Седмицата: Стани да седна… пак на четвъртития

Станахме от „великата“ (великденската, де) софра – коя успокоително с агнешко, коя заплашително със свински пържоли. Време (ли) е да се огледаме къде да седнем. Не, бе – не става въпрос просто кога пак ще запразним. Примерно на минимума - от официално, и той почивния, 1 май (петък) до официално неработния Гергьовден на 6 май (сряда), като си впишем отпускарски работните 4 и 5 май. Може и на макс – чааак до 10 май (неделя), само да се пишем „болнични“ на 7 и 8 май. Преди тази „очаквана“ ваканция обаче иде съвсем друго сядане – всъщност приставане чрез гласуване за нечия „софра“ на поредните нередовни избори на 19 април т.г. – ей сега.

То „софра“ в българския разговорен език означава трапеза, маса с храна и пиене, често обилна и в голяма компания. Произлиза от турски език и първоначално е обозначавала ниска кръгла маса за хранене – малка такава. Ама сега – ехееей, какви софри има – еле пък политпартийните. Особено, ако софрата е кьор софра: безплатно ядене и пиене, ситуация, при която не се плаща – аванта е. Ама хич и да не се надяват ни гласуващите, ни негласуващите идната неделя. Не т.нар. избиратели са поканените на софрата. Даже и на табуретка да поседнат – ей така, отстрани, не им се полага „по протокол“. Но пък пак и пак са дълбоко поканени да седнат… на „четвъртития“.

Внимание! Дори и AI (ИИ-то) с интелекта си предупреждава: „Важно! Това е изключително просторечна (просташка) и вулгарна дума“ от уличния жаргон. Като все пак обяснява (питал си го, няма да си трае я изкуственякът): „Терминът „четвъртит“ (често използван като „четвъртития“) в българския жаргон, особено в уличното и вулгарното говорене, се отнася до: Описание на мъжкия (все пак) полов орган - образно казано по най-неприятна груба форма. Използва се като метафора за нещо изключително грубо, нежелано или заплашително“. При това не просто в сексуален план, а и изобщо, и въобще. В случая все пак в сексуален, но сексуално-политически, а от там и директно в „секса на властта“. Както сме си свикнали напоследък все така да сядаме постоянно предизборно-изборно-следизборно садомазохистично.

Какво е различното все пак този път с присядането. Едното е, че само 4-5, така да се каже - само „четвъртитите пентаграми“, поне социологически сядат на парламентарната кьор софра след 19 април. Останалите все още са под масата „на бой с вой“ за евентуални огризки. Другото е, че този път има ярка четвъртитост – има не просто сядане, а „стани да седна“. Под формата на „президентска“ партия, на която юмрукът й вече не е просто объл, а от изборно натопорчване някак си е станал четвъртит.

Е, баш „партията му“ „Прогресивна (или хич) България“ на все по-бившия президент с оставка Радев четвъртито настанява партиеца Румен на софрата. То и затова са толкоз много под масата, а някои едва се държат със зъби и нокти на заветната трапеза.

Най-четвъртито обаче тепърва предстои, ама изобщо няма да се бави – ей сега, след изборите ще е. Понеже, ако някой дори само за милимунда си е помислил - как тия дето ще додрапат парламентарно, ще вземат пък да седнат около някаква кръгла софра (или поне да се опитат да й изгладят ръбовете) с цел бъдещето на държавата, управлението й все пак – просто да спрат да се хабят с мислене.

По-четвъртита софра даже и не сме сънували, не просто „мислили“. Така де, както е казано „възможността да общуваш с някого не зависи от това какво ще му кажеш, а какво ще се въздържиш да му кажеш“. А то актуалното (не)казване, еле пък за актуалния ни политпартиен „живот“, още повече с навлизането „на прогреса“ в него, не само е „непрогресивно“, а е „деконструктивно“ – напълно разрушително.

По-просто казано, всяка маса за преговори, даже ей така – за разговори тип „лаф да става“, предварително е на трески. Само се чака да се види кога точно ще се пали печката на следващите нередовни парламентарни избори. Когато обаче и „прогресът“ на вече изцяло партиецът и по име, и по фамилия Румен Радев, няма да е в позицията „стани да седна“, а ще се е тръшнал и той на четвъртития.