Сергей Станишев след края на страницата „ПЕС“: Недоумявам защо партиите не говорят помежду си

•Наложи ми се да опровергая всички митове за източноевропейците •Оздравяването на БСП минава през оставката на Корнелия Нинова

Свят
13:30 - 23 Октомври 2022
5531
Сергей Станишев след края на страницата „ПЕС“: Недоумявам защо партиите не говорят помежду си

До съвсем скоро президент на Партията на европейските социалисти, при това в продължение на цели 11 години, Сергей Станишев надали има нужда от представяне – нито пред българската, нито пред световната публика. Бившият министър-председател направи революция в столицата на ЕС – Брюксел, когато оглави за пръв път голямото ляво политическо семейство. През 2011 г. той стана първият източноевропеец да заеме високия пост, а след това 2 пъти бе избиран единодушно да го продължи. Че е успял да консолидира ПЕС, да извоюва паритет на силите по отношение на десницата в ЕС и чувствително да усили влиянието на левицата на Стария континент, на конгреса в Берлин изтъкнаха европейски лидери от ранга на германския канцлер, премиерите на Швеция и Испания, а и лидери на Лейбъристката партия (дори след „Брекзит“). Но какво костваха на Станишев в личен план тези високи признания, как вижда себе си оттук нататък и дошло ли е време за радикална  реформа на БСП, разговаряме* с бившия председател на Столетницата мигове, след като предаде щафетата за управлението на ПЕС на шведа Стефан Льовен.  
 
Роден е на 5 май 1966 г. в Херсон, тогавашен СССР, днешна Украйна. Историк по образование, но и с журналистическа кариера, той започва политическата си кариера в БСП като международен секретар през 1995 г. и ръководи звеното до 2001 г., когато става лидер на партията след един мандат в Народното събрание. През 2005 г. оглавява „Дондуков“ 1 и е избран за премиер на т.нар. Тройна коалиция в състав БСП-ДПС-НДСВ. Правителството изпълнява целия 4-годишен мандат. След това Станишев минава в опозиция на ГЕРБ, а през 2011 г. става временен председател на ПЕС до септември следващата година, когато печели пълно мнозинство за редовен мандат начело на левицата в Европа. Преизбран е със сходен брой гласове за следващ мандат през 2015 г., когато вече е и евродепутат от групата на Социалистите и демократите. Сергей Станишев остава в ЕП до май 2024 г., когато страните-членки на ЕС ще изберат нов състав на институцията.  
 
- Г-н Станишев, каква е личната Ви емоция да напуснете президентския пост в ПЕС след 11 години начело? 
 
- ПЕС стана мое семейство и е естествено да съм силно развълнуван. Спомням си и емоцията, с която тръгнах по този път през 2011 г. Като лидер на БСП дадох всичко от себе си партията да получи международно признание и легитимност - в Социалистическия интернационал и в ПЕС. Но никога не съм си представял, че толкова млад човек, източноевропеец, българин, ще застане начело на социалистите в Европа.

За мен беше чест, но и огромна отговорност - представлявах партията си, държавата си - на най-високата политическа позиция, и опровергавах всички митове за източноевропейците - от манталитетни до геополитически. Семейството порасна и е много разнородно - в него има 33 партии, 12 наблюдатели и 12 асоциирани членове - представяте ли си какви баланси трябва да се постигат, за да се вземат решения? Всеки има свои приоритети и изборни съображения, а живеем в трудни времена. Затова

изпитвам удовлетворение от признанието на Олаф Шолц и другите леви премиери, 
 
че днес ПЕС е готова да спелечи европейските избори - самочувствие, което придоби в последните години заради ценностите, усилията и политиките, които предлагаме. Сега думата й се чува и всяко решение на европейските институции има своя социален отпечатък. Доволен съм, че европейските социалисти оценяват този резултат. А в личен план ще пазя спомените за споровете с Олаф (Шолц – б.р. ), за да го убедя в ползата за ЕС от емитирането на общ дълг по време на ковид пандемията. Той като финансов министър тогава беше против. Нека припомня, че след много дискусии с премиери, комисари, евродепутати и министри постигнахме единна позиция, която отстояхме на европейско ниво - ЕС имаше нужда от мощен план за възстановяване. По същество социалистически, общият отговор на ЕС предостави глътка въздух на икономиките в размер на 750 млрд. евро, а за България - 13 млрд. евро.

