Седмицата: Йотова или Киселова ще въз(пали)роди БСП?

Ех, Бузлуджа! Какви кюфтаци се пържеха не само по димящите скари. А и във вид на членска маса, натръшкана по поляната в августовската жега с цел демонстрация на червен загар. Еле пък по времето на главната готвачка Корнелия, пристигаща на върха с огромния си „традиционен“ букет пурпурни рози. Че то „алени макове“ и по времето на комунизма не се продаваха в цветарските магазини – много нетрайни са, камо ли 45 години да изкарат. Пък сега, след „хелс китчъна“ на Нинова в БСП, то не салмонела, а направо политпартиен „червен вятър“ (тежко инфекциозно заболяване с характерно-задължителен червен обрив) отвя „социализма“. Колебанията са само Червения кръст ли да се моли за помощи или направо в Червената книга да се вписва БСП-то на изчезване.

Е, след „разстройството на ниновизма“ БСП взе че стана управляваща. Въпреки тежките стомашно-чревни проблеми, изцедили я електорално до 7-8% максимумът. Даже наследниците на „корнелиянщината“ се вплетоха някак си във властта, без да плетат гъсти рибарски мрежи от дебела червена мъгла. То и риби червеноперки за ловене не останаха, може би поради споменатите „индекции“.

Но когато се качиш обаче на Бузлуджа, някак си не мъгла, направо перде ти пада пред очите, червено, разбира се, перде. И се изсилваш като „гладен на с*ане, макар да си знаеш, че „кьорав карти не играе“.

Та така тъкмо отвисоко, от „традиционния събор на БСП на Бузлуджа, се изтърколи „нова политическа интрига“ – по-скоро вътрешнопартиен бацил, който примерно да върне разстройството (диарията от латински) на „нов етап“. То накъде повече да изтича БКП-БСП-то „по каналния ред“, ама „Може, може!“, както би отвърнал „традиционно“ оптимистът на терзанието на песимиста „По-лошо не може!“.

И така възпалението, пардон – възрождението в червено се е прицелило да мине право през, така да се каже, „дебелото черво“ на президентските избори. Че то по-тънки – някакви си предсрочни парламентарни, май не се задават до догодина наесен. Затова именно „традиционният събор на БСП на Бузлуджа“ сложи на скарата (си) номинациите за президент. При това две: я Йотова, я Киселова… я камиларят (опссс, това беше друга приказка, ама не се знае знае ли се).

Наследникът-лидер на партията и вицепремиер в момента Атанас Зафиров първо заговори за вицепрезидента Илияна Йотова, а после пък - за председателя на Народното събрание Наталия Киселова. Като възможни номинации. „Г-жа Йотова никога не е крила своята съпричастност към БСП, към левицата. Мисля, че тя може да бъде една достойна кандидатура. Обединената левица ще влезе в кандидат-президентските избори със самочувствието на единствената партия, която два пъти е излъчвала успешни президентски двойки, които са успели да повторят своя мандат“. Визирайки двумандатниците Георги Първанов и Румен Радев. Минути по-късно, вече баш от Бузлуджанската трибуната Зафиров (се) допълни: „Днес ме попитаха дали ще издигнем Наталия Киселова за президент. Еми, ако се наложи – ще я издигнем“.

Ма така е с раздвоението, когато се бориш с възпаление – може и мозъчно, в името на възрождение поне с няколко процента, че дори и МЕЧ-ът, че и „Величие“-то ти дишат във врата. Когато си даваш (дори и на Бузлуджа) висока оценка на „присъствието си във властта“, въпреки че отчиташ недоволство на част от членовете си от участието им в управленска коалиция баш с ГЕРБ.

Но пък въпреки „пердето“ – ей така, с периферното зрение поне на едното око да видят, че нещата трудно ще заминат чак пък толкова „у лево“, чак пък с я „Йотова – президент!“, я „Киселова – президент!“. Може и „Луна – вицепрезидент!“, ама няма да се навие да им е подгласничка.

И ако не „партньорът във властта“ ГЕРБ-СДС (всъщност мандатоносителят), то дори и ПП-ДБ (опозицията, ама не съвсем) го рече къде ще е „играта на карти“. Вдясно, не вляво, поради вече отдавна много късото късогледство на БСП. Много времево след Първанов и по-малко, но до кьоравост именно след Радев. Та рече лидерът на ДСБ Атанас Атанасов: „Изключително важно е следващият президент да бъде антипод на Румен Радев и Георги Първанов. Рискът да имаме отново президент, който да обслужва интересите на Кремъл, трябва да бъде отчетен много внимателно“. Това докато обръщаха кюфтетата на Бузлуджа.