Сеизмолог: Иде мощен трус във Вранча
Сеизмлозите очакват силно земетресение във Вранча. Стресиращата вест съобщи проф. Емил Ботев - директор на сектор „Сеизмология” към Геофизичния институт на БАН в интервю за "Монитор". "Средно на 300 години има катастрофален трус у нас. Румънците отдавна са в готовност", каза ученият седем години след силното пернишко земетресение в нощта на 22 май.
"Малко по-силни земетресения през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха достатъчно силни, за да разтревожат населението там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната активност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча. То има пряко отношение към нас, защото там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните недра са много малко. Това е т.нар. горна мантия, която е значително пластична и сеизмичните вълни се предават на голямо разстояние без затихване за разлика при повърхностните трусове, които затихват много бързо в условията на земната кора", обясни проф. Ботев.
"Но както казах, там земетресенията са много повече в мантията, където много по-лесно се разпространяват сеизмичните вълни и са по-опасни за нашата страна. Нека припомня, че през март 1977 година имаше земетресение в Свищов, което отне живота на повече от 120 души. То беше с магнитуд 7,4. Такива трусове във Вранчанското земетръсно огнище са с периодична повтаряемост средно на около 40 години. В момента сме в очакване на такова силно земетресение и румънците отдавна са обявили готовност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е около 300 години, но за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на около 1000 години", каза проф. Ботев.
"Ефектът от трус на повърхността в района на планината Вранча не е толкова голям, в Букурещ разстоянието е към 200 км в дълбочина и земетресение с магнитуд 7 не е със смъртоносна опасност за Букурещ. Но при 7,5 става опасно и сградите, които не са обезопасени за такава сила, може да се разрушат", добави той.
"Вранчанските земетресения идват от дълбоко, минавайки само през мантията като дъга и затова на нашата територията разрушенията могат да са по-значими. Въпросът е, че след 1987 година най-после беше приет новият правилник за строителство. Можем да кажем, че след 90-те години, ако са съблюдавани изискванията, Вранчанските земетресения вече не би трябвало да са толкова опасни за сградите от новото строителство в нашата страна", разясни още проф. Ботев.
