Сестра Серафима пази ключа към Левски

Сестра Серафима държи ключа за Сопотския девически метох, където се е укривал Левски и пази като зениците на очите си всяка реликва, свързана с Апостола. Именно в манастира „Въведение Богородично”, построен в града на Иван Вазов, Дякона е намирал покой от турските потери през 1869-1872 г., като е бил приютяван от игуменката на женския манастир сестра Христина.

Скривалището е било устроено в подземие на обителта, до което се е стигало чрез топла връзка от килията на тогавашната игуменка. Отворът е бил точно под леглото й. В него Левски се е виждал със съратници и с майка си Гина Кунчева и е писал проектоустава на Вътрешната революционна организация. Самата игуменка е изпълнявала негови поръчки и е пътувала до Стара Загора, Чирпан, Ловеч и Търново.

През юли 1877 г. по време на Руско-турската война, когато почти целият Сопот е бил изпепелен, башибозуците нападат и метоха.

Сопотският метох е построен през 1665 г.

Игуменката Христина е зверски заклана. Впоследствие е погребана до църквата на обителта. Преданието разказва, че при погрома турците се опитали да опожарят храма, като внесли в него слама. Тя обаче не пламнала и подпалвачите избягали в панически страх.

Изгорели са обаче няколко сгради на метоха, в които се пазели ценни реликви и книги. Предполага се, че тогава е унищожен и преписът на „История славянобългарска”, направен от една от игуменките на обителта – Евпраксия. Според историците тя е първата българка, преписала творбата на Паисий Хилендарски. Башибозуците превръщат на прах и пепел стотици къщи, дюкяни, двете църкви, мъжкия манастир и двете цветущи училища - мъжкото и девическото.

Скривалището на Левски се е намирало под килията на игуменката сестра Христина

Скривалището на Апостола обаче е запазено и до днес, а ключът за метоха и за малката църква към него държи сегашната игуменка сестра Серафима. Дребна слаба жена на около 70 години, тя е пъргава и с живи очи и посреща с усмивка всеки, който дойде в метоха и иска да научи нещо повече за Апостола на свободата. Разказва приветливо, а благата й усмивка може да трогне и най-големия неверник.

Сестра Серафима сладкодумно разказва историята на метоха

Сестра Серафима се отдала на Бога, още когато била 5-годишна, разказа самата тя пред репортер на Lupa.bg. Това станало през далечната 1955 г., когото майка й останала вдовица едва на 32 години. Първоначално майката и детето били приютени в Калоферския мъжки манастир на 7 км от възрожденския град, а след това се помолили да бъдат преместени в метоха в Сопот. Бъдещата сестра Серафима учила в местното училище, а когато наближила пълнолетие се забрадила и приела монашеството.

Приела и монашеското име Серафима и тъй като го носи повече от половин век предпочита да не споменава пред непознати рожденото си светско име. Избрах името Серафима, защото серафимите са най-приближените до Божия престол. Те са ангели с шест крила, като в системата на ангелската йерархия серафимите са първият ангелски чин.

С двете си крила лицето си, с две - нозете си, а с другите две летят, обясни игуменката. Тя кани с усмивка всеки посетител на метоха да разгледа и малката църква „Въведение Богородично”, която наполовина е вкопана в земята и е устояла на всякакви пожари и набези. Сестра Серафима с гордост показва и оригиналната храмова икона „Въведение Богородично”, която е от началото на ХIХ век.

Девическият манастир в Сопот е основан през 1665. Самият метох буди голям интерес не само, защото там се е укривал Васил Левски, но и защото присъства в няколко Вазови произведения – „Под игото”, „Чичовци”, „Нова земя”, „Хаджи Ахил”. Светата обител обаче е известна най-вече с лозата на 4 века, която е засадена при построяването на метоха. Старата астма е оцеляла при пожара от 1877 г., което сопотчани смятат за чудо. Тя дава най-ароматното и сладко грозде в града на дядо Вазов.

Прочутата манастирска лоза вече 4 века дава грозде

Лозата се смята за една от най-старите у нас и в Югоизточна Европа. „Всяка година дава грозде, макар че стъблото е кухо”, разказва игуменката сестра Серафима. С Божията благословия астмата е достигнала до тази достолепна възраст”, добавя с усмивка монахинята. Никакви специални грижи не се полагат за астмата, само градинар я подрязва на пролет. Не е пръскана и не боледува, а плодът е изключително траен.

Надписът, указващ кога е посадена астмата

Хора от цяла България идвали да си вземат пръчки. Като младеж Иван Вазов често отскачал до метоха и си късал от сочното грозде. От него със сигурност е яла и учителката в килийното училище на метоха Мария Българова, която е прототип на Рада Госпожина от „Под игото”.

Хиляди родолюбиви българи идват всяка година, за да се докоснат до историческите реликви и ахват, когото зърнат 4-вековната лоза. А чуждите туристи направо не могат да повярват, че асмата е от XVII век. Монахиня Серафима се надява, че сопотската лоза може да изкара още поне един век. Според майстори лозари тайните на дълголетието на астмата от подбалканския град е, че е посадена върху по-песъчлива почва. Хубавият климат също е способствал за оцеляването й през бурните векове. И духовниците, и лозарите обаче добавят, че нейният дълъг живот си е истинско Божие знамение.

Иван Вазов описва своите съграждани в произведенията си

Сопот се гордее със славното си възрожденско минало и ревниво пази всичко, свързано с Вазовата епоха. Патриархът на българската литература е роден на 9 юли 1850 г. в подбалканското възрожденско градче в семейната къща, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя също е изпепелена от турците през юли 1877 г. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом.

Възстановка на Бръснарницата на Хаджи Ахил в Къща-музей „Иван Вазов”: Иванчо Йотата, Хаджи Смион, Хаджи Караяз, Хаджи Бошнак

Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на ген. Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. По молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му. Строежът на къщата започва през 1931 г.  Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено романът му „Под игото”.

В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов, Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”, чието действие се развива именно в Сопот. На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей от цар Борис III, който реже лентата и държи реч.

Хаджи Ахил и Чорбаджи Нено в бръснарницата

Днес наследниците на Вазовите „Чичовци” отново са в китния подбалкански град, нищят политиката, карат се като героите от повестта Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката, сдобряват се, а накрая се веселят и пият заедно в местната кръчма, носеща гордото име „Чичовци”.

Вазовите „чичовци” днес

Снимки: Марина Чертова