Стигна се до безпрецедентния до този момент общ дълг, който осигури част от средствата за отговор на кризата. В този смисъл за мен ПЕС беше огромно разширение - общуването всеки ден с премиерите, комисарите и евродепутатите; с екипа ми там, с организациите и партиите-членки. Разбира се, че ставането на крака в залата и продължителните аплодисменти трогват всекиго, но съм най-признателен за десетките телефонни обаждания, съобщения и снимки от Лисабон до Варшава и от Берлин до Валета. Сред тях има и топли думи от много хора в БСП. 
 
- Смятате ли, че новият лидер на ПЕС Стефан Льовен ще успее да запази единството в лявото политическо семейство? Какви първи съвети му дадохте и имате ли му доверие? 
 
Стефан е уважаван синдикалист, партиен лидер и премиер на Швеция. Той е човек с опит и визия. Двамата с него работихме близо по Социалния стълб на Европа и сега сме удовлетворени, че благодарение на него европейците по-лесно преживяват кризите. Сигурен съм, че той ще продължи тази политика, защото заради предложенията на левицата сега Европа има своите фондове и планове за възстановяване.

Под бурни аплодисменти предаде щафетата на шведа Стефан Льовен

В резолюцията си конгресът на ПЕС прие единодушно идеята за мащабен енергиен и социален пакет за следващата година, за да оцелеят икономиките и гражданите на страните-членки. Така че, да, имам му доверие. Обещах му и ежедневна подкрепа. Споделих с него и притесненията си - във времена на кризи хората се надяват на социална защита от социалистите, а не от десните и популистите. Затова от нас се очакват конкретни мерки и политики, които да отстоим на европейско ниво.  

Човек трудно дава съвети, но разказах на Стефан за нужното уважение и диалог първо вътре в ПЕС, а после и с другите европейски партии.

Това е моята рецепта - всеки трябва да бъде чут, дори да е на противоположното мнение, 

необходимо е да се обсъдят всички съображения и да се начертае общият път. Винаги съм стоял плътно зад ценностите и идентичността на левицата и те никога не ме подведоха. Затова много ме докоснаха и думите на Франс Тимерманс, че съм бранил принципите ни дори с плащането на висока лична политическа цена и никога не съм предавал лоялността на хората в семейството. Не на последно място - усещането за мисията на социалдемокрацията - да осигури достоен живот и доход на всеки, да гарантира свещените за Социалната държава здравеопазване, образование и социална сфера, да вижда хората, а не само бюджетните дефицити и излишъци. Истината е, че в днешните трудни времена разказът за бъдещето може да е само ляв - от икономиките в кризи, през новия пазар на труда, до Зелената трансформация. И ние трябва да го напишем социален, справедлив, морален и зелен. Иначе избирателите няма да ни простят пропуснатия исторически момент. Горд съм, че постигнахме паритет между ПЕС и ЕНП - 7 на 7 премиери в Европейския съвет и 9 на 10 комисари в ЕК. Това гарантира много по-социална и човешка Европа и дава шансове следващият председател на Комисията да е социалист, което ще промени картината на Стария континент. 
 
- ПЕС гласува на конгреса си Резолюция с текстове, включващи продължаването на подкрепата за Украйна. В Берлин се чуха остри изказвания срещу агресора Русия, срещу Путин. Споделяте ли ги изцяло? 
 
- ЕС реагира единно и веднага срещу нахлуването на Русия в Украйна. Продължава и с нови санкции и осъждане на въздушните удари над страната. Политическото семейство на ПЕС не прави изключение. Но на конгреса в Берлин ясно заявих, че

тази лудост трябва да спре!

Войната има своя логика, тя винаги ескалира и става брутална, вкарва нови оръжия, погубва нови хора… Вече има десетки хиляди жертви и от двете страни. Нужно е бързо политическо решаване на въпроса. В противен случай, цената ще бъде в човешки животи, срутени икономики и ядрени заплахи. Като социалист не мога да го допусна и затова споделих своите притеснения - твърде много се говори за военна победа и твърде малко за търсене на политически изход от ситуацията. А за него понякога са нужни повече кураж и мъдрост. 
 
