Седмицата: Стадо на хранилката! Премиерстването е като ваксинирането

Две следизборно-ваксинационни люшкания ни изчегъртват изотвътре в най-предизборната лятна седмица. Уж сме часове преди „толкова исканите“ предсрочни парламентарни избори, а е ясно и без моментните снимки на социологията, че пак ще ядем от същото, даже непритоплено. Уж все пак някои сме се ваксинирали, а се питаме ние ли ще вардим стадния имунитет, докато стадото продължава да чака да му платят за безплатните ваксини, та да се имунизира.

Тия дни, бегла позната с медицинско образование ми обясни – без да я питам, че правилният подход към имунизацията срещу коронавируса е да се чака. Да се види какво ще им се случи на ваксинираните, както и да „види и наш‘та държава“, че трябват СТИМУЛИ. Зер, не е достатъчно да се чувстваш по-предпазен от заразата и последствията й, а трябва да не се чувстваш прецакан. Да си задължително сред НЕПРЕЦАКАНИТЕ.

В този момент се почувствах щастлива, че си говоря с иначе медицинското лице без маска, през маска на моето лице – и на устата, и на носа, дори на открито и под лятното слънце. Щото тезата й стана прозрачна и преди да я сподели. За тия, ваксинираните, положението било, че дори и да не са умрели веднага след боцкането, са го изкарали тежко убождането. А тия „дето нищо им нямало“ и след първата, и след втората доза, трябвало да се замислят дали не са им вкарали плацебо – измамен безобиден разтвор, даже леко подсолена вода – имунизация наужким. За антитела след имунизация имаше обстойна конспирация в стил това е целта да ти вземат парите и за такива изследвания, иначе как самите ваксини ще са безплатни за всички.

Така си дойде на думата непрецаканата. Ей го, на. Вече се обсъжда и у нас стимулирането - да се дават пари, да им се плаща на тях, на пожелалите безплатната ваксина. И със сигурност точно у нас единствено стимулиращото ще е парите да са кеш – суха пара, не някакви си лотарии или ходене на курорт на държавни разноски, та да си починеш от убождането. Като изводът от цялата тая словесна, но безмозъчна гимнастика на езика е една – вие, ваксинираните отдавна, или преди да изчакате и сега „новата власт“ да вземе неизбежно решение за ваксистимули, сте ПРЕЦАКАНИТЕ. Кой ще ти се занимава да ви плаща със задна дата, а и сами сте си я пожелали ваксината без стимулиране.

Не че нещо ново е новият вид ваксистимулиране по отношение на стимулиране на подобни „разсъждения“. Най-простият пример е как може да се спре бухането в печката за огрев каквото попадне за горене – от пластмасови шишета до употребявани гуми и износени гумени цървули. Като спирачката пред греещите се цървули е една единствена – не глоби, а стимули – безплатни модерни отоплителни уреди и също толкова безплатни технологично новаторски, по-безвредни консумативи за отделяне на топлина.

И тук, точно в това до часове предизборно време, което трябва да изчакаме, та „новата власт“ да въведе и ваксинационни стимули, някак си рязко ни се стимулират наблюденията, че всъщност и бъдещото премиерстване, ще е като имунизирането.

И след изборния 11 юли иде същото като след 4 април – но повече от същото. Примерно, евентуално юлски 7 или 8-партиен парламент вместо 6-партиен априлски. Все тая, обаче по отношение на бройката. Много повече от същото ще е прецакването най-вече поради доста, доста сигурното ново несъбиране на мнозинство от 121 депутати – половината от всичките 240 + 1, от новите претенденти за владеене на парламента, т.нар. протестни, изчегъртващи партии. Никак не са имунизирани, че този път ще го имат това защитно, стадно мнозинство. А и да го получат, и те си знаят, че такова политически шарено, шавливо, съшито с бели остени мнозинство е от ден до пладне. И не се гради със събиране на маса по тъмни доби. Даже не и с предишно подскачне по жълти павета, дори и с президент начело, в ролята на водач на стадото. Кой води едно стадо не е нужно да уточняваме.

Имунизация обаче, със сигурно стимулираща, ще е пак в основата на това повече от същото. И ако след 4 април стимулът беше да се понаместят новите сред старите, сега вече се търси големият стимул. Най-просто казано, местата в чакалнята са все по-заети от „новото (не)статукво, което чака да пристигне влакът на 11 юли. И без значение дали ще им е удобният влак, да се качат на него. Като на вратите на вагоните при качването, даже и преди това – на вратата на чакалнята на излизане, се очаква стимулиране. Що иначе да се морят и да се потят в неудобните купета, в които ще ги настани избирателя – такива същите, че и по-неудобни, от влака на 4 април.

Ето как ще изглежда най-вероятно „новият стаден имунитет“ според моментната осреднена социологическа снимка – щракната в тази, в последната предизборна седмица. ГЕРБ-СДС биха получили подкрепа между 19,7 и 22,6%, а „Има такъв народ” - между 18,8 и 22,1%. Пак все тая, щото интригата я знаем – дали „новото статукво“ ще има мнозинство срещу „старото статукво“ и доколко тия статуквовци може да се разбъркат идин в друг, като манджа с грозде. Което е доста стимулно, като се има предвид, че трета пак се очертава БСП с резултат между 15,5 и 16,9%, която хем се брои за протестна, хем я броят за старостатуквена, дори столетно изстатуквала се. „Демократична България“ пък пак се стимулира стимулиращо да прескочи пред ДПС с резултат между 10,6 и 12,8%. Само дето на ДПС с 9,5-11,4% си е стимулирана стабилно по средата, както винаги. И то без непременно да брои гласовете от чужбина, докато на „градските десни“ погледът им е все презграничен, и то с опасенията, че там ще им се омешат капите с новата партийност на Слави Трифонов, нищо че са в едно „статукво“.

Шестакът, пардон шестата политическа сила, и в този нов парламент се очертава - с между 4,7 и 6,2%, компанията на Мая Манолова с другите изправени и с мутри навътре, този път със стимула за не само вътре в парламента, а и за повече. Само дето и те са в шапкарската мешавица за гласове с уж близкия си вид „Има такъв народ“. Задава се и 7-ма порция в статуквената манджа – „Българските патриоти” на ВМРО, НФСБ и „Воля“. Засега на широк кантар с между 2,9 и 5,4%.

Пак от същото обаче този път, както казахме, си има нов стимул. Не защото са стимулирани от отговорността този път да се поеме властта. А защото, ако и този път се приключи с бързобежен парламент, избирателят ще спре да е статукво и да раздава стимули на принципа на стадо без имунитет.

Така че, да – повече от вероятно, този път ще има редовна, а не служебна власт, нищо че сегашната служебна им върши работата на изчегъртващото статукво, част от тях си и те са част от него. А големият бонус, стимулът вече е самата изпълнителна власт – възможността вече те да чегъртат в нея и да изчегъртват, всеки който им пречи на „новото статукво“. Като големият стимул ще е като за истински антиваксъри, които не щат, ама ще се дадат. Антиваксърите - за няколко банкноти. Политическите нови антивсичко - срещу старата властова хранилка. Съвсем същата, само дето ще им плащаме, ще ги стимулираме по антиваксърски, за да си осребрят вота, както им харесва. Иначе щели да ни оставят без стаден – правителствен имунитет. А кой ще е премиерът? Е – и това е все тая! Нали се разбрахме кой води стадото – и всяко магаре го може, важно е да има какво и кого да пасе.