Седмицата: Разглобката се подкваси! На мътеница…
И през изминалата седмица (поредната) политпространството BG (обладано от духовете на Сглобката) си работеше в обичайния за последните няколко години режим – като мандра. Може би странно, но чрез задвижване от воденичен камък, макар и да е мандра, а не някаква си проста воденица. Но пък цялата „корпоративна деятелност“ на тази иначе сглобена като политпартийна мандра, е под тежестта на воденичен камък. На воденичния камък на глупостта. На съвсем обикновената глупост, понеже като най-мандрещ (от мандра и млатещ) сред уж сглобените детайли изпъква (поне в това) просто ПП – даже без ДБ.
Мандра е със сигурност, понеже цялата тази деятелност е посветена единствено и само на сиренето. На оня млечен продукт, дето във фразеологията ни се комбинира задължително с ножа. Така де, производственият цикъл е настроен единствено и само у кого да е и сиренето, ама и ножът. Кой и да реже, и да раздава, а най-вече да получава порциона. При положение, че именно от ПП, след като от 2020-а се мъчи да вземе сиренето от ГЕРБ, сега вече просто до пълна глупост, му върнаха на Бойко Борисов и ножа.
Просто понеже ПП-тата – началници решиха, че цялата мандра е само и единствено тяхна (като да са я подпечатали и запечатили в „патентното ведомство“ примерно на техния си измислен „Харвард“). И затова всеки път щом се стигне до някаква готова продукция от уж общото подквасване на иначе съвсем общата редовна изпълнителна власт на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, до някакво макар и лекинко натъманяване на Раз(С)глобката, то именно брънката ПП превключва цялото производство на пълна мътеница.
И през изминалата седмица се мариновахме пак в същата мътилка, както и в предишните, откакто започна на 6 март врътката на „ротационните джентълмени“. Толкова „пак“, че и по дни съвпадаше плакненето в мътеницата. По цяла седмица с понеделнишки старт ни жабуркат с „тука има – тука нема“, ама „аха да има“, и в неделя квасенето прелива.
От днес с новата седмица пак започва уж последното подсирване на редовна власт с този парламент – този път дори и без мътеница, а чрез връщане на кота „нула“ – даже и без първичното все пак за една мандра мляко. Първият мандат за съставяне на правителство е избушен. А през настоящата седмица трябва да се разбере дали пак и това не е предпоследно.
Всъщност, има и добра новина тъкмо за идната неделя. Когато ще осъмнем с един час напред – местенето на стрелките на часовника от „зимно“ към „лятно“ часово време е. Като току виж вместо да страдаме от загубата на цял час за сън, може „добро утро“ да се окаже наистина и „добро“, и „утро“ – в смисъла на наистина ново добро начало.
За целта обаче е нужна една малка подробност. След като и без това сега при врътката на времето ни се губи един час, да вземе в тая „черна дупка“ да се загуби и всичкото това наистина „безвремие“ на разглобо-сглобяване, на квасене без подквасване, на вадене на ножове от и към сиренето на властта месец. Да си останат всичките политпартийни мандраджии там в този „несъществуващ“ един час, когато тъкмо е станало 4:00 и вече е 5:00 ч.
Ама няма как, че колкото и да си връткаме стрелките насам-натам, всичките сме и във времето, и в пространството. А на нас сега ни се е паднало да сме и във времето, и в пространството на едни просто(и) партийни „млекоптреработватели“, дето смятат, че да – това е мандра. Тяхната мандра и на „статуквото“, и „на промяната“, а най-вече на безвремието на квасенето на мътеницата, която няма как да се подкваси, точно както няма как да не съществува този „несъществуващ“ всяка пролет един час – наесен ни се връща. Понеже – да, мътеницата също е един вид продукт от мандра, ама не е дори айран – разредено все пак кисело мляко. Мътеницата е онуй дето остава при извличането на най-ценното – на маслото, когато го „избием“ млякото. Затуй името „мътеница“ го има диалектно и като „бутаница“.
Толкоз, каквото и да „рекламират“, че подквасват, накрая пак ще сме набутаните на избори. След което наквасването да продължи!