- Ще има ли промени за семейството Ви след Вашия бенефис в ПЕС? Повече време за него, повече почивка? 
 
- Има надежда, макар че Моника и децата свикнаха с честите ми пътувания, срещи и телефонни разговори. На Георги му се налага да дообяснява какво работи баща му, защото повечето татковци не работят политика, не ги показват по телевизора. В опита си да даде обяснение, беше изобретил впечатляващ разказ, че един ден на небето ще отида при легендите. Стана ми мило, защото синът ми по свой начин беше усетил мисията и посвещаването ми.  

- Всички Ви питат: "А сега накъде?" Само страницата "президент на ПЕС" ли затваряте, или обмисляте да затворите и главата "Брюксел" след изборите за ЕП 2024 г.? 
 
- Затваряхме глави и изпълнявахме критерии, докато влизахме в ЕС. Казвам го с усмивка, защото помня колко работа свършихме, тогава бях премиер. В живота обикновено не е така. 

Сам избираш дали да затваряш врати, аз предпочитам да ги държа отворени. 

Имам огромен брой контакти, опит и познание, които искам да дам на българската и на европейската политика. Оставям ПЕС голяма, силна и готова да спечели изборите през 2024 г. Това ми дава самочувствието да се опитам да помогна на раздробената, разпокъсана и слаба българска левица. Много искам да я видя обединена и печелеща доверието на хората отново. 

Румънските социалдемократи зарадваха Сергей с интерес шарж на конгреса в Берлин 

- Ще може ли да се пребори БСП за своя делегация в бъдещия ЕП? 
 
- Всичко е в ръцете на БСП. В партията има много смислени и можещи хора. Те трябва да поискат това да се случи. 
 
- Казвате, че искате да анализирате в детайли случващото се в българската левица. Но с какви методи ще анализирате след толкова години извън ръководството и смените на двама председатели, откакто Вие бяхте неин лидер? 
 
- За съжаление, резултатите на левицата у нас са такива, че не се налагат сложни термини и анализи. Вижда се с просто око. В последните години БСП последователно загуби периферия, симпатизанти, а после и много членове, които дадоха гласа си за „Продължаваме промяната“ или за “Възраждане”. Това се дължи на бясното разграничаване от собствената й идентичност. Отдавна повтарям, че ръководството я отвлече на терена на популизма и национализма, където партията никога няма да е автентична. И това се видя при първия тест - “Възраждане” си прибра целия електорат в тази част на спектъра. БСП престана да е социална, да предлага решения на кризите; избяга от европейските си ценности; изпокара се с всичките си вътрешни коалиционни партньори; нарочи за враг вътрешната си опозиция. В резултат, имаме 230 000 гласа. За сметка на това подаряваме целия терен на ляво-центъра на нови политически формации като “Продължаваме промяната”, срещу обещанието да бъдем техният присъдружен малък коалиционен партньор. 
 
- Минава ли оздравяването на БСП през задължителна смяна на ръководните й фигури и как ще стане това, предвид уставните пречки? 
 
- Това се подразбира.

Коментарите за оставката на Нинова отдавна напуснаха сериозния политически разговор и се правят в иронично-смешен тон. Вече става дума за оцеляването на партията.

За съжаление, знаците от последното заседание на Националния съвет не бяха оптимистични. Но ако инстинктът за самосъхранение в БСП е жив, уставът няма да попречи. Дилемата е оцеляването на партията или оцеляването на ръководството. Уставът е призван да пази БСП. Ръководството й не е свещена крава. 
 
- Какъв избирателен потенциал калкулирате за БСП в случай, че започне реформа в партията още сега? 
 
- Със сигурност по-голям, отколкото ако това не се случи. Всяка промяна носи енергия, създава надежда. В България, както и в цяла Европа, има глад за леви политики. Много хора се тревожат за бъдещето, за доходите си, за плащането на сметките. У нас избирателите в ляво-център бяха изоставени. Лутайки се, те дадоха гласа си за ПП, но бързо се разочароваха. БСП има огромно поле за действие, стига да се върне към себе си. 
 
