Сестрата на Маричков: Последните думи на брат ми към мен бяха: "Много обичам да свиря и то точно с тези момчета"

Последните думи на Кирил Маричков към сестра му Люба, часове преди фаталния инцидент били: "Много обичам да свиря и то точно с тези момчета". Това емоционално разкри сестрата на рок легендата - Люба Маричкова в интервю за пенсионерския вестник "Минаха години". Тя за пръв път проговори пред изданието след внезапната смърт на именития си брат.

Удивителна е силата, с която сестрата на Кирил Маричков и съпруга на Иван Андонов - Люба Маричкова преживява смъртта на любимия си брат. Музикантът, наричан с обич Щуреца, полетя фатално от сцената преди концерта си с "Фондацията" в оряховското село Селановци вечерта на 11 октомври.

"Аз се опитвам да се държа, но момчетата от "Фондацията" изглеждат сринати.

Както знаете, групата е сборна, досега обединена около фронтмена от „Щурците" Кирил Маричков. Гледах ги в неделя в едно интервю по телевизията и не можех да повярвам, че все пак всичките са мъже, и то на възраст, а са сринати от мъка. И Дони, и Иван Лечев от ФСБ, и Венко Поромански, и Славчо Николов, който е от "Б.Т.Р." и много помагаше на брат ми, все гледаше да е около него, да се грижи, да го подкрепя, защото той беше с разклатено здраве.

Даже Кирчо казваше, че в „Б.Т.Р." музикантите са избирани по доброта. Всичките те са изключителни професионалисти и написаха много хубави песни. Кирчо беше много щастлив да работи с тях.

Във фаталния ден, когато заминаваха, го попитах: „Сега защо отиваш в това село?" и той отговори: „Любо, защото много обичам да свиря, и то точно с тези момчета!", разказа Люба Маричкова.

Ужасната вест за смъртта на брат си тя научила от Славчо Николов. "Славчо ми се обади много притеснен и каза: „Люба, с Кирчо стана нещо много лошо. Падна от сцената. Чакаме Бърза помощ...". Покрай брат си познавам много лекари. Казвах му: „Само да не съм ти лекар на тебе!", защото Кирчо без лекари нищо не правеше. Не беше като другите българи каквото взимаш ти, такова и аз. Непрекъснато звънеше по телефона на лекарите и питаше за всяко лекарство, по колко точно да взима хапчетата – половинка или четвъртинка. Виках „Остави ги на мира тия хора, ще започнат да не ти вдигат!" Но те много го обичаха всичките и в тия последни месеци се привързаха още повече.

Питаше ги може ли да пее. Казваха: „Може, ама само когато си с китарата да си седнал!". Много бяха мили. Например с професор Асен Гудев, кардиолог, се чуваха по пет пъти на ден. Той беше много загрижен за него.

Започнах да въртя на единия лекар. Пита ме какво точно му е станало, да знаем каква апаратура да пратят с линейката. После решавам да се обадя на друг. Той ми казва, че понеже с първия лекар са били някъде на конгрес, вече е изпратил линейка. Обаждам се на Славчо да му кажа коя е кръвната група на брат ми, и той ми каза: „Люба, няма нужда вече". Неописуем ужас беше", не скри мъката и сълзите си Люба Маричкова.

Люба Маричкова, Веселина Маричкова и Кирил Маричков-младши на поклонението на рок легендата в столичния храм "Света София" на 15 октомври

"Разликата ни е две години и три месеца. Той е по-голям, аз съм по-мъничката. Казвах му, че аз съм му създала това желание да му ръкопляскат. Защото още съм се клатела на креватчето, не мога да се изправям, той играе около мен бебешки игри и само: „Юбче, Юбчето да види!". А аз го гледам с възхищение. Много сме се обичали. Разбира се, аз по едно време наблегнах вече на роклички, гаджета и други работи. Но аз бях по-голяма купонджийка", казва сестрата на музиканта.

Тя разкри, че с втората си съпруга - Веселина, неговата голяма любов, брат й живя повече от 40 години. "Какво значение има какво се е случило преди това. Остана едно прекрасно момче Кирил Маричков-младши, което ние с родителите ни отгледахме", каза Люба Маричкова по повод първия брак на брат си с Доротея, която впоследствие стана съпруга на Николай Волев. Режисьорът загина нелепо в деня на погребението на Маричков.

"Веселина живее отгоре, аз на долния етаж. Кирчо наистина много я обичаше и трепереше над нея. Тя му беше като мехлем за неговата нервна душа. Имаха голяма любов докрай. Сега е като лист отбрулен. Тя е живяла само с него и само за него. Няма много приятелки, той беше всичко за нея. То е интелигентно момиче, много чувствително, от хубаво семейство, класа", казва Люба Маричкова.

"Много е тежко, защото така внезапно Кирчо си отиде. То никога не е леко и човек никога не е готов за това. Защото Иван (Андонов) беше болен година и половина, но аз имах надежда, че ще се оправи, понеже имаше моменти на ремисия. Докато с Кирчо стана внезапно. И онова беше ужас, но това беше много неочаквано", тъжи сестрата на рок легендата.

Люба Маричкова обаче е благодарна, че брат й в крайна сметка е имал късмет и в смъртта, защото полетя от сцената, която обичаше и на която се раздаваше.