Шефът на 6-то управление на ДС каза доносник ли е Етиен Леви
"Склонен съм да вярвам на Етиен Леви, че не е агент на Държавна сигурност. И едва ли е бил наясно какво точно се случва. И понеже имат план от Софийско градско управление, което е по-встрани от центъра, и явно хората са се престарали. Единия Румен Николов го познавам, тогава беше младо момче, просто са се натегнали хората, нормално."
Това каза с усмивка шефът на Шесто управление на ДС - Димитър Иванов по повод информацията за вербуването на Етиен Леви, който вече е депутат от партия "Величие", за агент.
"Аз категорично отказах да стана доносник! Опитите за вербуване започнаха още като бях в казармата. Тогава на няколко пъти военните ме разпитаха за роднините ми в Израел и Западна Германия. Неведнъж разказах цялата история", сподели Етиен. Той бе огласен от Комисията по досиетата като сътрудник на ДС.
"Вече всички разбраха, че не съм част от ДС. Казах на човека, който искаше да ме вербува: "Аз няма да предам рода си. От мен доносник не става и това е", разказва музикантът.
Случката с държавната тайна власт не притеснила много известния музикант, тъй като нямало от какво да се страхува по думите му. Друг е случаят, който с днешна дата той си спомня с ужас.
"Имам един момент, в който Бог ме спаси. Мен и четирима човека. Беше толкова силна случка преди години, като бях млад, че и сега настръхвам, като ви я разказвам. Свирихме с група в ресторанта на мотела в Правец, който вече го няма, а до него беше Шатрата. Тогава още я нямаше магистралата и пътувахме по стария път. До него бяха започнали работа по язовир "Бебреш", копаеха там.
Пътят беше малък, трудно се разминаваха кола и авотобус. Свършихме една вечер работа и тръгнахме за купон в София, ние тогава спяхме в нещо като бунгала в Правец. Колата караше един от съучениците ми - Сашо Тубата, който вече не е жив, защото се самоуби в онези смутни времена. Той беше още млад шофьор, а другият ми приятел, който от години караше, беше пил ракия и седна до него. Валеше като из ведро.
На едно място явно се подхлъзна колата или шофьорът ни беше заслепен от фаровете на насрещните коли, така се завъртяхме, че наби спирачки и колата едва спря. Всички треперехме от страх. Аз реших да сляза да взема въздух и усетих как кракът ми тръгва надолу и видях, че сме на 30-40 см от пропаст.
Викам:
"Внимателно, че едно подхлъзване и сме дотук". Излязохме бавно всички и доста се успокоявахме. После не знам с какви сили пак се върнахме вътре и се прибрахме в София. Само единият от колегите - на барабаните, имаше предчувствие, че нещо ще се случи, и остана в Правец, вика: "Ааа, с това лошо време да вземе нещо да стане."
Но това е. След тази случка вярвам, че силата на Бог ни спаси - мен и всички хора в колата. Не ми се мисли, ако имаше и други коли в момента да идват от другата посока. Нямаше да могат да ни съберат в пропастта долу", разказа певецът, който определя себе си не като религиозен, а като вярващ.
"Защото религията е измислена от хората. И няма по-страшно нещо от религиозните войни. Затова не вярвам в нея", сподели Етиен, който вярва и в колективната съдба, или т.нар. карма.
"Вярвам и в пророчествата на Ванга например. Не знам дали съм разказвал, но моята майка можеше да бъде спасена преди години, имаше надежда. Баба Ванга искаше да й донеса вода и пръст от Божи гроб. Исках да й ги подаря чрез Шкумбата, но така и не отидох. Преди много години близък приятелн на семейството ми свещеник е ходил при Ванга и й занесъл захарче, върху което е спала мама, като е заболяла от левкемия. Когато пророчицата е взела бучката, казала:
"Върни се веднага в София и кажи на родителите на Кинчето, така се казваше мама, да я махнат от раковата болница и да започне да пие урината на малкия, т.е. моята". Тогава баба отишла при лекарите в онкологията. Те обаче й обяснили, че ако смейството си вземе мама, трябва да се подпише, че медицинският персонал няма да носи отговорност. Баба се отказала и майка ми си останала в раковата. Малко след това почина. Но винаги съм чувствал липсата й", споделя един от най-добрите български изпълнители.
Етиен от малък е отгледан от жени и споделя, че в трудностите и житейските уроци, през които е преминал, само се е учил, не е съжалявал за нищо, което му се е случило.
"Никога не съм искал да се прекръстя. Леви е едно от най-старите библейски имена. Но ме наричаха приятелите Сути, което идва от "сутиен" - Етиен-сутиен ми викаха. Аз съм израснал сред жени - баба ми, лелите ми, така че никога не ме е притеснявала женската анатомия. Така че харесвам прякора. Кой нормален мъж би се срамувал от нещо, свързано с най-красивата част от женското тяло, нещо, което пази гърдите, като сутиена", вече с усмивка споделя Етиен и уточнява:
"Да ви кажа, книга мога да напиша с всички случки в живота си. Пътят ми от чистенето на улиците, до озеленяването, носенето на мебели, изобщо тежкия физически труд до мюзикъла на Анди Уебър в Израел, за който ме избраха, бе много дълъг. Заминах на 33 г. там, не в първа младост. Изживял съм какви ли не неща. Майка ми почина от левкемия, както вече споделих, в училище ми викаха "чифут" и "гаден евреин", но никога не съм имал повод да се срамувам от името си. Моят прадядо е бил председател на евреите в Базел. Баща ми е един от пионерите на българската популярна музика, създател е на първия квартет "Лесли" през 1946 г. Майка ми открива таланта на баща ми и много помага за създаванто на втория квартет "Алегро" с Леа Иванова и Ирина Чмихова. Те и двамата бяха музиканти. Никога няма да забравя историята и да, аз съм един щастлив човек, това мога да кажа. Посрещам с усмивка всеки един ден, отреден ни от Господ", завършва изповедта си Етиен Леви, припомня HotArena.