- Очертайте, моля, основните дефицити на българското ляво и защо то не успява да убеди избирателя да гласува? 
 
- Вие ходите ли на гости на скарано семейство? Не, нали? На първо място, левите политики отстъпиха пред личните кавги и разделения. По мое време БСП беше синоним на алтернатива - в управлението или в опозиция. Говореше за пенсии, за дългоплатено майчинство, за увеличаване на доходи, за права на работещите, за демография, за младите. Платихме с кръв въвеждането на плоския данък. Тогава имаше енергия и диалог, дори между най-враждуващите лагери. Демократичността на БСП беше запазена марка, нейната най-свята реликва. Партията беше голяма, разнолика и експертна - най-големият й капитал на избори. Затова можехме да привлечем и други по-малки партии в коалицията. Сега коалиционната ни политика е като играта “Тука има - тука няма”. За толкова години Нинова не намери формула да обедини лявото около БСП. Ту е малка коалиция, ту е голяма, а резултатите са все по-плачевни. 

Няма лидерство, няма послания, няма политика. 

А хората в България бяха свикнали точно БСП да е мерилото за политика. Как тогава да привлича избиратели? И вместо да си видим кусурите, ние тръгваме да обвиняваме българите, че търсят нови субекти, вярват в нови месии и са фенове на популизма. Както се вижда, това не е вярно. Ние просто не им дадохме избор. 
 
- Виждате ли "Продължаваме промяната" като цепеща левия вот партия? И ако не е тя, то кой открадна избирателите на БСП? 
 
- Да, вече го споменах. Беше недопустимо в доскоро управляващата коалиция именно „Продължаваме промяната“ да е носителят на социалните послания. Асен Василев увеличаваше пенсии, даваше леви решения и изобщо представяше визията на социалния министър. А БСП говореше за оръжия и с бизнеса. Но това се случи заради трайното и целено от ръководството на БСП отстъпление от социалното. То не стана изведнъж, беше плод на политики, думи и действия през последните години.

На всичкото отгоре, БСП стана част от най-русофобското правителство 

на България. И вместо да възпира коалиционните си партньори, ръководството се разсейваше или разиграваше театър, вместо остро да реагира. Хората останаха с впечатление, че износът на оръжие беше по-важен и измести пацифизма в ДНК кода на партията. Затова не беше учудващо да видим в нощта на изборите, че много наши членове и симпатизанти са дали гласа си за “Възраждане”. 
 
- ПЕС даде заявка да спечели вота през май 2024. Какво ще обясните на колегите Ви в Европа, в случай, че при следващи предсрочни избори у нас БСП загуби парламентарното си представителство? 
 
- Дори не искам да си го помисля! Не мога да допусна, че БСП ще стигне до там. Колегите ми в ПЕС бяха съпричастни към болката ми, че левицата отслабва и отстъпва позиции в България. Те помнят други времена. И открито ме подкрепят в намерението ми да посветя време и усилия, за да бъде тя голяма и влиятелна отново. 
 
- Получавате ли призиви вече от съпартийци да се върнете начело на БСП? И от кого, ако бихте назовали имена? 
 
- Още с обявяването на решението ми, че няма да се кандидатирам за следващ мандат в ПЕС, се създадоха очаквания. Много хора ми се обадиха радостни, но има и такива, на които идеята не допада особено. Няма да назова имена, нито на едните, нито на другите. Желанието ми е да обсъдя перспективите и пътищата пред БСП с повече хора. Нямам самоцелни амбиции. Бил съм и председател на БСП, и премиер, и президент на лявото политическо семейство. Благодарен съм на БСП и на левите избиратели затова. Сега искам да дам на левицата време, опит и по-широка перспектива. 
 
- Какво не достига на българските политици да се нарекат "европейци" и кога ще настъпи интеграцията им в ЕС? 
 
- Аз самият съм български политик и не бих се съгласил с това обобщение. Но от позицията ми на президент на ПЕС се научих да виждам по-голямата картина. Често има по-висши цели, приоритети пред страната и затова не проумявам липсата на желание за диалог между политическите сили в България. 
 
