Сезонът на алергиите започва

В края на април и началото на май са дните, в които алергиите се събуждат от зимен сън. Те са реакцията, която организмът ни проявява спрямо определени вещества. Когато тялото умее да се защити от навлизането на чужди организми, означава, че имунната ни система работи. Понякога обаче защитната сила на имунната ни система се задейства прекалено силно и води до свръхреакция – свръхчувствителност или алергия.

Алергиите са хронични заболявания, които протичат през цялата година. При смяната на сезоните обаче техните симптоми са по-ясно изразени, а за пролетта често говорим като за любимия им сезон. Пролетните алергии засягат предимно дихателните пътища, очите и по-рядко кожата. Основният им причинител са полените на цъфтящата през пролетните месеци растителност.

Обикновено пролетните алергии започват от края на април и продължават до средата на юни. Пикът им обаче е между 25 април и 20 май. Като техни причинители алерголозите сочат поленовите зърна на дърветата, тревите и плевелите, които са константни за дадена географска ширина. Едни от най-силните алергени у нас са полените на брезата, клена, тополата, тревните полени райграс и тимотейка и житните растения – овес, ръж, пшеница. Замърсяването на околната среда също е фактор, който може да улесни навлизането на полените в лигавиците на горните и долните дихателни пътища и да доведе до дразнене и алергии.

Най-често болният се оплаква от запушен нос, силен сърбеж в носа и серийни кихания, често придружени от зачервени и силно сълзящи очи. В отделни случаи някои от страдащите получават и пристъпи на астма. Тази симптоматика е характерна за сенната хрема и ринита, за които оплакванията започват още през февруари и март.

Съществуват редица методи за третиране на пролетните алергии. Най-често специалистите атакуват симптомите с антихистаминни препарати. Вече има модерни антихистамини, от които на болния не му се доспива, т.е. те не пречат и на шофирането. Ако хапчетата се окажат недостатъчни за оздравяването, се прибягва и до капки в очите или впръскване на капки в носа, които имат кортикостероиден характер. Ако по време на алергията болният има и пристъпи на задух, лечението, което му се прилага, е същото като при бронхиална астма.

Важно е, когато човек усети някои от симптомите, да се обърне към специалист, а не да се самолекува, защото не е изключено да задълбочи проблема си. Някои алергии към полен например се съчетават с непоносимост към определени храни, която се проявява със сърбеж и подуване на устата и устните. Хора с алергия към цветния прашец на брезата често получават „бонус“ от алергия към ябълки и други плодове със семки или костилки, докато алергията към спореж се свързва с непоносимост към пъпеши. Учените предполагат, че микроскопичните протеини в определени храни са близки по химически състав с алергените, пренасяни по въздуха. Някои от алергените в храните се унищожават в процеса на готвене, макар че много хора са принудени напълно да избягват определени неща за ядене.

Как да избегнете директния сблъсък с полена? В много държави нивото му във въздуха е част от прогнозата за времето. В топли, сухи и ветровити дни най-високите нива са рано сутрин. Дъждът естествено носи облекчение. Меката зима обикновено означава ранен старт на сезона на алергиите.

Поленовата алергия, или полинозата, е наследствена алергия и се проявява при контакт с алергена. Тя не е безопасна и ако не бъде лекувана, може да доведе до по-сериозни проблеми на дихателните пътища, каквато е бронхиалната астма.

Полинозите обхващат между 16 и 20% от населението у нас. Това са болести на младите хора от детска възраст от 5 до 6 години до 45-50-годишна възраст. Най-уязвими са младежите между 15- и 20-годишна възраст. Въпреки идентичните симптоми при възрастни и деца те се проявяват различно в различните възрасти. Ако не се лекува полинозата, 40% е опасността да се развие бронхиална астма. Ако бъде лекувана обаче чрез симптоматичния метод, този процент спада на 15. При лечението с алергенспецифична имунотерапия процентът достига 5.

Кожните алергии през пролетните месеци също не са изключение. С цъфтенето на дърветата и тревите започват да се проявяват екземи и атопичен дерматит. Обикновено представляват сърбящи, сухи, зачервени и подути участъци върху кожата.