Шеф Петров се снима с Кюстендилеца и Животното, а след това се израдва на смелостта на Янев

"Вчерашният мач между Левски и ЦСКА ме върна близо 50 години назад, когато тръгвах на училище и тепърва се запознавах с някои от основните правила на живота. Израснал съм в западните квартали на София. А там децата бяха една идея по-буйни и житейските уроци понякога се преподаваха без учебник. Във всяко училище си имаше по един „хегемон“. Тарторът. Най-страшният. Раздава шамари, определя правилата, всички го заобикалят внимателно и постепенно започват да вярват, че е непобедим. Най-вече той самият", сподели готвачът Борис Петров.

Той изрази позицията си след вчерашния финал за Суперкупата на България, спечелен от неговия любим ЦСКА срещу Левски с 4:2. И то няколко часа, след като опрадели Христо Янев като "лигльо".

Ето какво написа още в профила си във Фейсбук шеф Петров, който реди вчерашното шествие на "армейците" не пропусна да се снима с двама от тарторите на агитката - Иван Велчев - Кюстендилеца и Росен Петров - Животното:

"И това продължаваше до онзи исторически ден, в който някое уж обикновено момче, обикновено притиснато до стената и вече без много избор, събираше смелост и скачаше на хегемона.

Вчера това момче беше треньорът на ЦСКА.

Притиснат здраво от резултатите, от очакванията, вероятно и от собствените си страхове и възможности, той най-после направи онова, което трябваше да направи отдавна. Спря да се страхува. Отвърза футболистите си и ги нареди както трябва.

Защото отдавна трябваше да е разбрал нещо много просто. ЦСКА разполага с едни от най-добрите футболисти в България. Не е нужно да им връзваш краката от страх да не загубиш. Трябва да ги селектираш правилно, да ги наредиш правилно и да ги пуснеш да играят футбол.
И когато онова момче в училищния двор най-после набиеше тарторчето, ставаше нещо много интересно.

Изведнъж всички разбираха, че хегемонът всъщност може да бъде бит.

И обикновено след това го започваха всички.

Та вчера, докато гледах Левски, за когото от известно време слушаме как бил бъдещият хегемон, с желязна защита, страшно нападение и едва ли не предстояща футболна династия, изведнъж се сетих за училищния двор.
Четири гола за 25 минути.

Желязната защита се оказа „Лебедово езеро“. Красиви движения, много фигури, само дето топката минава между тях.

Средната линия беше толкова незабележима, че човек можеше да я обяви за защитена територия.

А след 60-ата минута част от нападателите с тънките крачета вече не тичаха. Те постепенно преминаваха към придвижване, характерно за ранните етапи на човешката еволюция.

С изключение на Перейра, но той беше резерва, пък и е достатъчно слаб. Той поне продължи да играе футбол.
И тогава си дадох сметка, че може би сме избързали с „хегемона“.

Засега видях едни обикновени сини балони.

Красиви, лъскави, надути високо.

Само че хелият май свършва.

А най-лошото за всеки училищен хегемон не е, че веднъж са го набили.

А че останалите вече са видели, че може".