- Споделяте ли тезата на някои фигури в България, че за да се спре разделението в обществото, е дошъл моментът за управление на националното съгласие? Кой да влезе в такъв кабинет, че да е успешен той? 
 
- В момента партиите у нас играят ритуален танц, за да оправдаят поведението си и да прехвърлят вината, че не създават правителство. Липсата на политическа стабилност, освен че тежко уронва престижа на държавата, вече е и икономическа заплаха. Виждаме, че служебният кабинет се опита на няколко пъти да вземе дълг, защото в държавата няма пари за вече гласувани плащания. Но пазарите реагираха негативно и емисиите се провалиха. България ще понесе висока цена, ако политическите сили веднага не очертаят приоритети и не поемат отговорност за реализацията им.

Когато БСП спечели изборите през 2005 г. имах избор: партията да оглави коалиционен кабинет, който да вкара България в ЕС, или да отидем на нови избори, за да спечелим мнозинство. Реших, че страната няма време за губене. А и рискът избирателят да ни накаже заради партийния ни егоизъм, беше твърде голям. Така ще стане и сега. Защото кризите, зимата и високите сметки са силен мотиватор за протестен вот. Тоест, хем ще възпроизведем същото (като конфигурация, но с по-ниски резултати за партиите), хем ще загубим време и ще дадем още 100 млн. лв. за произвеждане на избори, вместо за социални плащания. 
 
- Ако сега бяхте лидер на БСП и получехте мандат от президента за съставяне на правителство, с кого щяхте да предпочетете да преговаряте? 
 
- Политиката е изкуството на възможното. В този смисъл, не можеш да кажеш: този ми харесва, а този - не. Такава е волята на избирателите. Но трябва да се търсят приоритети, да се разпише ясна програма и да се измисли прозрачен механизъм за вземане на решения. Ситуацията не е лесна, но няма да е по-различна на следващите избори. 
 
- Смятате ли, че Румен Радев действа като президент на всички българи? Кои грешки, допуснати от "Дондуков" 2 или служебните му правителства в последните година и половина, съзряхте Вие от Брюксел? 
 
- Съдбата го изправи пред нелеката задача да направи няколко служебни правителства в турболентни времена. Но президентът Радев стои стабилно и авторитетно в тази си роля - като контрапункт на нестабилността в политическото представителство. В негово лице хората търсят решения на кризите и очакват да прояви характер. И той не ги подведе.

А иначе от Брюксел съм търсил да видя силните страни, а не грешките

на българските правителства. Работил съм с всички премиери, комисари и евродепутати през тези години, защото вярвам, че да помагам на страната си е мой дълг. Ще продължа да го правя, независимо в каква роля. 

С шефката на ПЕС-Жени Зита Гурмай и финландската премерка-звезда Сана Марин (вдясно) 

- В каква най-подходяща роля Ви казва, че Ви вижда съпругата Ви Моника оттук нататък? А децата? И Вие какво им отговаряте? 
 
- Моника - на съпруг, а децата - на баща. Тези ми роли няма да се променят, независимо от политическите ми превъплъщения. Безкрайно благодарен съм на семейството ми за любовта, разбирането и подкрепата. Знам, че те биха застанали зад мен в решението ми, когато съм готов да го взема. Така човек по-лесно прави трудни и емоционални стъпки. Щастлив съм, че ги имам!  
  
Какво постигна Сергей за 11 години начело на ПЕС  
 
•Направи ПЕС голяма, силна и единна. Думата на ПЕС започна да се чува и всяка политика на ЕС вече има социален отпечатък. Най-силното отражение на този отпечатък е Планът за Възстановяване на Европа за 750 млрд. евро, от които България получи 13 млрд. 
•За пръв път ПЕС и ЕНП са с паритет – 7:7 премиери в Европейския съвет и 9:10 комисари в Европейската комисия  
•ПЕС е вече със самочувствие да се бори за първа политическа сила на ЕС на евроизборите през 2024 г.  

Успехите на Станишев призна лично германският канцлер Олаф Шолц  

*Интервюто е публикувано в последния брой на в. Уикенд и е взето преди бурните събития в българския парламент