Скопие: Безценно е, ако Радев намери сили да се извини на Македония

"След девет години начело на държавата Румен Радев напуска президентската функция, длъжността поема Илияна Йотова", са най-често срещаните заглавия, свързани със ситуацията в България, в Република Северна Македония. Първоначално само информационно, а в последващите дни и с анализи в определени медии, темата повдига въпроса какво означава това за двустранните отношения.

„Молбата за прошка е отлична отправна точка, ако е изпратена и до Илинденска” (където се намира сградата на правителството в Скопие) - такова е заглавието на „Нова Македония”, която включва в коментара си думите на Радев от последното му обръщение към нацията в качеството му на президент: „Бих желал на първо място да поискам прошка... Отчитам свои грешки, съзнавам какво не успях да свърша”.

„Може ли и как публичното извинение на Румен Радев за грешките му и за това, което не успя да постигне, да промени нещо фундаментално в македонско-българските отношения? Предвид това, че политическият му ангажимент не приключва с оставката му от президентския пост, няколко чуждестранни дипломати от кариерата, с които разговаряхме по темата за "подобряване на македонско-българските отношения след оставката на Радев“, подчертаха, че „в интерес на изпълнението на принципите на международното право и на изграждането на здрави добросъседски отношения“ би било „от безценно значение, ако Радев намери искрена и честна сила в себе си ...да се извини на (Северна) Македония .... за историческите несправедливости, нанесени от София“ и това да бъде „нова страница за добросъседските отношения“, пише изданието.

Но събеседниците, които са изключително добре запознати с дипломацията, посочват, че и те са „дълбоко скептични към този сценарий“ по редица причини, които локализират в официална София”, отбелязва „Нова Македония”.

Според изданието, осъзнавайки високия си рейтинг сред избирателите, Радев „ще се опита да се възползва, за да може да се яви със собствена политическа партия на следващите избори и така да открои кандидатурата си за бъдещ български министър-председател”. 

„Без съмнение дълбоката политическа криза в България, сега задълбочена от оставката на Радев, напълно стеснява пространството за всякакви разговори между (Северна) Македония и България, които биха могли да доведат до някакви решения на определени отворени въпроси.

Официална София многократно е повтаряла, че адресът, към който (Северна) Македония трябва да се обърне, е Брюксел, но от друга страна, европейските лидери не могат да вземат нито едно решение, без първо да се консултират с България. Сега очевидно тази мисия е напълно невъзможна, така че единственото възможно нещо е да направим това, което зависи само от нас. Може би тук трябва да търсим причините за неотдавнашното изявление на македонския премиер Християн Мицкоски, че сега фокусът ни трябва да бъде върху вътрешните реформи, да си довършим домашното, а след това върху ЕС. Нека ЕС прецени дали да ни покани”, пише „Нова Македония". 

"В България, но и на Балканите, постоянно се ширеше тезата, че само Румен Радев има достатъчна подкрепа и способност да стабилизира ситуацията в България....Радев реши да направи стъпка, която според последните развития в България беше доста очаквана, макар и не много обсъждана публично. Радев е политик с най-висок рейтинг в България, два пъти по-висок от втория след него, несравним с други политици", пише Инфомакс, цитирайки проучвания на българските социологически агенции.

Не можем да спекулираме колко е вероятно Радев да стане министър-председател, отбелязва изданието. То също така цитира позициите на Румен Радев, свързани със Северна Македония: „България никога не е налагала вето върху пътя на Северна Македония към ЕС и няма да поставя подобни условия извън договорите, но очакваме реално спазване на правата на човека и върховенството на закона“, „България трябва да остане бдителна и проактивна по отношение на събитията в Република Северна Македония…

С мен не може да има преговори, когато става въпрос за българския национален интерес“,  „Включването на българите в конституцията на Република Северна Македония значително ще ускори пътя към ЕС и се надявам, че тези промени ще бъдат направени възможно най-скоро, за да се отворят вратите за преговори за пълноправно членство“, „Конструктивен диалог на най-високо ниво между България и Северна Македония трябва да се води както от изпълнителната власт, така и от парламентите... Не бива да губим историческия момент за европейска интеграция“.