламента се разпределят според броя гласове, получени за листата. Избирателите все пак имат право да променят подредбата на листата чрез преференция, гласувайки за конкретен кандидат, а не само за партийната листа като цяло.

Съвсем конституционно звучи – според нашата ни конституция, разбира се. „Положението“ според как се листят листите тъкмо в нашенската действителност, намира обаче много по-точно, даже съвсем интересно претворяване чрез народното творчество.

Примерно „Трепери като лист“, използвано за някой, който е много изплашен и/или силно развълнуван. В конкретното политпартийно „разлистване“ дали ще попадне в листата, при това на „избираемо място“, та да не му пропадне депутатският мерак.

Или пък „Обръщам нов лист“ – означава да започнеш нещо отначало, да промениш поведението си или начина си на живот към по-добро. Опааа, бързо да го смачкаме тоя „лист“, че баш у нас НОВОТО (особено доказано поне с тия 7-те скоротечни гласоподавания) е само номерацията на Народното събрание: през април 2021-ва избрахме №45, сега през април ще избираме №52. На „пословичния“ принцип „Където е текло, пак ще тече…“, в чийто пълен вариант обаче следва „… и по един лист ще повлече". В случая още едно доказателство за „как нещата се повтарят“, но допълнено и с „осигуровка“ за партийно-депутатското „пълноводие“. Най-вече на джоба, не на мисленето, камо ли на работенето.

Което мигновено може да ни отправи към „Дървото се познава по плода, а не по листата“. Означава, че същността и стойността на един човек или на една работа се определят от резултатите (плодовете), а не от външния вид или празните приказки (листата). Едно към едно и за политпартийната интерпретация на листенето.

Ама то не само отколешните, вечните мъдрости, попадат в изборното листене на политпартийците. Ето, точно през изминалата седмица лично един от партийните лидери – Атанас Атанасов на ДСБ, ни го каза на съвременен политически език с продуктово позициониране: „На листа и на наденица пълнежът не се гледа!“. За случайно неразбралите поради заетост на мисловния процес за кого да (не)гласуват, това директно означава, че в партийните наденици под формата на листи се тъпче всякакъв боклук. И не е за гледане, за да не почне гласоподавателят да повръща още преди да е гласувал.

Пък после, като го изпържат всякаквия електорат с всичката политпартийна наденица - нагньетена, че и оплетена като свински черва, всичките тия електорати сами да си спасяват собствените черва. Като са ги посрещнали по надениците им, с какво друго, освен с диария може да ги изпратят. Ако изобщо кой да е електорат може да излезе от поредния следизборен кенеф.

А, съвсем официално-медицински "диарията" е патологично състояние, характеризиращо се с често (поне 3 пъти дневно) изхождане на воднисти изпражнения, често придружено от болки, повръщане и дехидратация. Произлиза от гръцката дума diarrhoia („теча през“), съставена от dia(през) и rhein (теча), което буквално означава „изтичане“ или „преминаване през“.

* ИЛЮСТРАЦИЯТА не е от кoято и да е конкретна партийна месомелачка - дело е от общ характер на AI (ИИ).